Вчера тук имаше страхотна заря по случай откриването на Световното първенство по ръгби (английски измишльотини, но зарята си я биваше). Ние от 12тия етаж с гледка към пристанището можехме да видим почти всичко. Каква красота! Един час преди да почне зарята, цялото заливче беше осеяно със светещи яхти и някакъв средноголям круз кораб също целия светещ. В 20:00 започна зарята. Първо започна "плахо", но изведнъж от телевизионната кула до нас започнаха да изстрелват всякакви фойерверки. Отделно както кулата свети в различни цветове всяка вечер - тази вечер непрекъснато се сменяха. После се включиха и още поне 3 високи сгради и започнаха и те да бълват огън и цветове в небето. Зарята продължи около 15 минути като гранд финалът беше "spectacular". Накрая включиха по няколко лазера от няколко сгради и играеха като зайчета по задименото небе.
После прочетох някъде, че новозеландският отбор е победил Тонга. Да ни е честито! Чакаме с нетърпение новогодишната заря!
събота, 10 септември 2011 г.
неделя, 4 септември 2011 г.
Още малко за работата
Отново едно лирическо отклонение: това тук ще го пиша по желание на баща ми, който живо се интересува какво се случва с вече не чак толкова новата ми работа. След като преди две седмици ми беше казано, че не съм "Завършил тест инженер" (чети: "току-що завършил и без опит"), а просто "тест инженер" въпреки официалната ми титла положението ми коренно се промени. Очакванията към мен нараснаха стремглаво и дори отминалата седмица просто прелетя, защото бях страшно натоварен.
Отдавна се говори за наемането на още двама човека в екипа и миналата седмица Фарид обяви, че е наел жена от Китай да се присъедини към мъжкия ни екип. Девойчето доколкото разбирам е работило първо за някаква фирма, подизпълнител на Cox Communications (един голям интернет доставчик в САЩ) и после за Майкрософт. Беше ми предложено да й стана buddy и да й я въведа в работата. Това не е малко признание - приема се, че вече знам достатъчно и имам опит да обуча нов човек в екипа. Момичето се оказа симпатично, умно и отворено - тя е наета като тест инженер директно, но мисля че дори и да напредне много в работа, аз ще си остана на по-високо ниво като знания и връзки. Вече ме познава не малка част от сградата. Важно е тя да бъде обучена добре и ще й помагам доколкото мога, за да може да поеме част от моята работа, защото...
Седмицата преди да дойде тя с Фарид обсъдихме плана ми за развитие - подобно нещо имаше в САП. От него не зависи пряко заплатата, но е добре да се знае какво се опитам да постигна в работа на професионално и лично ниво. Целите ми са доста оптимистични - да развия уики-то на екипа и да го структурирам, за да може да се търси информация по-лесно както и да го поддържам доколкото ми е възможно. Решихме също така да променим процедурата как да тестваме. За технически образованите (и ако някой от САП Лабс чете): В момента ситуацията е следната: програмистите пишат код на едно място (DEV код линия и съответната среда), като завършат го пращат на друго (TEST код линия и съответно среда), където ние го тестваме, и ако всичко е наред го даваме на тези, които са го поръчали да потвърдят дали така го искат и ако да, влиза директно в приложенията "на живо" на университета (PROD код линия и среда). Проблемът е, че се губи много време ако трябва да се прехвърлят неща между средите и особено ако има грешки, поправката може да отнеме седмица-две. Та решихме да тествам директно в средата, където пишат програмистите и чак като одобря, да се прехвърля нататък. Уви, нямаме като в САП тази страхотна инфраструктува на VMWare с имиджи, върху които се тества, и които можеш да "намажеш" както си искаш, без да те е страх от последствията. Друго нещо беше да уча един нов програмен език Groovy/Grails - ще видим колко време ще имам и как ще ми се отдаде (на пръв поглед ми харесва). И последно, трябва да организирам система за съхранение и изпълнение на автоматични тестове. Отново някои идеи от САП биха послужили, но да видим дали ще успея да свърша това във времето между стандартната ми работа.
А тя не е малко. Миналата седмица се поставих в положение, в което не искам да попадам. Заради Джени (китайката с истинко име Хуйджуан; хуй = мъдър на китайски) нямах много време да се занимавам с истинската си работа, а съм единственият отговорен за няколко проекта: Federation and Single Sign-On (нещо като приложенията в гугъл - влезеш ли в едно може да достъпваш всичките), Enterprise Person Repository (главната система на университета за обработка на лични данни), IDCards (системата за отпечатка на университетски карти за идентификация на студенти и служители), Alumni Self-Service (уебсайт, където завършилите университета може да се абонират за различни съобщения и да поддържат връзка) както и един започнал скоро проект Rank Score Calculator, който изчислява ранг на кандидатстващите гимназисти базирани на оценки от дипломите и матурите им. И последно, трябва да наглеждам индийчето Шри, което започна работа с мен, да му преглеждам работата и да му възлагам нова. Лошото е, че покрай моите проекти съм зает и още не съм решил (но трябва в много скоро време да го направя) как да му прехвърля част от моята къртовска работа, за да мога да се организирам в постигането на краткосрочните си цели.
Заедно с Джени постъпи една готина млада и умна индийка, която е бизнес анализатор - тя ще бъде буферът между програмистите и "бизнеса" както наричат тук поръчващите и плащащите за софтуера агенции на университета. Примерно регистратурата е поръчала да се създаде уебсайт, където да могат студенти да кандидатстват онлайн. Нашите програмисти ги пишат, но да няма недоразумения по средата се поставя бизнес анализатор, който се среща с бизнеса, разбира изискванията, оформя ги в документ като поставя критерии за завършеност и чак като се подпише от бизнеса, програмистите почват работа. Така няма недоразумения, променящи се изисквания (видиш ли, аз искам това, ти си разбрал друго, а накрая аз искам трето). Вече бях свидетел на последното - как при разработването на нещо се добавят нови и нови изисквания и програмистът не може да го завърши (съответно аз да го предам като готово и изтествано).
Последно, продължавам да получавам похвали от различни страни. Най-интересната случка наскоро беше след срещата с един старши софтуерен архитект (беше той, аз и един друг архитект, където говорихме основно аз и старшия архитект), младшият архитект изказа възхищение как аз всичко съм разбирал и се оправда с това, че е постъпил на работа отскоро. Питах го кога и той ми каза февруари. Не можа да повярва, че аз съм постъпил на работа само преди месец и половина, тоест повече от 5 месеца след него. Това ми каза достатъчно. Ами да видим какво ще донесе новата седмица.
Отдавна се говори за наемането на още двама човека в екипа и миналата седмица Фарид обяви, че е наел жена от Китай да се присъедини към мъжкия ни екип. Девойчето доколкото разбирам е работило първо за някаква фирма, подизпълнител на Cox Communications (един голям интернет доставчик в САЩ) и после за Майкрософт. Беше ми предложено да й стана buddy и да й я въведа в работата. Това не е малко признание - приема се, че вече знам достатъчно и имам опит да обуча нов човек в екипа. Момичето се оказа симпатично, умно и отворено - тя е наета като тест инженер директно, но мисля че дори и да напредне много в работа, аз ще си остана на по-високо ниво като знания и връзки. Вече ме познава не малка част от сградата. Важно е тя да бъде обучена добре и ще й помагам доколкото мога, за да може да поеме част от моята работа, защото...
Седмицата преди да дойде тя с Фарид обсъдихме плана ми за развитие - подобно нещо имаше в САП. От него не зависи пряко заплатата, но е добре да се знае какво се опитам да постигна в работа на професионално и лично ниво. Целите ми са доста оптимистични - да развия уики-то на екипа и да го структурирам, за да може да се търси информация по-лесно както и да го поддържам доколкото ми е възможно. Решихме също така да променим процедурата как да тестваме. За технически образованите (и ако някой от САП Лабс чете): В момента ситуацията е следната: програмистите пишат код на едно място (DEV код линия и съответната среда), като завършат го пращат на друго (TEST код линия и съответно среда), където ние го тестваме, и ако всичко е наред го даваме на тези, които са го поръчали да потвърдят дали така го искат и ако да, влиза директно в приложенията "на живо" на университета (PROD код линия и среда). Проблемът е, че се губи много време ако трябва да се прехвърлят неща между средите и особено ако има грешки, поправката може да отнеме седмица-две. Та решихме да тествам директно в средата, където пишат програмистите и чак като одобря, да се прехвърля нататък. Уви, нямаме като в САП тази страхотна инфраструктува на VMWare с имиджи, върху които се тества, и които можеш да "намажеш" както си искаш, без да те е страх от последствията. Друго нещо беше да уча един нов програмен език Groovy/Grails - ще видим колко време ще имам и как ще ми се отдаде (на пръв поглед ми харесва). И последно, трябва да организирам система за съхранение и изпълнение на автоматични тестове. Отново някои идеи от САП биха послужили, но да видим дали ще успея да свърша това във времето между стандартната ми работа.
А тя не е малко. Миналата седмица се поставих в положение, в което не искам да попадам. Заради Джени (китайката с истинко име Хуйджуан; хуй = мъдър на китайски) нямах много време да се занимавам с истинската си работа, а съм единственият отговорен за няколко проекта: Federation and Single Sign-On (нещо като приложенията в гугъл - влезеш ли в едно може да достъпваш всичките), Enterprise Person Repository (главната система на университета за обработка на лични данни), IDCards (системата за отпечатка на университетски карти за идентификация на студенти и служители), Alumni Self-Service (уебсайт, където завършилите университета може да се абонират за различни съобщения и да поддържат връзка) както и един започнал скоро проект Rank Score Calculator, който изчислява ранг на кандидатстващите гимназисти базирани на оценки от дипломите и матурите им. И последно, трябва да наглеждам индийчето Шри, което започна работа с мен, да му преглеждам работата и да му възлагам нова. Лошото е, че покрай моите проекти съм зает и още не съм решил (но трябва в много скоро време да го направя) как да му прехвърля част от моята къртовска работа, за да мога да се организирам в постигането на краткосрочните си цели.
Заедно с Джени постъпи една готина млада и умна индийка, която е бизнес анализатор - тя ще бъде буферът между програмистите и "бизнеса" както наричат тук поръчващите и плащащите за софтуера агенции на университета. Примерно регистратурата е поръчала да се създаде уебсайт, където да могат студенти да кандидатстват онлайн. Нашите програмисти ги пишат, но да няма недоразумения по средата се поставя бизнес анализатор, който се среща с бизнеса, разбира изискванията, оформя ги в документ като поставя критерии за завършеност и чак като се подпише от бизнеса, програмистите почват работа. Така няма недоразумения, променящи се изисквания (видиш ли, аз искам това, ти си разбрал друго, а накрая аз искам трето). Вече бях свидетел на последното - как при разработването на нещо се добавят нови и нови изисквания и програмистът не може да го завърши (съответно аз да го предам като готово и изтествано).
Последно, продължавам да получавам похвали от различни страни. Най-интересната случка наскоро беше след срещата с един старши софтуерен архитект (беше той, аз и един друг архитект, където говорихме основно аз и старшия архитект), младшият архитект изказа възхищение как аз всичко съм разбирал и се оправда с това, че е постъпил на работа отскоро. Питах го кога и той ми каза февруари. Не можа да повярва, че аз съм постъпил на работа само преди месец и половина, тоест повече от 5 месеца след него. Това ми каза достатъчно. Ами да видим какво ще донесе новата седмица.
четвъртък, 1 септември 2011 г.
"Deals" (далавера) сайтовете
Първо едно кратко лирическо отклонение от темата - и двамата с Иван сме страшно заети, аз особено и затова се извинявам на читателите, че не съм писал. А събота и неделя просто минават неусетно. За развитията в работа ще пиша допълнително.
Сега по темата. Бях чел някъде са сайтове със сделки - някакви ваучери за отстъпки, както и бях гледал реклами по телевизията. Идеята е следната. Отиваш на сайта, купуваш си ваучер, който ти дава определена отстъпка за определено заведение/магазин/стока с определен срок. Като ти скимне, отиваш в заведението, представяш ваучера и консумираш. Бърз пример: последния път - отминалата събота употребихме първите си закупени ваучери (още от средата на юни - мда, малко съм "пропуснал" да споделя тук този факт), които струваха $4 за храна, която струва $10 в http://www.atriumonelliott.co.nz/food.html (ние ядохме в THE GOURMET THAI - тайландска кухня). Ако си поръчаш за повече, просто доплащаш разликата. За нашите $4 получихме голяма чиния с връх от вкусна храна, която едвам изядохме - за НЗ искам да ви кажа, че $4 е нищо, дори $10 си заслужава и много хора бяха насядали наоколо. Засега основно ползваме за храна - вече няколко пъти сме го правили и като научиш как става направо играта е зарибяваща, отделно ти дава възможност да опиташ неща, които или не си знаел, че съществуват, или си се спирал да опиташ заради цената. А заведения и ресторантчета в Окланд има безброй - всяко с уникална атмосфера и храна. Например за идващия уикенд сме решили да използваме един ваучер за $59 дето те нахранва с една голяма паеля за двама, кана сангрия и десерт http://limon.co.nz - отстъпката е 50% от цените в менюто (това го казвам преди да възкликнете колко е скъпо - само вижде в сайта обстановката). Няма да изброявам многото сладки глезотийки дето постоянно рекламират. Не знам как и какво печелят от рекламата в тези сайтове за сделки, но явно има смисъл, защото рекламите не стихват. Едни от най-интересните са за почивки по екзотичните тихоокеански острови или в Бали, Индонезия. Не сме си купили още само защото цената на самолетния билет не е включена, а директни полети до курорта няма. За сметка на това един колега се върна от почивка във Фиджи и мога да го питам как е положението там. Да не забравяме, че лятото и самата Нова Зеландия е прекрасна. Баща ми наскоро ми прати един чудесен линк Изгледи от Нова Зеландия.
Обратно на сайтовете. Без да им правя реклама, изглеждат много cheesy (като сайта на скайп и вече всичко, което аз не одобрявам като дизайн), но определено има сделки, които си заслужават: Yazoom, GrabOne, и други подобни. Вече ни е ясно, че да не плащаш пълната обявена цена, трябва да се играе играта на ваучерите (в САЩ играехме играта на рабатите или на купоните за отстъпка в големите магазини).
неделя, 21 август 2011 г.
Препирнята с интернет доставчика
Не знам дали споделих, че около 2 седмици след като ни включиха интернета, нашият доставчик Слингшот ("Прашката") обяви промоция. Много добра при това, но за нови клиенти: едногодишен договор, при който първите 6 месеца са на половин цена ($41), а остатъка си е на нормалната ($82). За сведение - нашият договор си беше 12 месеца на пълната цена. Как да не се изяде човек от яд? Отделно имаме неустойка от $149, ако решим да прекратим предсрочно. Естествено направих бързо една сметка, че ако платя неустойката и мина на новия план, пак ще спестя близо $100, та реших да им пиша, въпреки че очаквах да ми кажат, че вече не съм нов клиент както ми се беше случило в България с БТК АДСЛ.
Изтъкнах три възможности: 1) да си платя неустойката и да ме прехвърлят на новия договор; 2) да бъдат така добри и да ме прехвърлят на новия договор като само ми увеличат срока на договора с 2 месеца и 3) да не ми намаляват месечната такса, но да ми удвоят трафика (от 25 на 50 ГБ) за първите 6 месеца. Колко съм щедър и колко избор им дадох, нали? Какво получих в замяна? Уважаеми г-н Крис Робертон (кой ли е този, идея си нямам), опции 2 и 3 не са възможни, а опция 1 е възможна, но ще стоите 5 дни без интернет, защото ще дойде техник да ви откачи и после трябва да чакате друг да ви закачи (???) След такова писмо, полудях, но изчаках една седмица и преди няколко дни написах едно хартиено писмо, в което им дадох да се разбере, че не съм много доволен от обслужването и как досега са се държали с мен.
1) казаха, че ще ми инсталират нета от 5-7 работни дни - чаках 18
2) казаха, че ще ми е безплатна инсталацията - взеха ми $79.95
3) наричат ме с неправилно име
4) пълно безумие е да ме откачат за 5 дни (освен ако очакват аз да не откача, но последното им го спестих)
5) описах им накратко икономиката им на бизнеса как те плащат около $0.50 за 1ГБ трафик, и как може поне да обмислят другите ми предложения и няма да са на загуба, а ще ме удовлетворят като клиент
Накрая завърших с една тирада за обслужването на клиенти и ако пак мислят да ми откажат, по-добре да помислят пак или да предадат писмото ми на мениджър. Спестих заплахите, че ще се отнеса до медиите и комуникационния трибунал, но определено мислих това да ми е следващата стъпка.
В неделя получих писмо по емайла, в което ми се извиняват за лошите ми впечатления и:
1) ще ми върнат неправомерно взетите $79.95
2) ще предадат на шефа на злополучния служител, който ме е нарекъл с друго име (малко ми е жал за него като човек, но хич не ми е жал за некомпетентността му)
3) предлагат ми моята опция 2 - без да плащам неустойка и без да ме откачат за 5 дни (признават, че е административна формалност) да ме сложат на нов договор като само ми удължат срока с 2 месеца, все едно че сега го почвам
В крайна сметка ще спестя $250 + отделно ще ми върнат надвзетите $80. Доволен ли съм - и още как :)
Изтъкнах три възможности: 1) да си платя неустойката и да ме прехвърлят на новия договор; 2) да бъдат така добри и да ме прехвърлят на новия договор като само ми увеличат срока на договора с 2 месеца и 3) да не ми намаляват месечната такса, но да ми удвоят трафика (от 25 на 50 ГБ) за първите 6 месеца. Колко съм щедър и колко избор им дадох, нали? Какво получих в замяна? Уважаеми г-н Крис Робертон (кой ли е този, идея си нямам), опции 2 и 3 не са възможни, а опция 1 е възможна, но ще стоите 5 дни без интернет, защото ще дойде техник да ви откачи и после трябва да чакате друг да ви закачи (???) След такова писмо, полудях, но изчаках една седмица и преди няколко дни написах едно хартиено писмо, в което им дадох да се разбере, че не съм много доволен от обслужването и как досега са се държали с мен.
1) казаха, че ще ми инсталират нета от 5-7 работни дни - чаках 18
2) казаха, че ще ми е безплатна инсталацията - взеха ми $79.95
3) наричат ме с неправилно име
4) пълно безумие е да ме откачат за 5 дни (освен ако очакват аз да не откача, но последното им го спестих)
5) описах им накратко икономиката им на бизнеса как те плащат около $0.50 за 1ГБ трафик, и как може поне да обмислят другите ми предложения и няма да са на загуба, а ще ме удовлетворят като клиент
Накрая завърших с една тирада за обслужването на клиенти и ако пак мислят да ми откажат, по-добре да помислят пак или да предадат писмото ми на мениджър. Спестих заплахите, че ще се отнеса до медиите и комуникационния трибунал, но определено мислих това да ми е следващата стъпка.
В неделя получих писмо по емайла, в което ми се извиняват за лошите ми впечатления и:
1) ще ми върнат неправомерно взетите $79.95
2) ще предадат на шефа на злополучния служител, който ме е нарекъл с друго име (малко ми е жал за него като човек, но хич не ми е жал за некомпетентността му)
3) предлагат ми моята опция 2 - без да плащам неустойка и без да ме откачат за 5 дни (признават, че е административна формалност) да ме сложат на нов договор като само ми удължат срока с 2 месеца, все едно че сега го почвам
В крайна сметка ще спестя $250 + отделно ще ми върнат надвзетите $80. Доволен ли съм - и още как :)
събота, 20 август 2011 г.
Интересен петък
Без да ви отегчавам искам да ви кажа, че противопожарната аларма на блока се разврещя в петък в 5:30 сутринта. Естествено беше фалшива тревога. Скоро ще се запознаем всички съседи от етажа, защото по такова време всички са си по домовете - пардон, в коридора на етажа. И да не пропусна, вечерта пак се включи алармата около 20:30 - на нищо не миришеше този път и вече почвам да се чудя какво пък толкова става (вечерната почна от 14тия етаж и постепенно слезе надолу до нашия). Вече в асансьорите освен съобщението да не се простира по балконите има и обяснение как работи противопожарната инсталация и какво да се прави, ако се разврещи в апартамента: никакво отваряне на външната врата - само балконската и като се проветри трябва да си спре сама. И четирицифрената глоба беше спомената. Но стига с тази тема - като има истински пожар, тогава ще пиша специално за него (молете се да няма, за да не ви отегчавам).
Иначе денят наистина мина много бързо и приятно. На обяд се събрахме в едно заведение "Someplace Else" - странно име "Някъде другате", като че ли не сме в него. Само няколко човека бяхме да изпратим Павел (англичанин със славянско име), който идващата седмица ще напуска университета и ще ходи да работи в Телеком. Хубава кръчма, приятна атмосфера, нормални цени. Аз си взех пица и тъмна бира. Фарид си взе голяма салата като замени бекона с пиле - нали е мюсюлманин и не яде свинско. Това не му попречи обаче да обърне 3 големи халби с бира и какъвто е дребен, бързо-бързо му светнаха очите. Малко след като се прибрахме имахме среща с Фарид - на четири очи, за да организираме плана за работата ми. Всичко е наред, добре съм се внедрил, върша работа, допитват се до мен. Идващата седмица пак ще седнем да документираме плана и да го подпишем. Той се ангажира да види дали университета ще може да поеме част от образованието ми по счетоводство, което искам да държа. Също му споменах и за ходенето ми до САЩ през ноември (2 седмици). След това той продължи с бирата - освен мляко, университетът осигурява и бира. Ама нали е петък...
Иначе денят наистина мина много бързо и приятно. На обяд се събрахме в едно заведение "Someplace Else" - странно име "Някъде другате", като че ли не сме в него. Само няколко човека бяхме да изпратим Павел (англичанин със славянско име), който идващата седмица ще напуска университета и ще ходи да работи в Телеком. Хубава кръчма, приятна атмосфера, нормални цени. Аз си взех пица и тъмна бира. Фарид си взе голяма салата като замени бекона с пиле - нали е мюсюлманин и не яде свинско. Това не му попречи обаче да обърне 3 големи халби с бира и какъвто е дребен, бързо-бързо му светнаха очите. Малко след като се прибрахме имахме среща с Фарид - на четири очи, за да организираме плана за работата ми. Всичко е наред, добре съм се внедрил, върша работа, допитват се до мен. Идващата седмица пак ще седнем да документираме плана и да го подпишем. Той се ангажира да види дали университета ще може да поеме част от образованието ми по счетоводство, което искам да държа. Също му споменах и за ходенето ми до САЩ през ноември (2 седмици). След това той продължи с бирата - освен мляко, университетът осигурява и бира. Ама нали е петък...
петък, 12 август 2011 г.
Фалшива тревога
Както си мислех, че нищо интересно не се случва и няма за какво толкова да се пише, ето че снощи бях опроверган. Тъкмо се приключвахме с вечерята, когато чухме двигателя на въртолет (или латиногръцкото: хеликоптер). И преди сме чували, но странното беше, че звукът вместо да намалее и да изчезне се усили, а малко след това беше придружен от още хеликоптери. Стъклата ни в дневната се тресяха, все едно че въртолетите са до нас. Отвесихме и погледнахме навън - четири големи хеликоптера бяха застинали зловещо във въздуха около кулата (на не повече от 50 м от нас) с изключени светлини. Малко се уплаших, но нищо не се случи - след няколко минути бавно се раздвижиха и отлетяха. Споделих с Навин, ментора от Омега, и той каза, че са били военни въртолети, които се приготвят за световното първенство по ръгби, което ще почне тук в Окланд след по-малко от месец.
Тъкмо беше поутихнало всичко и се включиха противопожарните аларми в апартамента: вой, прекъсван на всеки двайсетина секунди от "Моля евакуирайте сградата като използвате най-близкия изход" Аз веднага се облякох, взех документи и излязох - хора се тълпяха по коридора. Иван отказа да тръгне. Минал два етажа усетих, че там алармата не звучеше. Върнах се обратно на моя етаж. Оказа се, че имало пушек в апартамент на моя етаж но от противоположното крило. Това задейства алармите на нашия и всички по-горни етажи - логично, огънят обикновено върви нагоре. По едно време усетих миризмата на пушек и бях готов да се изнеса при нужда, но никой не бягаше, въпреки че доста хора бяха излезли и подготвени. След двайсетина минути пристигнаха и пожарни. Най-вероятната причина е някой да си е изгорил манджата - беше малко след 20:30ч. Съвсем подходящо време за подобна авантюра. Само дето са били глупави да отворят врата към коридора, а не към балкона - ако коридорен датчик усети пушек почва да вие цялата сграда, а иначе - само на квартирата. След още десетина минути алармата млъкна и всички се прибрахме. Добре че не се включиха (поне в нашата квартира) водопръскачките от тавана. Помня, че като наемахме апартамента от агенцията ни предупредиха, че глобата за фалшива тревога е $1500. Не ми се мисли колко горчива ще им е на виновните манджата.
Тъкмо беше поутихнало всичко и се включиха противопожарните аларми в апартамента: вой, прекъсван на всеки двайсетина секунди от "Моля евакуирайте сградата като използвате най-близкия изход" Аз веднага се облякох, взех документи и излязох - хора се тълпяха по коридора. Иван отказа да тръгне. Минал два етажа усетих, че там алармата не звучеше. Върнах се обратно на моя етаж. Оказа се, че имало пушек в апартамент на моя етаж но от противоположното крило. Това задейства алармите на нашия и всички по-горни етажи - логично, огънят обикновено върви нагоре. По едно време усетих миризмата на пушек и бях готов да се изнеса при нужда, но никой не бягаше, въпреки че доста хора бяха излезли и подготвени. След двайсетина минути пристигнаха и пожарни. Най-вероятната причина е някой да си е изгорил манджата - беше малко след 20:30ч. Съвсем подходящо време за подобна авантюра. Само дето са били глупави да отворят врата към коридора, а не към балкона - ако коридорен датчик усети пушек почва да вие цялата сграда, а иначе - само на квартирата. След още десетина минути алармата млъкна и всички се прибрахме. Добре че не се включиха (поне в нашата квартира) водопръскачките от тавана. Помня, че като наемахме апартамента от агенцията ни предупредиха, че глобата за фалшива тревога е $1500. Не ми се мисли колко горчива ще им е на виновните манджата.
сряда, 10 август 2011 г.
Гамените от блока
Първо да кажа, че всичко е повече от наред с работата, живота и т.н. Но вечерното и нощното спокойствие на няколко пъти беше нарушавано след 22 ч. Не говоря за случайното спиране на асансьора на нашия етаж, което се огласява от камбанка или закъснели хора, които говорят на висок глас, но бързо утихват. Когато наемахме апартамента, единствените заинтересовани бяха групички студенти, които да правят "flatting" - да делят квартира, за по-малко разходи.
Ето такава групичка (или може би групички) живее на горния етаж над нас. И тъй като ние сме в затворен ъгъл на етажния коридор, всичко се чува, включително от горния етаж - дори по-добре от панел. Та тез групички си правеха през вечер парти като отварят прозорчето си към външния коридор, пият, говорят на висок глас или се кикотят. Едно е да има повод и да се случва от време на време, или дори един ден уикенда, бих го изтърпял, но през вечер или всяка вечер, не бих.
Една вечер ми писна да не мога да заспя и се качих на горния етаж, защото ги бях чул в коридора. Видях поне 5 момчета, поне 3 от тях с бутилка бира в ръка. Направих забележка и те казаха, че си тръгват. След малко обаче всичко продължи. Обадих се до общината в полунощ (имат денонощен служител, който проверява за шума, издава предписания и може да вика полиция), но никой не отговори. Писах един злъчен емайл (след няколко дни ми писаха обратно да се извинят или по-скоро да се оправдаят, че е трябвало да има човек, но не знаят защо не е вдигнал - дим и огледала както се вика). Явно някой съсед се е оплакал на секюритито на блока, та чух разправия горе и как карат някой да подпише документ. От този момент и няколко дни след това всичко утихна.
Преди няколко дни чух пак, че има сбирка и се качих. Прозорецът им беше отворен и аз почуках на него. Едно момче се показа, леко уплашено, извини се и затвори прозореца. На другия ден казах на управителя на сградата, той си записа и каза, че ще търси собственика (защото повечето апартаменти като нашия се отдават чрез агенция и собствениците не могат да бъдат намерени). Не пропуснах да спомена и за системното нарушаване на правилото да няма сушилки по терасите. Казах му, ако не могат или не желаят да упражняват контрол на това решение на домсъвета, поне да махнат табелите в асансьорите, които предупреждават да не се простира по балконите. Крайният резултат е, че вече имам телефона на секюрити служителя на сградата и няма да се поколебая да се обадя, ако се нарушава спокойствието в сградата.
Ето такава групичка (или може би групички) живее на горния етаж над нас. И тъй като ние сме в затворен ъгъл на етажния коридор, всичко се чува, включително от горния етаж - дори по-добре от панел. Та тез групички си правеха през вечер парти като отварят прозорчето си към външния коридор, пият, говорят на висок глас или се кикотят. Едно е да има повод и да се случва от време на време, или дори един ден уикенда, бих го изтърпял, но през вечер или всяка вечер, не бих.
Една вечер ми писна да не мога да заспя и се качих на горния етаж, защото ги бях чул в коридора. Видях поне 5 момчета, поне 3 от тях с бутилка бира в ръка. Направих забележка и те казаха, че си тръгват. След малко обаче всичко продължи. Обадих се до общината в полунощ (имат денонощен служител, който проверява за шума, издава предписания и може да вика полиция), но никой не отговори. Писах един злъчен емайл (след няколко дни ми писаха обратно да се извинят или по-скоро да се оправдаят, че е трябвало да има човек, но не знаят защо не е вдигнал - дим и огледала както се вика). Явно някой съсед се е оплакал на секюритито на блока, та чух разправия горе и как карат някой да подпише документ. От този момент и няколко дни след това всичко утихна.
Преди няколко дни чух пак, че има сбирка и се качих. Прозорецът им беше отворен и аз почуках на него. Едно момче се показа, леко уплашено, извини се и затвори прозореца. На другия ден казах на управителя на сградата, той си записа и каза, че ще търси собственика (защото повечето апартаменти като нашия се отдават чрез агенция и собствениците не могат да бъдат намерени). Не пропуснах да спомена и за системното нарушаване на правилото да няма сушилки по терасите. Казах му, ако не могат или не желаят да упражняват контрол на това решение на домсъвета, поне да махнат табелите в асансьорите, които предупреждават да не се простира по балконите. Крайният резултат е, че вече имам телефона на секюрити служителя на сградата и няма да се поколебая да се обадя, ако се нарушава спокойствието в сградата.
Абонамент за:
Публикации (Atom)