Уви - setbacks винаги има в този живот. И за трите не се надявах много и се чудя дали искам да продължа да ги искам и търся. Времето ще покаже, но засега ще чакам.
1. Отказаха ми от САЩ да ме включат в програмата доверен пътешественик, където можеш да минаваш през границата на автоматизирана будка само с биометрия и сканиране на паспорт. Причината е миналите ми имиграционни провинения в САЩ. Погрешно са написали, че са от 2006та (а те са от 2003та). Даден ми е адрес на омбудсмана на Гранична служба да обжалвам ако искам. Дали си заслужава да се занимая? Или да пиша до мойта представителка в Конгреса, Деби Васерман-Шулц - все пак е изборна година и ще ми вземат питането присърце.
2. Отказаха ми да ме запишат за следдипломна квалификация по компютърни науки. Причината е, че според тях имам нужда да държа 4 класа от бакалавърката им програма, които да ме "подготвят" за следдипломната квалификация. Което ще рече, че ако искам да направя всичко ще трябва да държа 12 класа - това си е сериозно натоварване като се има предвид работата - а определено искам да наблегна на нея повече. Все пак сега е лятна ваканция и класовете почват след март месец - дотогава ще видя как се развиват нещата и дали да почна да се занимавам.
3. Не покривам условията за Justice of the Peace (това, което в САЩ наричат Notary Public), но тук е с разширени функции, защото освен да изповядва клетвени декларации, да заверява подписи и копия на документи, понякога може да се явява в съда и да отсъжда по маловажни нарушения на шофьори. Основното условие, което не покривам е две препоръки за доброволна работа в обществени организации в Нова Зеландия. Тук доброволчеството се тачи много. Има няколко организации, които са ми интересни, но отново се свежда до липсата на време. Това би помогнало за разширяване на мрежата от социални контакти, но както започнах - времето ще покаже.
събота, 31 декември 2011 г.
петък, 30 декември 2011 г.
Коледна картичка от мама
Вчера случайно реших да проверя пощата, и вътре неочаквано получих коледна картичка от мама. Качих се вкъщи, разпечатах плика и седнахме заедно с Иван да я видим и прочетем. Красива картичка с още по-чудесен текст, в който ни се пожелават здраве, любов и успехи. Спогледахме се просълзени. Далеч са ни майките, но как ли мислят за нас. Нека знаят, че и ние мислим за тях.
Благодаря, мамо!
вторник, 27 декември 2011 г.
Среща със съученичка от гимназията
Нещо ми върви със срещите с познати от България. Отново във фейсбук получих съобщение от съученичка от гимназията, че вече е в Окланд и ще бъде тук до 6 ануари. Разбрахме се да се чуем и се уговорихме за среща. С нея не сме се виждали почти 15 години от завършванието ни на гимназията. Тя не дойде на сбирката на випуска за десетгодишнината през 2007ма - сега като се видяхме ми каза, че тъкмо е карала магистратурата в Австралия и не е могла да се организира.
Малко предистория. С Чая бяхме в един клас в подгответо на Американския колеж. Не бяхме много близки, но се оказа, че и на двамата коренът ни е от Плевен. Даже веднъж се бяхме срещнали и в Плевен. След завършването ни през 1997 си загубихме следите. Както се разбра от срещата ни сега, Чая заминала за Сингапур при родителите си, които по-късно пък се прехвърлили в Нова Зеландия. Сега те живеят тук в Окланд, брат й - също. Чая от Сингапур отишла да учи в Австралия, завършила архитектурен дизайн и сега работи в Сидни (пардон, по майчинство е).
На срещата дойде със съпруга си, много умен и симпатичен младеж, сингапурец от индийски произход. Бяхме решили да ходим в съседния квартал някъде на кафе, но в крайна сметка влязохме в една кръчма за вино. С Чая пихме по чаша вино и чаша сайдър (много интересно - като газирана плодова алкохолна напитка с вкус на бира, хмел може би?), мъжът й караше и пи само кола. Разказахме си за преживяванията накратко от завършването насам, а после дълго говорихме за Австралия и Нова Зеландия. И двамата сме с впечатление, че страните са чудесни и двете имат своите положителни страни. Определено стандартът в НЗ е по-нисък особено що се отнася до цените на жилищата - малко като в България е - хората искат да са собственици на всяка цена и влизат в неизгодни условия на кредит. Не е нормално къщите да са 600 хил. при условие, че годишните заплати са средно 50 хил. 12:1 разлика е невъзможна за изплащане. В САЩ е около 4:1 - в Европа нормално е около 6-7:1. В Австралия е малко по-високо от Европа, но пак е много по-достъпно да си купиш жилище от тук. Ще го мисля жилището, когато с Иван имаме два дохода. Оказва се, че има доста българи и в Окланд, но аз някак си не желая засега да създавам контакти с тях - много по-важна е интеграцията с местните (но не маорите), въпреки че местните са по-скоро екзотика (разбирай, почти няма такива заради имигрантите). Приключихме с уговорка ако има време да се видим още веднъж. Ще ми е интересно и приятно.
А ето къде бяхме: Dida's Wine Lounge and Tapas И мезетата си ги биваше!
Малко предистория. С Чая бяхме в един клас в подгответо на Американския колеж. Не бяхме много близки, но се оказа, че и на двамата коренът ни е от Плевен. Даже веднъж се бяхме срещнали и в Плевен. След завършването ни през 1997 си загубихме следите. Както се разбра от срещата ни сега, Чая заминала за Сингапур при родителите си, които по-късно пък се прехвърлили в Нова Зеландия. Сега те живеят тук в Окланд, брат й - също. Чая от Сингапур отишла да учи в Австралия, завършила архитектурен дизайн и сега работи в Сидни (пардон, по майчинство е).
На срещата дойде със съпруга си, много умен и симпатичен младеж, сингапурец от индийски произход. Бяхме решили да ходим в съседния квартал някъде на кафе, но в крайна сметка влязохме в една кръчма за вино. С Чая пихме по чаша вино и чаша сайдър (много интересно - като газирана плодова алкохолна напитка с вкус на бира, хмел може би?), мъжът й караше и пи само кола. Разказахме си за преживяванията накратко от завършването насам, а после дълго говорихме за Австралия и Нова Зеландия. И двамата сме с впечатление, че страните са чудесни и двете имат своите положителни страни. Определено стандартът в НЗ е по-нисък особено що се отнася до цените на жилищата - малко като в България е - хората искат да са собственици на всяка цена и влизат в неизгодни условия на кредит. Не е нормално къщите да са 600 хил. при условие, че годишните заплати са средно 50 хил. 12:1 разлика е невъзможна за изплащане. В САЩ е около 4:1 - в Европа нормално е около 6-7:1. В Австралия е малко по-високо от Европа, но пак е много по-достъпно да си купиш жилище от тук. Ще го мисля жилището, когато с Иван имаме два дохода. Оказва се, че има доста българи и в Окланд, но аз някак си не желая засега да създавам контакти с тях - много по-важна е интеграцията с местните (но не маорите), въпреки че местните са по-скоро екзотика (разбирай, почти няма такива заради имигрантите). Приключихме с уговорка ако има време да се видим още веднъж. Ще ми е интересно и приятно.
А ето къде бяхме: Dida's Wine Lounge and Tapas И мезетата си ги биваше!
петък, 23 декември 2011 г.
Коледните тържества!
Не бях писал дълго време, защото все не ми оставаше такова от множеството тържества в работа. Може би вместо да ги описвам едно по едно, ще напиша за всяко съвсем в журналистичен стил, но да знаете, че всяко беше уникално, с уникална компания, в уникална атмосфера - единственото общо беше, че се ядеше и пиеше и имаше настроение и веселба!
26/11/2011. Първото беше коледното тържество на Отдела по информационни технологии (цялата ни сграда). Мястото беше подходящо, до вода Ето го мястото. С Иван се домъкнахме с влака, че беше най-удобно. Имаше скариди, пилешки шишчета, всякакви салати и сладолед. Отделно имаше въртележка и надуваем замък, фокусник, много пространство и етаж пълен с игри и билярд. Основният етаж беше с банкетни кръгли маси за по десетина човека. Идеята на тези тържества е една година да е "семейна" и за децата (беше тази), където има по-малко алкохол, през деня е има подходящи забавления. Чакам да видя тържеството за "възрастни" догодина, което е без деца, вечерно и може би по-подходящо за мен. Независимо от всичко си изкарахме чудесно!
9/12/2011. Първи опит за празничен обяд на тима. Бяхме се уговорили да се видим в петък целия тим, защото Шри индийчето си заминаваше за Индия. Уви, на Фарид бащата влезе в болница и ние решихме да не пропускаме възможността и се видяхме без Фарид в парка. Купихме си ядене от университета и дойдохме на тази беседка:
15/12/2011 Обяд с другия ми екип. Тъй като основно ме бяха наели за един проект по сигурност, бях поканен от шефката на екипа - общо 4 човека да идем на обяд. Отидохме в една белгийска кръчма (е не бяха белгийци работниците). Много приятно изкарахме и там. Интересните неща бяха: сервитьорка, която тъкмо беше постъпила на работа, и да видиш екипа си в лична, а не професионална светлина. Пих черешова бира - много вкусна. Ето го менюто с напитките и менюто с ястията.
16/12/2011 Коледно парти на етажа. Това беше нещо като закуска, имаше огромна шоколадова торта. Там също прочетоха успехите на екипа, дадоха ми сертификата (описан в друг постинг), и имаше таен дядо Коледа. Аз получих една шапка (то се разбра кой ми я е подарил де - моята най-добра приятелка там Ирина от Беларус). Ето и една групова снимка:
16/12/2011 Продължението. Прилично развеселени си направихме коледно парти вече само на нашата част на отдела - всички под шефа на Фарид (тоест 2 екипа + няколко човека от други екипи). Отидохме в друга кръчма с 3 коли и определено си изкарахме супер. Фарид ми седя в скута (не казвайте на бременната му жена), а Самюел ми направи предложение (не казвайте на Иван). Шоуто наистина беше пълно. Вижте сами:
26/11/2011. Първото беше коледното тържество на Отдела по информационни технологии (цялата ни сграда). Мястото беше подходящо, до вода Ето го мястото. С Иван се домъкнахме с влака, че беше най-удобно. Имаше скариди, пилешки шишчета, всякакви салати и сладолед. Отделно имаше въртележка и надуваем замък, фокусник, много пространство и етаж пълен с игри и билярд. Основният етаж беше с банкетни кръгли маси за по десетина човека. Идеята на тези тържества е една година да е "семейна" и за децата (беше тази), където има по-малко алкохол, през деня е има подходящи забавления. Чакам да видя тържеството за "възрастни" догодина, което е без деца, вечерно и може би по-подходящо за мен. Независимо от всичко си изкарахме чудесно! |
| Беседката в Алберт парк |
15/12/2011 Обяд с другия ми екип. Тъй като основно ме бяха наели за един проект по сигурност, бях поканен от шефката на екипа - общо 4 човека да идем на обяд. Отидохме в една белгийска кръчма (е не бяха белгийци работниците). Много приятно изкарахме и там. Интересните неща бяха: сервитьорка, която тъкмо беше постъпила на работа, и да видиш екипа си в лична, а не професионална светлина. Пих черешова бира - много вкусна. Ето го менюто с напитките и менюто с ястията.
16/12/2011 Коледно парти на етажа. Това беше нещо като закуска, имаше огромна шоколадова торта. Там също прочетоха успехите на екипа, дадоха ми сертификата (описан в друг постинг), и имаше таен дядо Коледа. Аз получих една шапка (то се разбра кой ми я е подарил де - моята най-добра приятелка там Ирина от Беларус). Ето и една групова снимка:
 |
| от ляво: Самюел, Шейхан, Прити, Стив, Рик, Исмаел, Хуйджуан, Арчна и аз |
16/12/2011 Продължението. Прилично развеселени си направихме коледно парти вече само на нашата част на отдела - всички под шефа на Фарид (тоест 2 екипа + няколко човека от други екипи). Отидохме в друга кръчма с 3 коли и определено си изкарахме супер. Фарид ми седя в скута (не казвайте на бременната му жена), а Самюел ми направи предложение (не казвайте на Иван). Шоуто наистина беше пълно. Вижте сами: |
| Фарид ми седи в скута (вече на градус) |
 |
| Фарид се опитва да ме близне |
 |
| Ок, тези всички чаши пред мен не са мои |
 |
| Самюел ми предлага, пръстенът обаче се оказа сребърен и му го върнах. |
22/11/2011. Последното парти в предпоследния работен ден на годината го изпуснах, защото се видях с един американец от български произход в университета. Ще видим - може да пиша по-нататък и за него. Иначе с екипа излязохме на кафе.
Никога не съм очаквал, че ще се забавлявам толкова в работа! Да са живи и здрави колегите ми и да повторя: живея в Нова Зеландия!
петък, 16 декември 2011 г.
Професионални развития
Да започна с това, че Иван си взе първия изпит с 975 от 1000 при минимално изискване от 700. До последно бяха притеснения дали ще се справи и дори не можах да повярвам колко бързо е минало всичко. Почна да учи за следващия изпит.
Аз междувременно получих сертификат за отличие в работата, като бях публично награден на срещата на етажа ни преди няколко дни. Другият награден беше французинът Исмаел, на който благородно завиждам за организираността и професионализма - надявам се да науча нещо от него в бъдеще или поне да се стремя към подобни постижения.
След дълбок размисъл смятам, че счетоводството няма да ми донесе толкова успех, а ще отнеме ценен времеви и паричен ресурс, който няма да се изплати в бъдеще. Ако последвам тази идея ще загубя 6 години докато я постигна, а след това ще изкарвам може би толкова колкото бих изкарвал след година-две в Нова Зеландия. За сметка на това мога да се концентрирам върху информационните технологии повече - хем ще има развитие, хем по-бързо ще го постигна, хем докато съм в университета те могат да ми плащат по един курс на семестър (парите идват от различен бюджет и могат по-лесно да се усвоят). Ще видим точно какво ще запиша, но вече подадох молба да ме приемат в програма за следдипломна квалификация.
Ето го и сертификата :) Отделно дойде с gift card за $120.
Аз междувременно получих сертификат за отличие в работата, като бях публично награден на срещата на етажа ни преди няколко дни. Другият награден беше французинът Исмаел, на който благородно завиждам за организираността и професионализма - надявам се да науча нещо от него в бъдеще или поне да се стремя към подобни постижения.
След дълбок размисъл смятам, че счетоводството няма да ми донесе толкова успех, а ще отнеме ценен времеви и паричен ресурс, който няма да се изплати в бъдеще. Ако последвам тази идея ще загубя 6 години докато я постигна, а след това ще изкарвам може би толкова колкото бих изкарвал след година-две в Нова Зеландия. За сметка на това мога да се концентрирам върху информационните технологии повече - хем ще има развитие, хем по-бързо ще го постигна, хем докато съм в университета те могат да ми плащат по един курс на семестър (парите идват от различен бюджет и могат по-лесно да се усвоят). Ще видим точно какво ще запиша, но вече подадох молба да ме приемат в програма за следдипломна квалификация.
Ето го и сертификата :) Отделно дойде с gift card за $120.
вторник, 13 декември 2011 г.
Среща с бивш колега от САП Лабс
Изненадващо преди няколко дни получих във фейсбук писмо от бивш колега от САП (от друг екип): "привет, в понеделник кацам в Окланд. Там съм до 5-к, ако искаш може да пийнем по една бира след работа?" Направо паднах. Не всеки ден се случва някой познат да долети от Европа. Чухме се, уговорихме се къде да се видим и ето че уреченият ден дойде. Тъй като срещата ни беше в 6:30 вечерта не сметнах да си ходя до вкъщи. На всичкото отгоре заваля и дъжд. Митко закъсня около половин час - аз вече се чудих дали няма да дойде. Оказа се, че имало страшно задръстване заради някакви катастрофи (колко стрес само си спестявам от това, че живея в центъра и се придвижвам пеш!) Реших да го заведа в една кръчма "Someplace Else" - европейска, с нескъпа бира и пица. Вече бях ходил поне два пъти в него с колеги, приятна атмосфера, разнообразни напитки.
Седнахме, разказахме си животите. Той се е преместил в централата на САП в Германия, но не разбрах какво точно прави тук. То САП има навсякъде и след като е командировка какво ли се учудвам. Поговорихме и за Нова Зеландия. На него вече му беше направило впечатление зеленината и спокойствието. Съгласи се с мен, че може би наистина НЗ е прекрасно място за живеене. Поговорихме и за стандарта на живот - оказва се че е близък до немския - там заплатите са по-големи, но данъците са убийствени и като чисто се вземат подобни заплати. Мога да го разбера, защото в САЩ мой приятел сподели, че колежки-германки, които работят за немска авиокомпания едвам свързват двата края. Поръчахме и пица и така пропуснах вечерята вкъщи.
Ако искате да видите снимка от бара и менюто
После реших да го разведа из вечерен Окланд - тръгнахме по Куин Стрийт та чак до пристанището. Видяхме коледната украса, светлините, витрините. Часовниковата кула на общината беше впечатляваща. На Митко му харесаха и старите сгради, заобиколени от небостъргачите на големи офис сгради и банки. Видяхме и фериботите (аз не ги бях виждал) и светлините на отсрещния бряг (Северния бряг - богатия квартал за пенсионери и бели - всеки замогнал се човек отива да живее там). След приятната разходка и разговор го изпратих на автобуса.
Седнахме, разказахме си животите. Той се е преместил в централата на САП в Германия, но не разбрах какво точно прави тук. То САП има навсякъде и след като е командировка какво ли се учудвам. Поговорихме и за Нова Зеландия. На него вече му беше направило впечатление зеленината и спокойствието. Съгласи се с мен, че може би наистина НЗ е прекрасно място за живеене. Поговорихме и за стандарта на живот - оказва се че е близък до немския - там заплатите са по-големи, но данъците са убийствени и като чисто се вземат подобни заплати. Мога да го разбера, защото в САЩ мой приятел сподели, че колежки-германки, които работят за немска авиокомпания едвам свързват двата края. Поръчахме и пица и така пропуснах вечерята вкъщи.
Ако искате да видите снимка от бара и менюто
После реших да го разведа из вечерен Окланд - тръгнахме по Куин Стрийт та чак до пристанището. Видяхме коледната украса, светлините, витрините. Часовниковата кула на общината беше впечатляваща. На Митко му харесаха и старите сгради, заобиколени от небостъргачите на големи офис сгради и банки. Видяхме и фериботите (аз не ги бях виждал) и светлините на отсрещния бряг (Северния бряг - богатия квартал за пенсионери и бели - всеки замогнал се човек отива да живее там). След приятната разходка и разговор го изпратих на автобуса.
събота, 10 декември 2011 г.
Да продължа ли с образованието?
Скоро ходих до Бизнес колежа в университета, за да видя дали са ми оценили курсовете от американските университети и какво ще ми трябва, за да получа бакалавър по търговия, двойна специалност счетоводство и данъци. Признават ми само 8 предмета, което ще рече, че трябва аз да държа още 15 или 16, за да получа образователната степен. Отделно гледах изискванията на NZICA (New Zealand Institute of Chartered Accountants) - съсловната организация на счетоводителите и техните изисквания за Счетоводител предполагат да се държат още 2 други предмета, които не са ми включени в програмата.
По принцип лекциите са през деня - най-често от 10 до 12 ч, като имаш поне една лекция по предмет на седмица и 12 до 13 ч в друг ден упражнение. Доколкото разбрах от колеги, които са завършили университета, на лекциите не е задължително да се ходи като всички материали ги има онлайн, което ще предположи сериозна подготовка вкъщи, особено като се има предвид, че не мога да излизам от работа толкова често. Отделно ако вземам по 2 предмета в големите семестри и 1 предмет летния, ще си го провлача образованието още 3 години. Отделно нищо няма да ми покрият от работа от таксите, които са по около $760 на предмет (не че не мога да си го позволя, но все още се чудя дали да инвестирам времето да го започна). Освен това като гледам със счетоводство ще изкарвам толкова, колкото мога сега да изкарвам без да уча допълнително.
Като се върнах от САЩ, с шефа ми Фарид имахме среща за плана ми за развитие през новата година. Включихме да ме пратят от университета на курс към ISTQB (International Software Testing Qualifications Board) както и да държа първия изпит за тяхната сертификация. Това е много престижен сертификат, който се търси на пазара и докарва добри средства (особено като се има предвид моя богат опит не само в сферата на софтуерното тестване, а и на бизнес анализ). Не помня дали споменах но в LinkedIn ми писа рекрутър, който ми предложи 25-30% по-висока от настоящата ми заплата. Аз знаех, че в университета не плащат много, но вече ще си знам цената и при едно евентуално подновяване на договора догодина ще искам повече, което значи че ще трябва да се понапъна малко да покривам повече от изискванията на позицията ми в момента. Това определено ще остави счетоводството на заден план.
Искам и да си продължа сертификацията за Оракъл. Захванах се пак с това - ще е интересно. Фарид ми спомена за нов проект, в който ще трябва да се тества миграцията на база данни от една на друга платформа. Това ще ми помогне да придобия още практичен опит. Усещам, че ми се дават възможности да се изградя и ще трябва много внимателно да подходя, за да извлека максимална полза за професионалното си развитие. По-скоро е добре да взема сертификати или някоя следдипломна квалификация от университета, която тук се приема за второ висше - ще го мисля.
понеделник, 28 ноември 2011 г.
Още малко за изборите
Дойде ми шофьорската книжка - много е готина! Сега остава и да я ползвам поне веднъж, но за тази цел ми трябва кола. Интересно дали да не отскочим на почивка някъде до южния остров и там да наемем? Но сега има малко по-належащи задачи като например да се смени името на всички сметки - вода, ток, кабелна, интернет.
Сега за изборите. Минаха. Почти половината гласуваха за националната партия (дясна), която ще управлява в коалиция с маорите - много странна комбинация, като се има предвид, че маорите като цяло са бедни и разчитат на помощи а националната партия като цяло е антисоциална. По-интересното е, че след като се зачетох как точно работи избирателната система, разбрах че съм направил грешка с единия от двата си гласа. Както и че съм направил грешка и на въпросите на референдума.
За изборите имаш 2 гласа: 1 за човек от твоя избирателен район (примерно централен Окланд, в който съм аз), и 1 за партия. Първият определя кой да спечели в твоя район - печели събралият най-много гласове - балотаж няма. Вторият определя каква пропорция в парламента да има партията, за която си гласувал. Аз гласувах за зелените и в двата случая. Партийно съм доволен, че са ми получили гласа, но в избирателния район беше загуба на гласа ми, защото зелените нямат достатъчно гласове да спечелят място - тоест трябваше да гласувам за по-голяма партия с подобни убеждения, за да не ми се разпилява гласа.
На референдума гласувах да се промени системата, но сега разбирам, че за да има по-добро представителство на всички гласували и да са принудени да се коалират и да работят за приемлив компромис за всички, то системата трябва да си остане. Слава богу, няма проблем с този ми глас, защото дори и повечето хора да гласуват за промяна, следващият референдум ще е избор между старата система и най-предпочетената в този референдум. Като гледам повечето хора мислят като мен (вече), че системата трябва да остане. До следващите избори.
Сега за изборите. Минаха. Почти половината гласуваха за националната партия (дясна), която ще управлява в коалиция с маорите - много странна комбинация, като се има предвид, че маорите като цяло са бедни и разчитат на помощи а националната партия като цяло е антисоциална. По-интересното е, че след като се зачетох как точно работи избирателната система, разбрах че съм направил грешка с единия от двата си гласа. Както и че съм направил грешка и на въпросите на референдума.
За изборите имаш 2 гласа: 1 за човек от твоя избирателен район (примерно централен Окланд, в който съм аз), и 1 за партия. Първият определя кой да спечели в твоя район - печели събралият най-много гласове - балотаж няма. Вторият определя каква пропорция в парламента да има партията, за която си гласувал. Аз гласувах за зелените и в двата случая. Партийно съм доволен, че са ми получили гласа, но в избирателния район беше загуба на гласа ми, защото зелените нямат достатъчно гласове да спечелят място - тоест трябваше да гласувам за по-голяма партия с подобни убеждения, за да не ми се разпилява гласа.
На референдума гласувах да се промени системата, но сега разбирам, че за да има по-добро представителство на всички гласували и да са принудени да се коалират и да работят за приемлив компромис за всички, то системата трябва да си остане. Слава богу, няма проблем с този ми глас, защото дори и повечето хора да гласуват за промяна, следващият референдум ще е избор между старата система и най-предпочетената в този референдум. Като гледам повечето хора мислят като мен (вече), че системата трябва да остане. До следващите избори.
вторник, 22 ноември 2011 г.
Гласуване за парламент - НЗ
И тук вече наближиха изборите - докато съм бил в САЩ са ми дошли документите за гласуване, които се състоят в едно малко картонче с името, адреса, и някакви числа, които показват по-лесно къде си в списъка. Гласуването е на 26.11.2011 в събота, но две седмици предварително е започнало гласуването за хората, които искат да гласуват по-рано или няма да могат да го направят в изборния ден. Отделно има референдум за промяна на системата на гласуване - хората трябва да решат дали да я променят - не е както в България да се променя *точно* преди избори. На референдума ще се види колко хора искат промяна на системата и коя от 3те алтернативи се радва на най-голяма популярност. После ще има обсъждане в парламента и на следващите избори - след 3 години, ще се даде вече на хората да избират между настоящата система и една от алтернативните. Съвсем цивилизовано, не прибързано и решено от хората, а не от партията на власт, на която видиш ли така й изнася.
В момента системата е мажоритарно-пропорционална. От 120 души парламент, 70 се избират мажоритарно в толкова района (общини да речем), а останалите 50 се разпределят пропорционално според това, коя партия колко гласа общо е спечелила в страната. Но забележете, в пропорцията се включват и мажоритарните мандати. Примерно една партия е спечелила 12 мажоритарни, и общо 10% от националния вот - тъй като 10% от 120 са 12 - тази партия не може да има повече от 12 места в парламента, и тъй като тя е спечелила така или иначе 12 мажоритарни, не получава никакви от останалите 50 (а не както вие може би си помислихте, че ще получи 5 от тях). Много справедливо. Така се дава възможност хем да могат мажоритарно да спечелят местни хора, чиято партия примерно няма достатъчно гласове на национално ниво и пак да има парламентарно представителство, хем да може по-малка партия, която не е фаворит никъде, но има определен % поддръжници да получи мандат от пропорционалната квота (да кажем 10% от националния вот, но нито един мажоритарен кандидат ще даде на партията 12 човека от пропорционалната квота).
Реших да гласувам днес. Носих си само документ за самоличност и картончето. Оказа се, че не ми искат нищо освен картончето - само ме попитаха за името и адреса (въпреки че ги пише на него), дадоха ми две бюлетини: една за кандидатите и една за референдума и ме пратиха да гласувам. Като урните са далече от комисията, не се охраняват и не са затворени. Каква разлика спрямо България! Там се подписваш, пък удрят печат, пък ти задържат личната карта, пък като гласуваш пак ти удрят печат и ти разрешават да пуснеш бюлетината, пък ти нарушават избирателното право с какъв химикал да гласуваш и какъв знак да поставиш - сакън била ти маркирана бюлетината (и какво от това? - да не би да се преброи като 10 гласа вътре??). За 10 мин точно излязох от работа, отидох до една близка сграда, където се провеждаше предварителното гласуване, гласувах без документ за самоличност и се прибрах обратно. Е кажете ми, не е ли ефективно?
понеделник, 21 ноември 2011 г.
Шофьорска книжка
Първия ден след кратката двуседмична ваканция в САЩ, реших най-накрая да си извадя заветната шофьорска книжка, която е единствения национален документ (освен паспорта), който наистина признават навсякъде. Реших да се облажа от американската си шофьорска книжка, която ми дава право да я преобразувам в новозеландска без да държа нито теоретичен изпит, нито практичен (кормуване). Да не говорим, че това спестява и малко пари, защото самата книжка струва $50тина , отделно листовките и те са поне $20 и кормуването също е почти $50.
Условието е американската книжка да е на поне 2 години и да не е изтекла повече от 6 месеца. Моята не отговаря на първото условие, защото я издадох април 2010 и така няма още 2 години. Оригиналната ми книжка обаче беше издадена август 2000 и аз питах Министерството на транспорта (http://www.nzta.govt.nz - което между другото има всякаква достъпна полезна информация) дали мога да взема документ от САЩ, който да удостовери, че наистина ми е издадена книжката 2000та. Казаха, че няма проблем и аз преди да отида в САЩ си поръчах извадка от шофьорското "досие", което показва точно датата и има там оригинални подписи и е отпечатано на любимия официален чаршаф "US Legal".
Въоръжен с паспорт, сертификата за смяна на името, шофьорската книжка, докуметът кога е издадена, и сметка за вода отидох в Автомобилната асоциация, където се подава молба за книжка. Бяха доволни от приготвените документи и ми дадоха да попълня формуляр и ми казаха да направя копия на документите в едно фото отсреща на улицата. Брей, като че ли знаеха, че искам да си сложа новото име на книжката - има си специална секция за това. Снимах документите и се върнах. Всичко мина много бързо - приеха ги, направиха ми снимка, накараха ме да гледам в апарат да ми проверят зрението и ми дадоха временно листче с номера на новата ми шофьорска книжка. Ще чакам максимално 3 седмици, но после вече ще имам документ да се легитимирам с новото име и да го сменя навсякъде. Както и току виж сме спретнали някъде малка ваканция заедно с Иван.
Условието е американската книжка да е на поне 2 години и да не е изтекла повече от 6 месеца. Моята не отговаря на първото условие, защото я издадох април 2010 и така няма още 2 години. Оригиналната ми книжка обаче беше издадена август 2000 и аз питах Министерството на транспорта (http://www.nzta.govt.nz - което между другото има всякаква достъпна полезна информация) дали мога да взема документ от САЩ, който да удостовери, че наистина ми е издадена книжката 2000та. Казаха, че няма проблем и аз преди да отида в САЩ си поръчах извадка от шофьорското "досие", което показва точно датата и има там оригинални подписи и е отпечатано на любимия официален чаршаф "US Legal".
Въоръжен с паспорт, сертификата за смяна на името, шофьорската книжка, докуметът кога е издадена, и сметка за вода отидох в Автомобилната асоциация, където се подава молба за книжка. Бяха доволни от приготвените документи и ми дадоха да попълня формуляр и ми казаха да направя копия на документите в едно фото отсреща на улицата. Брей, като че ли знаеха, че искам да си сложа новото име на книжката - има си специална секция за това. Снимах документите и се върнах. Всичко мина много бързо - приеха ги, направиха ми снимка, накараха ме да гледам в апарат да ми проверят зрението и ми дадоха временно листче с номера на новата ми шофьорска книжка. Ще чакам максимално 3 седмици, но после вече ще имам документ да се легитимирам с новото име и да го сменя навсякъде. Както и току виж сме спретнали някъде малка ваканция заедно с Иван.
неделя, 20 ноември 2011 г.
Първото ми околосветско пътешествие
Да се похваля, обиколих света официално на 5 ноември 2011. Накратко: на 17 май летях от Форт Лодърдейл, Флорида, САЩ до София. На 29 май пътувах с влак София - Истанбул. От Истанбул летях до Окланд, Нова Зеландия. И на 5 ноември летях от Окланд до Форт Лодърдейл през Лос Анджелис, Калифорния, САЩ. Летял съм все на изток и официално затворих кръга. Отне ми почти половин година да го завърша, но си заслужаваше - не бях летял над Тихия океан. Не бях стъпвал и в Калифорния. Въобще си заслужаваше. Хубава ваканция се получи. За съжаление не можах да свърша всичко дето бях запланувал и да се срещна с всички, но определено съм удовлетворен.
Първо, успях да прекарам не малко време на басейна да попека малко трътка, че Окланд е малко по-хладен отколкото съм свикнал и плажовете не са ми съвсем подръка. После успях да посетя бюджетната среща на домсъвета (много интересна беше): нещата в нашето кондо са почнали да се оправят, но няма да ви занимавам тук с проблемите му. Прехвърлих колата на името на майка ми, за да може по-лесно да я управляват без моя намеса, намерих и по-изгодна застраховка. На малкото братче отворихме кредитна карта, за да почне да трупа кредитна история. Успяхме и с майка ми да разгледаме едно "бабешко комюнити" - сладки 3-етажни блокчета за хора над 55 г. с евтини апартаменти.
Най-много обаче тача времето прекарано с най-добрия ми приятел Васил. Колко вечери прекарахме в разговори, пийване на вино или по барове с коктейли. Черешката на тортата обаче беше малката ни ваканция, която си направихме в Кий Уест, Флорида - това са група острови в най-южната част, през които върви двупосочно шосе, някъде е на изкуствени насипи, на други места е с мостове, най-дългият от които е 11 км! Бяхме в страноприемница само за мъже, с топъл външен басейн, джакузи и естествено clothing optional (без дрехи е ок :)) Веднага се запознахме с един швейцарец и един американец, който беше дошъл всъщност на работа в Кий Уест - всяка сутрин ходеше да лети в едноместен самолет с огромен банер-реклама вееща се зад опашката му. Тъй като беше на Васил имаше рожден ден, реших да ни подаря една полудневна екскурзия с катамаран, където се гмуркахме с шнорхел и гледахме тропични риби, раци и морски гъби/корали. След това обиколихме един естествен мангров остров с каяк. Бяхме 15тина човека плюс капитана и един матрос, който влизаше и в ролята на сервитьорка - напитките и обядът бяха включени. Уникално преживяване. Благодаря на съседа ми Марк във Форт Лодърдейл, който ме открехна за това преживяване. Вижте повече тук за екскурзийката на катамарана. А ето и няколко снимки:
Първо, успях да прекарам не малко време на басейна да попека малко трътка, че Окланд е малко по-хладен отколкото съм свикнал и плажовете не са ми съвсем подръка. После успях да посетя бюджетната среща на домсъвета (много интересна беше): нещата в нашето кондо са почнали да се оправят, но няма да ви занимавам тук с проблемите му. Прехвърлих колата на името на майка ми, за да може по-лесно да я управляват без моя намеса, намерих и по-изгодна застраховка. На малкото братче отворихме кредитна карта, за да почне да трупа кредитна история. Успяхме и с майка ми да разгледаме едно "бабешко комюнити" - сладки 3-етажни блокчета за хора над 55 г. с евтини апартаменти.
Най-много обаче тача времето прекарано с най-добрия ми приятел Васил. Колко вечери прекарахме в разговори, пийване на вино или по барове с коктейли. Черешката на тортата обаче беше малката ни ваканция, която си направихме в Кий Уест, Флорида - това са група острови в най-южната част, през които върви двупосочно шосе, някъде е на изкуствени насипи, на други места е с мостове, най-дългият от които е 11 км! Бяхме в страноприемница само за мъже, с топъл външен басейн, джакузи и естествено clothing optional (без дрехи е ок :)) Веднага се запознахме с един швейцарец и един американец, който беше дошъл всъщност на работа в Кий Уест - всяка сутрин ходеше да лети в едноместен самолет с огромен банер-реклама вееща се зад опашката му. Тъй като беше на Васил имаше рожден ден, реших да ни подаря една полудневна екскурзия с катамаран, където се гмуркахме с шнорхел и гледахме тропични риби, раци и морски гъби/корали. След това обиколихме един естествен мангров остров с каяк. Бяхме 15тина човека плюс капитана и един матрос, който влизаше и в ролята на сервитьорка - напитките и обядът бяха включени. Уникално преживяване. Благодаря на съседа ми Марк във Форт Лодърдейл, който ме открехна за това преживяване. Вижте повече тук за екскурзийката на катамарана. А ето и няколко снимки:
 |
| Малко преди да се натоваря на катамарана |
 |
| Това е вътрешния двор на страноприемницата при залез |
 |
| Тук пробвам шнорхела |
 |
| Вече екипиран в топлоизолационен костюм |
Прибиране от САЩ
Ваканцията свърши и почна одисеята по прибиране. Полетите от Форт Лодърдейл до Финикс до Лос Анджелис и до Окланд бяха пълни всичките и американските малко закъсняваха, но в крайна сметка пристигнах благополучно заедно с багажа си. За разлика от перипетиите на влизане в САЩ, влизането в НЗ беше направо песен. Още като кацна самолета и излязохме от ръкава, бяхме посрещнати от няколко служителки, които се усмихваха съвсем естествено и ни поздравяваха с добре дошли. Не се лъжа - правеха го не заради това, че им се плаща (за разлика от ледената учтивост в САЩ), а защото им беше приятно. Викам си - добре дошъл отново вкъщи! Паспортния контрол (имиграцията) мина за секунди - само ми сложиха страницата на паспорта със снимката в едно устройство за няколко секунди, удариха печат и това беше. Нито търсиха, нито погледнаха визата. Младият служител също беше много неподправено любезен. Багажът ми вече се въртеше на лентата. Взех го и се отправих към изхода, където ме чакаше биосигурността. Бях нарамил няколко шоколада от САЩ както и българска домашна чубрица в пликче. Бях и лепнал етикетче с латинското наименование, ако ме спрат да знам какво да им казвам. Естествено бях декларирал "храна" и "растителен материал". Като казах за шоколада, поправиха "храната", че не внасям. За растителния материал им обясних, че е сушена подправка. Само попитаха дали са големи листата като дафинов лист и като казах не, ми казаха да мина на обичайния скенер само (всички винаги минават през него) и с това се приключи. Никой не пожела да ми рови багажа. Отново за 10 мин минах всичко. Наистина добре дошъл обратно в НЗ!
Чух се с Иван, който закъсняваше, защото в центъра на Окланд направили реорганизация на движението заради някакъв триатлон, та нямало откъде да вземе рейса, но пристигна и всичко беше наред с прибирането вкъщи.
Чух се с Иван, който закъсняваше, защото в центъра на Окланд направили реорганизация на движението заради някакъв триатлон, та нямало откъде да вземе рейса, но пристигна и всичко беше наред с прибирането вкъщи.
събота, 5 ноември 2011 г.
Тийм билдинг
Наблизо отседнахме в един индийски ресторант - всички май ядем с удоволствие индийска кухня и там се подлютихме и забавлявахме. Може би така щеше да свърши вечерта, ако на някой не му беше хрумнала идеята да пушим наргиле в една турска дюнерджийница на Куин стрийт.
Изпушихме три наргилета: ябълка, праскова и ягода, като и жените се включиха и непушачите и аз включително. Беше невероятна вечер. Непременно ще благодаря на шефа на шефа за това, че спонсорира (не малка част) от тази вечер. Наистина беше тим билдинг. Ще трябва някой ден пак да се повтори!
четвъртък, 3 ноември 2011 г.
Хайде на зъболекар
Тъкмо се прибрах от първи тур на изборите (на втори така и не отидох - бях отвратен от това, което прочетох как описва една датска наблюдателка изборите в Кюстендил) и Иван ме сюрпризира с отчупено парче от последен зъб. В следващите няколко дни се заоплаква, че му се дере езикът. Наистина му се беше образувала раничка, която щипеше и му пречеше да яде. Ясно беше, че без зъболекар няма да мине. Предложих да потърся и да се обадя тук-там, но той ме изпревари - намерил някаква българка, която от много време работи в Нова Зеландия като зъболекар и реши да иде при нея, за да му е по-лесно с обясненията. Аз се обадих и уговорих час. Още по телефона ми казаха, че за "добрутрото" (разбирай първоначален преглед и рентген ако се налага) вземат $90, а останалото е допълнително. На сайта пишеше и 10% отстъпка за студенти, и тъй като на Иван му свършваше училище, реши да се възползва и от това.
Същата вечер научих какво се е случило. Зъбът беше оправен, както и нашата кредитна карта - значи освен добрутрото, за поправката на зъба са му взели $250, а заради притеснението забравил да пита и за отстъпката. Нейсе. За сметка на това му бяха направили и план за още 3 зъба и колко ще му струва. Слава богу засега не се налагат спешни поправки.
Тези цени ме амбицираха да потърся и по-евтини услуги и се оказа, че близо до хотела ни, в който бяхме като пристигнахме има медицински и стоматологичен кабинет. Прегледът при доктор е $16.50 (за разлика от $32, където съм се записал и за където писах преди), а зъболекарският преглед е $40 като при нужда включва и рентгена. Вместо по $250 на зъб твърдо, цените започват от $140 и нагоре - доста по-прилично. Ако нещо се налага вече мисля да се ходи там - в центъра на Окланд се съмнявам, че ще излезе нещо по-евтино, но ще си отваряме очите.
Същата вечер научих какво се е случило. Зъбът беше оправен, както и нашата кредитна карта - значи освен добрутрото, за поправката на зъба са му взели $250, а заради притеснението забравил да пита и за отстъпката. Нейсе. За сметка на това му бяха направили и план за още 3 зъба и колко ще му струва. Слава богу засега не се налагат спешни поправки.
Тези цени ме амбицираха да потърся и по-евтини услуги и се оказа, че близо до хотела ни, в който бяхме като пристигнахме има медицински и стоматологичен кабинет. Прегледът при доктор е $16.50 (за разлика от $32, където съм се записал и за където писах преди), а зъболекарският преглед е $40 като при нужда включва и рентгена. Вместо по $250 на зъб твърдо, цените започват от $140 и нагоре - доста по-прилично. Ако нещо се налага вече мисля да се ходи там - в центъра на Окланд се съмнявам, че ще излезе нещо по-евтино, но ще си отваряме очите.
понеделник, 24 октомври 2011 г.
Заря по случай президентските избори в България
Снощи имаше спонтанна заря след 23:15 на кея на Окланд да отбележи българските президентски избори. Пардон, да отбележи края на първенството по ръгби и победата на Нова Зеландия. То не беше заря, не бяха викове, клаксони и какво ли не.
Аз обаче искам да напиша с две думи за българските избори. Сутринта мое време (още е било късно вечерта в България) говорих с баща ми, който ми каза, че казали някъде в сутрешните новини, че изборите вече са започнали в Нова Зеландия. Не бях мислил да гласувам, но си викам да проверя къде се намират и може и да се замъкна, не толкова от политическо пристрастие колкото да видя и някой друг българин в таз далечна земя. Оказа се, че има една секция в страната на около 8-9 км от нас. Разгледах маршрутите на автобусите и направих план. Еднопосочен билет - $4.50 (с хоп-карта http://myhop.co.nz има 10% отстъпка - като българските електронни карти).
Иван не пожела да дойде и тръгнах сам. Изпуснах си автобуса и ми се наложи да чакам още половин час за следващия, защото заради световното по ръгби бяха променили мершрутите на автобусите и се оказа, че съм чакал на грешната спирка. Никога не бях ходил толкова далече, но се радвам че отидох. Пътят минаваше през квартал Ремуера (нещо като Ривиера) - страшно зелен, с хубави къщи. Стигнах до някакъв обществен център - неголяма барачка, в едното крило на което бяха организирали изборите, а в другото някакви латиноамериканци празнуваха рожден ден. Дописаха ме в списъка (то за да се създаде избирателна секция трябва да се запишат 100 застъпници, а после в изборния ден гласува който дойде - може никой да не дойде от 100те, ако не иска). Запознах се с един българин, който дошъл април месец и почнал работа юли като мен. Купил наскоро и кола, та поговорихме за разходите около колата - годишната застраховка пълна е само $700 (за разлика от американската, която е около 2-3 пъти повече). Но пък бензинът е $2.10. Може и да си взема кола, когато и ако се преместим да живеем някъде извън центъра. Нямаше много време, защото бързах да се прибера за обяд.
На връщане се загледах в краката на шофьора и си помислих, че газта се натиска с левия крак, а спирачката с десния. Викам си, че никога няма да се науча да карам така, тъй като аз спирам с левия, а подавам газ с десния (шофьорите ми се чудят как карам така, но аз съм си аз - карам само автоматик и само по този начин). Оказа се после, че левият му крак си почивал а газта и спирачката са правилно подредени, но много близо един до друг и от мойта перспектива съм могъл да видя само как натиска спирачката. Успокоих се. Прибрах се с малко закъснение, защото автобусът се наблъска с фенове, въпреки че беше само 13 ч, а мачът почваше в 21. Центърът беше много оживен пълен с хора. Определено имаше настроение.
Зарята вечерта направи победата на НЗ още по-величествена. Да живеят българските избори!
Аз обаче искам да напиша с две думи за българските избори. Сутринта мое време (още е било късно вечерта в България) говорих с баща ми, който ми каза, че казали някъде в сутрешните новини, че изборите вече са започнали в Нова Зеландия. Не бях мислил да гласувам, но си викам да проверя къде се намират и може и да се замъкна, не толкова от политическо пристрастие колкото да видя и някой друг българин в таз далечна земя. Оказа се, че има една секция в страната на около 8-9 км от нас. Разгледах маршрутите на автобусите и направих план. Еднопосочен билет - $4.50 (с хоп-карта http://myhop.co.nz има 10% отстъпка - като българските електронни карти).
Иван не пожела да дойде и тръгнах сам. Изпуснах си автобуса и ми се наложи да чакам още половин час за следващия, защото заради световното по ръгби бяха променили мершрутите на автобусите и се оказа, че съм чакал на грешната спирка. Никога не бях ходил толкова далече, но се радвам че отидох. Пътят минаваше през квартал Ремуера (нещо като Ривиера) - страшно зелен, с хубави къщи. Стигнах до някакъв обществен център - неголяма барачка, в едното крило на което бяха организирали изборите, а в другото някакви латиноамериканци празнуваха рожден ден. Дописаха ме в списъка (то за да се създаде избирателна секция трябва да се запишат 100 застъпници, а после в изборния ден гласува който дойде - може никой да не дойде от 100те, ако не иска). Запознах се с един българин, който дошъл април месец и почнал работа юли като мен. Купил наскоро и кола, та поговорихме за разходите около колата - годишната застраховка пълна е само $700 (за разлика от американската, която е около 2-3 пъти повече). Но пък бензинът е $2.10. Може и да си взема кола, когато и ако се преместим да живеем някъде извън центъра. Нямаше много време, защото бързах да се прибера за обяд.
На връщане се загледах в краката на шофьора и си помислих, че газта се натиска с левия крак, а спирачката с десния. Викам си, че никога няма да се науча да карам така, тъй като аз спирам с левия, а подавам газ с десния (шофьорите ми се чудят как карам така, но аз съм си аз - карам само автоматик и само по този начин). Оказа се после, че левият му крак си почивал а газта и спирачката са правилно подредени, но много близо един до друг и от мойта перспектива съм могъл да видя само как натиска спирачката. Успокоих се. Прибрах се с малко закъснение, защото автобусът се наблъска с фенове, въпреки че беше само 13 ч, а мачът почваше в 21. Центърът беше много оживен пълен с хора. Определено имаше настроение.
Зарята вечерта направи победата на НЗ още по-величествена. Да живеят българските избори!
събота, 22 октомври 2011 г.
Вкус от Нова Зеландия
Днес бяхме на едно изложение Taste of New Zealand (http://tasteofnewzealand.co.nz) Бяхме купили предварително билети с включени $40 консумация на човек. Имаше изложители от цялата страна на всякакви храни и вино. За съжаление от виното не опитах, но с Иван разделихме доста храна. Под доста разбирайте разнообразна, защото количеството беше малко. Беше организирано подобно на събития, на които съм бил в САЩ - без кеш - "валутата" бяха жетони като за покер в деноминации от $2 и $10. Всички яденета бяха на четно число, като преобладаваха $10, $12, а тук таме и $14 и $8.
Хапнахме сърна, сьомга, снапер (онази риба дето ядохме в тайландския ресторант), патка, заек, и агнешко. Всичко страхотно подправено, с уханни билки, зеленяш, изтънчени сосове и т.н. - заекът и агнешкото бяха като че ли най-хубавите. Не мога да опиша насладата. Само съжалявам че не си сръбнах малко винце, но ще има време и за него.
Фарид (шефът ми) ни беше поканил на барбекю в неделя по случай световното по ръгби - с финал между Нова Зеландия и Франция, но се отложи, че сестра му се разболяла. Обеща да го направи скоро.
Хапнахме сърна, сьомга, снапер (онази риба дето ядохме в тайландския ресторант), патка, заек, и агнешко. Всичко страхотно подправено, с уханни билки, зеленяш, изтънчени сосове и т.н. - заекът и агнешкото бяха като че ли най-хубавите. Не мога да опиша насладата. Само съжалявам че не си сръбнах малко винце, но ще има време и за него.
Фарид (шефът ми) ни беше поканил на барбекю в неделя по случай световното по ръгби - с финал между Нова Зеландия и Франция, но се отложи, че сестра му се разболяла. Обеща да го направи скоро.
вторник, 18 октомври 2011 г.
Вече и с личен лекар
Миналата седмица се записах в един кабинет с 3-ма доктори близо до работа. Избирах по цена и по удобство и като че ли най-добрата комбинация се оказа тази. За жителите и гражданите цената на посещение при доктора е $32 (като цените варират между $17 в крайните квартали на Окланд, до над $50 в центъра, където живея).
Обикновено си слагам противогрипна ваксина 2 пъти годишно и тъй като ми е време, реших малко да проуча как стоят нещата. Майка ми мислеше да вземе от България ваксина и да ми постави в САЩ след две седмици като си замина, но се оказа, че трябва да я държи при 4С температура през цялото време, а по време на полета няма как да изпълни условието. Отделно разучих как са цените в големите вериги в САЩ - цената е една и съща - $30 американски. Там съм си слагал в Walgreens, но реших да проуча как стоят нещата в НЗ. Първо прочетох на сайта на моя кабинет и там пише за противогрипните ваксини, че ако си в определени рискови групи (примерно над и под определена възраст, или с автоимунно заболяване, и т.н.) или пък има обявена епидемия, то тогава ваксинацията е безплатна. Но за млад, здрав, прав човек като мен (минутка за реклама :)) ваксината се плаща $21 за ваксината и $11 за манипулацията като се прави от сестрата. Тоест пак $32, което си е напълно прилично, и малко по-евтино от САЩ като се има предвид курса на долара. Записах си час още същия ден и го организирах да е точно след обедната ми почивка, за да използвам да го свърша в работно време.
Отидох в кабинета и след малко ме повика сестрата. Тъй като нищо не знаят за мен още ме разпита за алергии, причината, поради която искам да си слагам ваксина, как се чувствам в момента - все стандартни въпроси. Първо ми измери кръвното: 136/82 - обзе ме паника - толкова високо ми беше едно време в САЩ. Обясних й, че това няма как да е моето кръвно и тя ми го премери пак на другата ръка: 110/71 - така вече може. Температурата ми я премери в ухото: 36.5 - и това идеално. Време за ваксината, показа ми срока на годност и ме попита дали искам да ми дезинфекцира с памуче спирт мястото, където ще постави ваксината. Сори ми се странно, но тя обясни, че в Нова Зеландия ако е чиста кожата дезинфекцията е по желание. Е пожелах. После стандартна практика е да чакаш в кабинета след това 20 минути да видят дали няма да имаш алергична реакция и да се задушиш. Всичко нормално, платих, и после си тръгнах.
По-късно в работа разбрах, че университетът плаща за зимната ваксина - може би април-май месец и тогава ще се възползвам за другата ми годишна доза.
Обикновено си слагам противогрипна ваксина 2 пъти годишно и тъй като ми е време, реших малко да проуча как стоят нещата. Майка ми мислеше да вземе от България ваксина и да ми постави в САЩ след две седмици като си замина, но се оказа, че трябва да я държи при 4С температура през цялото време, а по време на полета няма как да изпълни условието. Отделно разучих как са цените в големите вериги в САЩ - цената е една и съща - $30 американски. Там съм си слагал в Walgreens, но реших да проуча как стоят нещата в НЗ. Първо прочетох на сайта на моя кабинет и там пише за противогрипните ваксини, че ако си в определени рискови групи (примерно над и под определена възраст, или с автоимунно заболяване, и т.н.) или пък има обявена епидемия, то тогава ваксинацията е безплатна. Но за млад, здрав, прав човек като мен (минутка за реклама :)) ваксината се плаща $21 за ваксината и $11 за манипулацията като се прави от сестрата. Тоест пак $32, което си е напълно прилично, и малко по-евтино от САЩ като се има предвид курса на долара. Записах си час още същия ден и го организирах да е точно след обедната ми почивка, за да използвам да го свърша в работно време.
Отидох в кабинета и след малко ме повика сестрата. Тъй като нищо не знаят за мен още ме разпита за алергии, причината, поради която искам да си слагам ваксина, как се чувствам в момента - все стандартни въпроси. Първо ми измери кръвното: 136/82 - обзе ме паника - толкова високо ми беше едно време в САЩ. Обясних й, че това няма как да е моето кръвно и тя ми го премери пак на другата ръка: 110/71 - така вече може. Температурата ми я премери в ухото: 36.5 - и това идеално. Време за ваксината, показа ми срока на годност и ме попита дали искам да ми дезинфекцира с памуче спирт мястото, където ще постави ваксината. Сори ми се странно, но тя обясни, че в Нова Зеландия ако е чиста кожата дезинфекцията е по желание. Е пожелах. После стандартна практика е да чакаш в кабинета след това 20 минути да видят дали няма да имаш алергична реакция и да се задушиш. Всичко нормално, платих, и после си тръгнах.
По-късно в работа разбрах, че университетът плаща за зимната ваксина - може би април-май месец и тогава ще се възползвам за другата ми годишна доза.
неделя, 9 октомври 2011 г.
Предстоящите избори
Края на ноември има избори. Едно от основните граждански права и необходимо за демократичния процес е упражняването на глас. В България доколкото знам сега също се очакват избори, организират се прояви, кебабчета, 50 лв и какво ли още не. Нищо подобно няма тук. Дори не се чува много за партиите, кандидатите, проблемите. Гледам по спирките в нашия район има реклама, че половината от хората, които имат право на глас не са регистрирани да гласуват. В България автоматично си избирател, а тук и в САЩ трябва да се регистрираш. Регистрацията в НЗ за гласуване е задължителна, ако отговаряш на няколко условия. Формулярът е много кратък и аз попълних и изпратих един. Не отговарям на едно от условията - да съм живял в държавата 1 г. Но пък това условие не съществува в условията, които де дисквалифицират за участие.
За моя изненада получих писмо, че не знаят нищо за мен (не съм очаквал и друго) и искат да попълня формуляра пак, ако мисля, че отговарям на условията и да им го пратя или да им се обадя, ако не отговарям. Ще им се обадя да споделя, че не съм бил тук още 1 г и нека те преценят дали мога да се регистрирам. Ще ми е интересно да участвам в изборите де. Партия Зелените най ми допада, въпреки че е малко по-радикална. Харесва ми, че се борят за социално равенство, че протестират против закона за интернет споделянето (торенти) и т.н. Те са третата по големина. Дано не спечелят National, които наподобяват на републиканците в САЩ.
Между другото сега се сетих нещо, което не му е тук мястото, но ще го спомена. 70% от електричеството в НЗ идва от възобновяеми енергийни източници: вода, вятър, слънце и геотермална енергия. От общата енергия мисля, възобновяемата беше над 1/3, което е чудесно. Погледнах и състоянието на водоизточниците в района - пълни са средно 96%. Суша в Нова Зеландия? Няма такова животно.
За моя изненада получих писмо, че не знаят нищо за мен (не съм очаквал и друго) и искат да попълня формуляра пак, ако мисля, че отговарям на условията и да им го пратя или да им се обадя, ако не отговарям. Ще им се обадя да споделя, че не съм бил тук още 1 г и нека те преценят дали мога да се регистрирам. Ще ми е интересно да участвам в изборите де. Партия Зелените най ми допада, въпреки че е малко по-радикална. Харесва ми, че се борят за социално равенство, че протестират против закона за интернет споделянето (торенти) и т.н. Те са третата по големина. Дано не спечелят National, които наподобяват на републиканците в САЩ.
Между другото сега се сетих нещо, което не му е тук мястото, но ще го спомена. 70% от електричеството в НЗ идва от възобновяеми енергийни източници: вода, вятър, слънце и геотермална енергия. От общата енергия мисля, възобновяемата беше над 1/3, което е чудесно. Погледнах и състоянието на водоизточниците в района - пълни са средно 96%. Суша в Нова Зеландия? Няма такова животно.
Kiwisaver - или новозеландското ДЗПО
ДЗПО, за който не знае е Допълнителното задължително пенсионно осигуряване, въведено в България за хората, родени след 31.12.1959 г., което има за цел да им позволи да решат къде да инвестират 5% удръжки от заплатата общо от работодател и работник в един от няколкото пенсионни фонда (май бяха едно време 11, но бройката може да се е променила). Един вид се даде около 30% контрол на хората (общо социалните удръжки са около 17%) да решават къде и как да им се инвестират парите. Подобна схема има и в НЗ, и тя се нарича Kiwisaver (Кивисейвър).
Много ми харесва системата за социално осигуряване, защото изглежда справедлива. Няма отделни социални или здравни осигуровки - плаща се един данък общ доход, прогресивен от 10.5 до 33% и отделно около 2% за Accident compensation corporation (организацията, която се грижи за всички, които са претърпели злополука и са временно или трайно неработоспособни -- примерно забранено е след катастрофа да се съди виновния за какви ли не болежки и т.н. както в САЩ, ACC покрива лечението/рехабилитацията/физиотерапията, но така че да няма измислени дела). Подхлъзване и счупване => ACC и т.н. Не може да съдиш, но може да си сигурен, че ще си стабилизиран, и с осигурен минимален доход да преживяваш. Това се плаща от всички. Всеки получава една и съща пенсия независимо от трудов стаж или заплата. Единствената разлика е от това дали живееш сам или с някой и дали имаш жив или работещ съпруг/а. Става дума за малко над $1000/месец, което не е много. Пенсионирането е на 65 г. и за двата пола.
Отделно съществува Кивисейвърът, който е сравнително нова схема да позволи на хората да спестяват допълнително за пенсиониране. Всеки може да се присъедини към нея по желание, но веднъж присъединил се не може да я напусне. Положителните характеристики са много:
1) внасяш 2, 4 или 8% от чистия доход (от 1 април 2012 минимално ще стане 3%)
2) работодателят ти внася по закон 2% (от 1 април 2012 също ще стане мин 3%)
3) държавата ти внася $1000 като си откриеш Кивисейвър сметка
4) може да теглиш парите при определени условия: примерно закупуване на първо жилище, финансови затруднения и др.
5) всяка година държавата добавя към твоя Кивисейвър 50% от твоите вноски (максимално $523 в момента)
6) като се пенсионираш парите, които са расли и са се реинвестирали докато са седяли в Кивисейвъра ги получаваш чисти (без данъци).
Примерно аз внасям 8% от дохода ми (максималното) + 2% от работодателя (това ми е едно 2% увеличение на официалната ми заплата). Държавата вече ми внесе $1000. Иван не работи, но на него му внесохме $1050, за да получи и той $1000 (получи ги вече и той) и в края на юни 2012 да получи и $523 по т.5) горе.
Едно грубо изчисление (няма да ви обяснявам как съм го постигнал), но ако внасам по $5800 примерно на година за 30 г. при 4% доходност над инфлацията (реална доходност) и после съм пенсиониран 20 г (65-85), ще мога да си осигуря около 2400/реални на месец отгоре, тоест заедно с държавната пенсия от около $1000 ще си покрия поне 80% от чистия доход в момента. Като се има предвид, че очаквам да пестя по повече, както и да купим и да сме изплатили жилище, ще имаме предостатъчно средства за спокойни старини. Та браво на Кивисейвъра!
Много ми харесва системата за социално осигуряване, защото изглежда справедлива. Няма отделни социални или здравни осигуровки - плаща се един данък общ доход, прогресивен от 10.5 до 33% и отделно около 2% за Accident compensation corporation (организацията, която се грижи за всички, които са претърпели злополука и са временно или трайно неработоспособни -- примерно забранено е след катастрофа да се съди виновния за какви ли не болежки и т.н. както в САЩ, ACC покрива лечението/рехабилитацията/физиотерапията, но така че да няма измислени дела). Подхлъзване и счупване => ACC и т.н. Не може да съдиш, но може да си сигурен, че ще си стабилизиран, и с осигурен минимален доход да преживяваш. Това се плаща от всички. Всеки получава една и съща пенсия независимо от трудов стаж или заплата. Единствената разлика е от това дали живееш сам или с някой и дали имаш жив или работещ съпруг/а. Става дума за малко над $1000/месец, което не е много. Пенсионирането е на 65 г. и за двата пола.
Отделно съществува Кивисейвърът, който е сравнително нова схема да позволи на хората да спестяват допълнително за пенсиониране. Всеки може да се присъедини към нея по желание, но веднъж присъединил се не може да я напусне. Положителните характеристики са много:
1) внасяш 2, 4 или 8% от чистия доход (от 1 април 2012 минимално ще стане 3%)
2) работодателят ти внася по закон 2% (от 1 април 2012 също ще стане мин 3%)
3) държавата ти внася $1000 като си откриеш Кивисейвър сметка
4) може да теглиш парите при определени условия: примерно закупуване на първо жилище, финансови затруднения и др.
5) всяка година държавата добавя към твоя Кивисейвър 50% от твоите вноски (максимално $523 в момента)
6) като се пенсионираш парите, които са расли и са се реинвестирали докато са седяли в Кивисейвъра ги получаваш чисти (без данъци).
Примерно аз внасям 8% от дохода ми (максималното) + 2% от работодателя (това ми е едно 2% увеличение на официалната ми заплата). Държавата вече ми внесе $1000. Иван не работи, но на него му внесохме $1050, за да получи и той $1000 (получи ги вече и той) и в края на юни 2012 да получи и $523 по т.5) горе.
Едно грубо изчисление (няма да ви обяснявам как съм го постигнал), но ако внасам по $5800 примерно на година за 30 г. при 4% доходност над инфлацията (реална доходност) и после съм пенсиониран 20 г (65-85), ще мога да си осигуря около 2400/реални на месец отгоре, тоест заедно с държавната пенсия от около $1000 ще си покрия поне 80% от чистия доход в момента. Като се има предвид, че очаквам да пестя по повече, както и да купим и да сме изплатили жилище, ще имаме предостатъчно средства за спокойни старини. Та браво на Кивисейвъра!
Безпочвено обвинение (последна) + карти за достъп до блока
Да приключа с тази тема: всичко е наред. Говорих с управителя на сградата, който ми обясни как всъщност се е получило - кучето е обучено да седне като надуши нещо. Той си записа нещо и каза въобще да не се притеснявам. Не пожела да види нито документите ми за самоличност, нито поиска да дойде да ми види апартамента. С това сагата се прилкючва.
Сега ще напиша кратко писмо на наемодателката да я уведомя за резултатите както и да спомена за изтичащите ни карти за достъп до сградата. Това са карти с магнитна лента, с които влизаме в сградата, в асаньора, във фитнеса. Доколото разбрах ще изтекат в средата или края на ноември и трябва да се подновят. За мое учудване като ходих до офиса ми казаха, че не могат да ми разчетат картата, но ако работи да продължа да я ползвам. След като изтече, обаче, ще се наложи да се бръкнем с по $21 за нови карти. И това ще спомена на наемодателката, защото тя после ще ги иска новите карти - ще се опитам да я убедя да ги плати.
Сега ще напиша кратко писмо на наемодателката да я уведомя за резултатите както и да спомена за изтичащите ни карти за достъп до сградата. Това са карти с магнитна лента, с които влизаме в сградата, в асаньора, във фитнеса. Доколото разбрах ще изтекат в средата или края на ноември и трябва да се подновят. За мое учудване като ходих до офиса ми казаха, че не могат да ми разчетат картата, но ако работи да продължа да я ползвам. След като изтече, обаче, ще се наложи да се бръкнем с по $21 за нови карти. И това ще спомена на наемодателката, защото тя после ще ги иска новите карти - ще се опитам да я убедя да ги плати.
сряда, 5 октомври 2011 г.
Безпочвено обвинение (2)
Да напиша малко какво се случва, че ми извадиха душата роднините. Иван се беше притеснил повече, аз не чак толкова, защото както вече сте видяли отношението ми е разрешаване на проблемите (или минимизиране на риска), според случая. Писах емайл на наемодателката и тя ми каза да се обърна към управителя на сградата (същият е, който ми е подписал обвинението и същият на който се бях оплакал от гамените от блока). Той пък не си вдигаше телефона и неговата фирма-работодател ми казаха, че е на погребение. Ходих сутринта и до офиса на сградата, който се занимава с административни неща и показах копие от обвинението - девойката ми каза да не се притеснявам въобще. Направих същото и привечер след работа - имаше някакъв младеж на смяна, който ми каза същото.
Посъветвах се с колеги новозеландци (кивита) от работа и те ме успокоиха и ми препоръчаха като говоря с управителя да поискам второ мнение от друго куче - хахахаха. Значи планът за действие е: в най-добрия случай - просто да ми вземат думата и примерно да подпиша клетвена декларация, че обвинението не е вярно. Друга възможност е за второ куче да подуши. Трето е да викна полицията и тя да провери и най-крайното е да си направим кръвни проби или да наемем адвокат. Последното ще стане при второ подобно обвинение, ако се стигне до там.
Би могло хората живяли преди да са употребявали и да е останала някаква миризма - това ще се установи скоро надявам се. Наемодателят е длъжен да оправи подобно нещо за негова сметка. Надявам се искрено да е недоразумение, защото отнема енергия и носи отрицателни емоции. Ще пиша като имам някакво разрешение.
Посъветвах се с колеги новозеландци (кивита) от работа и те ме успокоиха и ми препоръчаха като говоря с управителя да поискам второ мнение от друго куче - хахахаха. Значи планът за действие е: в най-добрия случай - просто да ми вземат думата и примерно да подпиша клетвена декларация, че обвинението не е вярно. Друга възможност е за второ куче да подуши. Трето е да викна полицията и тя да провери и най-крайното е да си направим кръвни проби или да наемем адвокат. Последното ще стане при второ подобно обвинение, ако се стигне до там.
Би могло хората живяли преди да са употребявали и да е останала някаква миризма - това ще се установи скоро надявам се. Наемодателят е длъжен да оправи подобно нещо за негова сметка. Надявам се искрено да е недоразумение, защото отнема енергия и носи отрицателни емоции. Ще пиша като имам някакво разрешение.
понеделник, 3 октомври 2011 г.
Безпочвено обвинение
Прибирам се днес от работа сериозно навалян от дъжд, който продължава втори ден (поне е топъл) и бях неприятно изненадан от един официален фиш за нарушение на правилата на блока. Ние??? Дето може би най-големия ни проблем е когато пералнята центрофугира, но и това се случва в прилично време. И то какво обвинение само! Наличие на наркотици в апартамента ни установено от обучено куче. Направо не е истина.
Това ми напомни на друго безпочвено обвинение в тази държава, за което писах в началото на юни, когато от отдела за киберпрестъпност казаха на Скайп да ми закрият новозеландския номер. Отново без каквото и да било основание. Трябва ли да споменавам, че в нашия апартамент нито са влизали, нито са произвеждани, нито са употребявани наркотици. "Обученото" куче е минало в петък в 10:35 сутринта според фиша, когато Иван си е бил вкъщи. Не вярвам да е пропуснал да сподели с мен какво е правил по това време, за да събуди подозрение у кучето.
Утре сутринта ще ходя да се разправям с мениджъра на блока. Само ми се отваря работа. Бях чел разлепени листове до асансьорите, че са почнали да правят такива проверки. Подозирам, че са го направили това с цел да разберат кой живее в апартамента, защото имат проблем с много наематели, а не знаят кой е собственик и на кой да се оплачат. Много е вероятно да ми поискат договора за наем и лични данни. Писах и до девойката от агенцията, чрез която наехме апартамента да я информирам и да я помоля за съвет. Важно е бързо да се оправи подобно недоразумение, че току-виж се хлопнали сума врати. Че съм възмутен е меко казано. Но сега трябва да се концентрирам върху решението.
Това ми напомни на друго безпочвено обвинение в тази държава, за което писах в началото на юни, когато от отдела за киберпрестъпност казаха на Скайп да ми закрият новозеландския номер. Отново без каквото и да било основание. Трябва ли да споменавам, че в нашия апартамент нито са влизали, нито са произвеждани, нито са употребявани наркотици. "Обученото" куче е минало в петък в 10:35 сутринта според фиша, когато Иван си е бил вкъщи. Не вярвам да е пропуснал да сподели с мен какво е правил по това време, за да събуди подозрение у кучето.
Утре сутринта ще ходя да се разправям с мениджъра на блока. Само ми се отваря работа. Бях чел разлепени листове до асансьорите, че са почнали да правят такива проверки. Подозирам, че са го направили това с цел да разберат кой живее в апартамента, защото имат проблем с много наематели, а не знаят кой е собственик и на кой да се оплачат. Много е вероятно да ми поискат договора за наем и лични данни. Писах и до девойката от агенцията, чрез която наехме апартамента да я информирам и да я помоля за съвет. Важно е бързо да се оправи подобно недоразумение, че току-виж се хлопнали сума врати. Че съм възмутен е меко казано. Но сега трябва да се концентрирам върху решението.
събота, 1 октомври 2011 г.
Ново име
Да се поздравим - в НЗ вече ще съм известен като Nick Georgiev, след като официално си смених името (благодаря на един много близък приятел за идеята). С това име ме знаят всичките ми съученици от гимназията и всичките ми познати в САЩ. Аз започнах да го ползвам и в Нова Зеландия и там ми виси над работното място. Харесвам си го, а и много ще ми улесни общуването с всякакви институции и няма да налага постоянно обяснение кой съм, какъв съм, откъде съм. Естествено нито ще забравя на кой съм кръстен, нито ще забравя 6ти декември.
Оказа се, че в Нова Зеландия е прекалено лесно да се направи подобно нещо - попълва се 2 странички формуляр и се подписва клетвена декларация, че искаш да си промениш името. Изпращаш по пощата до МВР, отдел Раждания, смърт и бракове, където те одрусват със $120, вписват те в регистрите и ти изпращат Сертификат за промяна на името. С него вече може да си промениш името навсякъде.
В банката веднага ми смениха името, но засега няма да сменям местните дебитни/кредитни карти, защото ако ми поискат лична карта/паспорт - там съм си със старото име. Ще изчакам догодина да взема шофьорска книжка с новото име без да се явявам на изпити и тогава ще сменя другите неща. Обадих се на данъчните - те се оказаха крайно незаинтересовани. Смениха ми името по телефона, но казаха, че за тях името никак не е важно (???) - явно се оправят чудесно само с данъчния номер и датата на раждане. В работа ще ми го сменят другата седмица официално. Отделно ще трябва да се обадя на вода/ток и т.н., но засега няма да бързам и за там кой знае колко. Без малко да забравя: обадих се и на имиграционните да питам трябва ли да го сменя и при тях. Те казаха, че името във визата трябва да отговаря на името в паспорта, а тъй като той е български и в България процедурата е ужасна (съдиите спокойно могат да ти откажат) реших, че ще си чакам за НЗ паспорт там като си минат годините.
Честити ни 4 месеца вече в НЗ!!
Оказа се, че в Нова Зеландия е прекалено лесно да се направи подобно нещо - попълва се 2 странички формуляр и се подписва клетвена декларация, че искаш да си промениш името. Изпращаш по пощата до МВР, отдел Раждания, смърт и бракове, където те одрусват със $120, вписват те в регистрите и ти изпращат Сертификат за промяна на името. С него вече може да си промениш името навсякъде.
В банката веднага ми смениха името, но засега няма да сменям местните дебитни/кредитни карти, защото ако ми поискат лична карта/паспорт - там съм си със старото име. Ще изчакам догодина да взема шофьорска книжка с новото име без да се явявам на изпити и тогава ще сменя другите неща. Обадих се на данъчните - те се оказаха крайно незаинтересовани. Смениха ми името по телефона, но казаха, че за тях името никак не е важно (???) - явно се оправят чудесно само с данъчния номер и датата на раждане. В работа ще ми го сменят другата седмица официално. Отделно ще трябва да се обадя на вода/ток и т.н., но засега няма да бързам и за там кой знае колко. Без малко да забравя: обадих се и на имиграционните да питам трябва ли да го сменя и при тях. Те казаха, че името във визата трябва да отговаря на името в паспорта, а тъй като той е български и в България процедурата е ужасна (съдиите спокойно могат да ти откажат) реших, че ще си чакам за НЗ паспорт там като си минат годините.
Честити ни 4 месеца вече в НЗ!!
петък, 30 септември 2011 г.
Неочакван доход
Прибирам се аз вчера от работа и Иван ме изненадва с едно писмо от електрическата разпределителна компания (не от нашата, която ни снабдява с ток). За разлика от България където плащаш всичкия ток на разпределителя (ЧЕЗ, Е.ОН, ЕВН), а от своя страна той плаща на НЕК за произведената енергия, тук в Нова Зеландия е обратното - купуваш ток от производителя, а всеки производител си включва в цената наема на електропреносната мрежа. Вероятно разпределението е регулирано, така аз го разбирам, защото явно заради това че живеем в Окланд, където има изградена електропреносна мрежа и населението е концентрирано, не се налагат много инвестиции от страна на разпределителя. Съответно изведнъж в края на фискалната си година, той се оказва с голяма печалба и е принуден да я разпредели под формата на рабат на всеки един електрически консуматор.
Та имаме чек за $320. То толкова хабим за половин година сега с новата ни компания. Почнах да чета условията и се стреснах като видях, че това трябва да се обяви за доход в края на годината пред данъчните. Но за сметка на това после пише, че данъците са платени до 33% - най-високата данъчна ставка, която се прилага за доход над $70К. Моят е по-нисък, така че според следващото изречение може да поискам и възстановяване на данъка. Една груба сметка показва, че мога да си възстановя $9.60 (разликата между 30% моят процент и платените 33%, тоест 3% върху сумата на чека). Не е никак зле. Днес ще депозирам чек за първи път! Докато в САЩ чекът все заема не малка част от разплащанията, в НЗ почти всичко е електронно: банковите транзакции дори между банки са безплатни, а всички магазини, магазинчета, закусвалнички са снабдени с EFTPOS устройства за дебитни и кредитни карти. Досега никой не се е намръщил, ако платиш примерно само $4 с дебитна карта. Пожелайте ми успех с внасянето на чека.
Та имаме чек за $320. То толкова хабим за половин година сега с новата ни компания. Почнах да чета условията и се стреснах като видях, че това трябва да се обяви за доход в края на годината пред данъчните. Но за сметка на това после пише, че данъците са платени до 33% - най-високата данъчна ставка, която се прилага за доход над $70К. Моят е по-нисък, така че според следващото изречение може да поискам и възстановяване на данъка. Една груба сметка показва, че мога да си възстановя $9.60 (разликата между 30% моят процент и платените 33%, тоест 3% върху сумата на чека). Не е никак зле. Днес ще депозирам чек за първи път! Докато в САЩ чекът все заема не малка част от разплащанията, в НЗ почти всичко е електронно: банковите транзакции дори между банки са безплатни, а всички магазини, магазинчета, закусвалнички са снабдени с EFTPOS устройства за дебитни и кредитни карти. Досега никой не се е намръщил, ако платиш примерно само $4 с дебитна карта. Пожелайте ми успех с внасянето на чека.
четвъртък, 29 септември 2011 г.
Образованието или счетоводителят в мен
Има нещо странно - още преди да завърша бакалавърската си степен в САЩ по информационни системи, усетих че имам интерес към счетоводството. Не знам дали се дължи на простата логика, на която се основава или защото за един учебен проект създадох информационна система за цветарски магазин, където собственикът ми беше близък приятел, а също и счетоводител. Отделно на един от курсовете ми професорът беше българин и счетоводител. Да не говорим за майката на най-добрата ми приятелка, която почти си ме е "осиновила". И безбройните финансови отчети в американската ми работа, личните финанси, бюджетиране, данъчни декларации и прочие. Като се прибрах в България през 2006та, помагах няколко месеца на майката на приятелката ми, изкарах курс по счетоводство към Нов Български Университет и приготвях и плащах на баща ми осигуровките за неговата фирма. Та не може да се каже, че ми липсва мотивация или интерес.
Като погледна в бъдещето не се виждам много в технологиите. През последните години излязоха толкова много - то не бяха нови езици, мобилни приложения, платформи, таблети, софтуер и какво ли още не. Докато развиеш интерес към едно или дори само го опознаеш малко и ето ти друго по-сложно на хоризонта. Едно е да си на 17 г. и да нямаш какво да правиш, друго е вече да си поостарял (или поузрял) и интересите ти да са разнообразни. Според моята равносметка, трябва да отделям огромна част от свободното си време (което нямам), само за да мога да се държа в крак с ограничени технологии, без да имам възможност да се запознавам с нови. Ако се погледне в пари - ще изкарвам малко повече отколкото изкарвам в момента, но дори да е 50% повече, цената на която бих го постигнал не си заслужава. Не заради това дойдох в Нова Зеландия - кариера от този тип не ми трябва. А и за какво да се бъхтам, след като някой току-що завършил гимназия най-вероятно ще знае повече от мен за най-новите технологии и ще ме измести от пазара на работна ръка?
Затова реших да се отдам на старата си страст - счетоводството. Чух какво ли не: не е добре платено, програмите изместват счетоводителите, има пренасищане от счетоводители. Плюсовете както аз ги виждам са - ако си добър счетоводител, винаги ще имаш работа (то и в информационните технологии е така, но цената да се запазиш добър е непосилно висока), ще имаш повече от добро заплащане. Като се почне от 55К, докъм 80К след 5 г и към 100К после, ако естествено има стремеж в тази насока. Винаги може да се понатрупа малко опит по време на данъчния сезон, когато има нужда от временна работна ръка. Та затова подадох документи в моя университет (тук бакалавърската степен по търговия, в която влиза специалност счетоводство е само 3 г). Отделно ще се опитам да използвам това, че съм служител на университета, за да получа отстъпка от таксата. Одобриха ме преди няколко дни, но сега следва по-трудната част - искам да ми признаят курсовете от бакалавърската степен, които се припокриват: начално счетоводство, маркетинг, мениджмънт, статистика, бизнес право, финанси, икономика и др. Проблемът е, че според правилата на университета, признават до 8 курса - тоест аз ще трябва да си държа другите 16. А и не трябва да са на повече от 5 г - моите са от началото на 2000те, но могат да направят изключение. Това ще е следващата ми задача - да ги признаят.
Ако ли не - ще реша допълнително дали ще си заслужи допълнителната инвестиция във време и пари, защото ако се наложи да уча part-time (непълно време) ще се проточи ужасно много във времето и ще се изтормозя. Да видим какво ще се получи. Ако всичко стане както го искам, ще започна от януари 2012.
Като погледна в бъдещето не се виждам много в технологиите. През последните години излязоха толкова много - то не бяха нови езици, мобилни приложения, платформи, таблети, софтуер и какво ли още не. Докато развиеш интерес към едно или дори само го опознаеш малко и ето ти друго по-сложно на хоризонта. Едно е да си на 17 г. и да нямаш какво да правиш, друго е вече да си поостарял (или поузрял) и интересите ти да са разнообразни. Според моята равносметка, трябва да отделям огромна част от свободното си време (което нямам), само за да мога да се държа в крак с ограничени технологии, без да имам възможност да се запознавам с нови. Ако се погледне в пари - ще изкарвам малко повече отколкото изкарвам в момента, но дори да е 50% повече, цената на която бих го постигнал не си заслужава. Не заради това дойдох в Нова Зеландия - кариера от този тип не ми трябва. А и за какво да се бъхтам, след като някой току-що завършил гимназия най-вероятно ще знае повече от мен за най-новите технологии и ще ме измести от пазара на работна ръка?
Затова реших да се отдам на старата си страст - счетоводството. Чух какво ли не: не е добре платено, програмите изместват счетоводителите, има пренасищане от счетоводители. Плюсовете както аз ги виждам са - ако си добър счетоводител, винаги ще имаш работа (то и в информационните технологии е така, но цената да се запазиш добър е непосилно висока), ще имаш повече от добро заплащане. Като се почне от 55К, докъм 80К след 5 г и към 100К после, ако естествено има стремеж в тази насока. Винаги може да се понатрупа малко опит по време на данъчния сезон, когато има нужда от временна работна ръка. Та затова подадох документи в моя университет (тук бакалавърската степен по търговия, в която влиза специалност счетоводство е само 3 г). Отделно ще се опитам да използвам това, че съм служител на университета, за да получа отстъпка от таксата. Одобриха ме преди няколко дни, но сега следва по-трудната част - искам да ми признаят курсовете от бакалавърската степен, които се припокриват: начално счетоводство, маркетинг, мениджмънт, статистика, бизнес право, финанси, икономика и др. Проблемът е, че според правилата на университета, признават до 8 курса - тоест аз ще трябва да си държа другите 16. А и не трябва да са на повече от 5 г - моите са от началото на 2000те, но могат да направят изключение. Това ще е следващата ми задача - да ги признаят.
Ако ли не - ще реша допълнително дали ще си заслужи допълнителната инвестиция във време и пари, защото ако се наложи да уча part-time (непълно време) ще се проточи ужасно много във времето и ще се изтормозя. Да видим какво ще се получи. Ако всичко стане както го искам, ще започна от януари 2012.
понеделник, 26 септември 2011 г.
Смяна на времето
Минахме и тук в лятното часово време. След като вече дни наред почваше да се развиделява в 6 сутринта, на 25 септември 2011 официално избягахме с още 1 час напред. Поинтересувах се за останалите страни как е и се оказа логично - основно страни в умерения пояс ползват лятно/зимно часово време, защото техния ден варира повече. За страните близо или около екватора денят и нощта са си почти равни по 24 часа целогодишно. Интересно е обаче, че в България ще се смени времето чак на 30 октомври - след 5 седмици, а в САЩ на 6 ноември (за отпуската ми точно там).
Правилото е следното - стои се в лятно часово време колкото се може повече и затова има такива големи разлики в северното и южното полукълбо и повече от месец в "междинно" състояние - страна от едното полукълбо е сменила времето, но друга от другото все още не е. Най-общо подредени във времето са така (в скоби е дадено НЗ време спрямо БГ):
САЩ - лятно - предпоследна седмица на март
Европа - лятно - последна седмица на март (БГ + 10 ч)
НЗ - зимно - първа седмица на април (БГ+9 ч)
НЗ - лятно - последна седмица на септември (БГ+10 ч)
Европа - зимно - последна седмица на октомври (БГ + 11 ч)
САЩ - зимно - първа седмица на ноември
Правилото е следното - стои се в лятно часово време колкото се може повече и затова има такива големи разлики в северното и южното полукълбо и повече от месец в "междинно" състояние - страна от едното полукълбо е сменила времето, но друга от другото все още не е. Най-общо подредени във времето са така (в скоби е дадено НЗ време спрямо БГ):
САЩ - лятно - предпоследна седмица на март
Европа - лятно - последна седмица на март (БГ + 10 ч)
НЗ - зимно - първа седмица на април (БГ+9 ч)
НЗ - лятно - последна седмица на септември (БГ+10 ч)
Европа - зимно - последна седмица на октомври (БГ + 11 ч)
САЩ - зимно - първа седмица на ноември
неделя, 25 септември 2011 г.
Манджата... и интересна пицария
То толкова теми се натрупаха за писане, че трябва да седна и малко по малко да ви разкажа какво се случва.
Миналата седмица с двама колеги бяхме на семинар по интернет сигурност - много интересен и полезен. Имахме директна видеовръзка между Окланд и столицата Уелингтън като представяха експерти и от двата града. Имаше безплатна бира, а след семинара дойде и пица. Каква интересна пица! Тоест не пицата, а кутиите и всички там атрибути по тях. Пицарията е www.hell.co.nz ("hell" като в "ад"). Кутиите са черни с червени дяволчета и червени черепи (по същия начин им е организирана и уеб страничката), телефонът за поръчка е 0800 666 111 - наблягаме на 666, а колата, с която доставят прилича на линейка. Вкусна пица и след почти седмица все още съм жив :)
Помислих си как ли щяха да приемат американците подобна идея. Най-вероятно неделните попове щяха да я заклеймят като сатанинска, а суеверните хора никога нямаше да поръчат и щеше да фалира пицарията. Ако погледнете обаче в НЗ само около Окланд има около 30тина локации и хората си поръчват и казват, че е една от най-добрите.
Вчера пък бяхме в един тайландски ресторант, естествено с ваучер за $32, който включваше 2 предястия, 2 основни ястия и ориз - тук вече си беше ресторант с тежки кожени столове, свещ на масата, чаши за вино (само дето не си бяхме донесли - да, много ресторанти разрешават сам да си донесеш бутилка като плащаш примерно $5 да ти я отворят). Ядохме предимно морска храна като беше много вкусно, особено рибата на Иван - "снаппер" както й казват тук (http://en.wikipedia.org/wiki/Australasian_snapper). Даже съсобственичката дойде при нас да ни пита откъде сме и си поговорихме - тя научи малко къде е България, а ние малко за историята на Тайланд и по-специално защо понякога го споменават като Сиам. Чудесно обслужване и много приятна вечер.
Миналата седмица с двама колеги бяхме на семинар по интернет сигурност - много интересен и полезен. Имахме директна видеовръзка между Окланд и столицата Уелингтън като представяха експерти и от двата града. Имаше безплатна бира, а след семинара дойде и пица. Каква интересна пица! Тоест не пицата, а кутиите и всички там атрибути по тях. Пицарията е www.hell.co.nz ("hell" като в "ад"). Кутиите са черни с червени дяволчета и червени черепи (по същия начин им е организирана и уеб страничката), телефонът за поръчка е 0800 666 111 - наблягаме на 666, а колата, с която доставят прилича на линейка. Вкусна пица и след почти седмица все още съм жив :)
Помислих си как ли щяха да приемат американците подобна идея. Най-вероятно неделните попове щяха да я заклеймят като сатанинска, а суеверните хора никога нямаше да поръчат и щеше да фалира пицарията. Ако погледнете обаче в НЗ само около Окланд има около 30тина локации и хората си поръчват и казват, че е една от най-добрите.
Вчера пък бяхме в един тайландски ресторант, естествено с ваучер за $32, който включваше 2 предястия, 2 основни ястия и ориз - тук вече си беше ресторант с тежки кожени столове, свещ на масата, чаши за вино (само дето не си бяхме донесли - да, много ресторанти разрешават сам да си донесеш бутилка като плащаш примерно $5 да ти я отворят). Ядохме предимно морска храна като беше много вкусно, особено рибата на Иван - "снаппер" както й казват тук (http://en.wikipedia.org/wiki/Australasian_snapper). Даже съсобственичката дойде при нас да ни пита откъде сме и си поговорихме - тя научи малко къде е България, а ние малко за историята на Тайланд и по-специално защо понякога го споменават като Сиам. Чудесно обслужване и много приятна вечер.
неделя, 11 септември 2011 г.
Кредитна карта
Бавно, но методично започна одисеята по издаване на кредитна карта. Първо беше проучването как и кога може да се получи такава; после беше чакането; после подаване на молба; после допълнителни доказателства и накрая одобрение. Малко прилича на подаването на молба за жителство в Нова Зеландия.
Още като пристигнахме през юни ходих до Уестпак (мойта банка) да ги питам дали могат да ми издадат кредитна карта. Тъй като имах голям депозит при тях, предложих да заселя част от него в спестовна сметка, която да гарантира, че дори да достигна лимита на кредитната карта и спра да плащам, банката ще е осигурена. Това е масова практика в САЩ, ако кредитополучателят няма кредитна история. Уви, не ги впечатли това предложение и казаха, че ми трябват поне 3 депозита от заплата да ми постъпят в сметката и тогава може да ме разгледат. Питах ги тогава как стои въпросът, ако доходите са от чужбина - тогава, ми казаха, трябват 3 месеца.
Неусетно времето мина и ето ги вече 3те депозита в сметката. Организирахме се с Иван да идем до банката, за да подадем молба за карта. В САЩ мобата се попълва онлайн (рядко на хартия) и картата идва по пощата. Оказа се, че няма достатъчно обслужващ персонал, защото беше петък (да не говорим, че тук обикновено за повечето неща се организира среща (appointment), а ние нямахме. Препоръчаха ни да подадем онлайн като казаха, че до седмица ще ни отговорят.
Още понеделник имаше емайл да се обадя за повече подробности във връзка с молбата, защото бях включил дохода си и от САЩ, активите там (спестовната ми сметка за пенсия) както и задълженията ми там. Разпитаха ме подробно по телефона и всичко си записаха. Поискаха банкови извлечения от пенсионната сметка и ме помолиха да ги занеса в клон, откъдето да ги факсират до централата. Така и направих. След няколко дни им се обадих да попитам дали са получили документите и дали е необходимо още нещо да предоставя (разбирай: моята част е свършена, къде ми е отговорът?) Потвърдиха и изпратиха емайл от мое име на отдела, който трябва да вземе решение.
Още няколко дена минаха и получих емайл, че съм одобрен и че ще получа картата по пощата, но няма да е активна, а ще трябва да ида отново в клон с картата и документ за самоличност, за да ми я активират. Системата малко прилича на хибрид между БГ и САЩ - в БГ всичко е в клон и на хартия, подписват се сума бумаги, общи условия и т.н., а в САЩ всичко е онлайн и дори не знаеш къде ти е банката (много от издателите на кредитни карти не са банки в смисъла, който ние влагаме - нямат клонове, а оперират само виртуално). След още няколко дни пристигна писмо, в което имаше хубаво описани параметрите на картата като лимит, срокове за погасяване, лихва, годишна такса (да, тук картите имат годишна такса! - това ще е изненада само за американските читатели), но карта нямаше - ще се чака още някой друг ден и се надявам идващата седмица да се сдобия с такова новозеландско чудо. Не че ми трябва, но това съм научил за кредита - дават ти го само, ако докажеш, че нямаш нужда от него и са склонни да го увеличават и да ти дават привилегии, колкото повече доказваш, че нямаш нужда от него ;) Таксата е $44/година, лихвата е 19.95% (аз баланси не държа обикновено), гратисен период до 55 дни и лимит $5К. Е, аз в момента нямам никаква нужда, но е важно догодина като почна да се озъртам за жилище да имам някаква кредитна история. Иван ще го добавим малко по-късно, просто онлайн нямаше възможност да се впише втори човек.
И последно малък съвет към скептиците: кредитът е благословия, която ако се култивира и използва разумно и премерено може да отвори много врати и да направи животът ни по-лек и приятен.
Още като пристигнахме през юни ходих до Уестпак (мойта банка) да ги питам дали могат да ми издадат кредитна карта. Тъй като имах голям депозит при тях, предложих да заселя част от него в спестовна сметка, която да гарантира, че дори да достигна лимита на кредитната карта и спра да плащам, банката ще е осигурена. Това е масова практика в САЩ, ако кредитополучателят няма кредитна история. Уви, не ги впечатли това предложение и казаха, че ми трябват поне 3 депозита от заплата да ми постъпят в сметката и тогава може да ме разгледат. Питах ги тогава как стои въпросът, ако доходите са от чужбина - тогава, ми казаха, трябват 3 месеца.
Неусетно времето мина и ето ги вече 3те депозита в сметката. Организирахме се с Иван да идем до банката, за да подадем молба за карта. В САЩ мобата се попълва онлайн (рядко на хартия) и картата идва по пощата. Оказа се, че няма достатъчно обслужващ персонал, защото беше петък (да не говорим, че тук обикновено за повечето неща се организира среща (appointment), а ние нямахме. Препоръчаха ни да подадем онлайн като казаха, че до седмица ще ни отговорят.
Още понеделник имаше емайл да се обадя за повече подробности във връзка с молбата, защото бях включил дохода си и от САЩ, активите там (спестовната ми сметка за пенсия) както и задълженията ми там. Разпитаха ме подробно по телефона и всичко си записаха. Поискаха банкови извлечения от пенсионната сметка и ме помолиха да ги занеса в клон, откъдето да ги факсират до централата. Така и направих. След няколко дни им се обадих да попитам дали са получили документите и дали е необходимо още нещо да предоставя (разбирай: моята част е свършена, къде ми е отговорът?) Потвърдиха и изпратиха емайл от мое име на отдела, който трябва да вземе решение.
Още няколко дена минаха и получих емайл, че съм одобрен и че ще получа картата по пощата, но няма да е активна, а ще трябва да ида отново в клон с картата и документ за самоличност, за да ми я активират. Системата малко прилича на хибрид между БГ и САЩ - в БГ всичко е в клон и на хартия, подписват се сума бумаги, общи условия и т.н., а в САЩ всичко е онлайн и дори не знаеш къде ти е банката (много от издателите на кредитни карти не са банки в смисъла, който ние влагаме - нямат клонове, а оперират само виртуално). След още няколко дни пристигна писмо, в което имаше хубаво описани параметрите на картата като лимит, срокове за погасяване, лихва, годишна такса (да, тук картите имат годишна такса! - това ще е изненада само за американските читатели), но карта нямаше - ще се чака още някой друг ден и се надявам идващата седмица да се сдобия с такова новозеландско чудо. Не че ми трябва, но това съм научил за кредита - дават ти го само, ако докажеш, че нямаш нужда от него и са склонни да го увеличават и да ти дават привилегии, колкото повече доказваш, че нямаш нужда от него ;) Таксата е $44/година, лихвата е 19.95% (аз баланси не държа обикновено), гратисен период до 55 дни и лимит $5К. Е, аз в момента нямам никаква нужда, но е важно догодина като почна да се озъртам за жилище да имам някаква кредитна история. Иван ще го добавим малко по-късно, просто онлайн нямаше възможност да се впише втори човек.
И последно малък съвет към скептиците: кредитът е благословия, която ако се култивира и използва разумно и премерено може да отвори много врати и да направи животът ни по-лек и приятен.
събота, 10 септември 2011 г.
Зарята вчера
Вчера тук имаше страхотна заря по случай откриването на Световното първенство по ръгби (английски измишльотини, но зарята си я биваше). Ние от 12тия етаж с гледка към пристанището можехме да видим почти всичко. Каква красота! Един час преди да почне зарята, цялото заливче беше осеяно със светещи яхти и някакъв средноголям круз кораб също целия светещ. В 20:00 започна зарята. Първо започна "плахо", но изведнъж от телевизионната кула до нас започнаха да изстрелват всякакви фойерверки. Отделно както кулата свети в различни цветове всяка вечер - тази вечер непрекъснато се сменяха. После се включиха и още поне 3 високи сгради и започнаха и те да бълват огън и цветове в небето. Зарята продължи около 15 минути като гранд финалът беше "spectacular". Накрая включиха по няколко лазера от няколко сгради и играеха като зайчета по задименото небе.
После прочетох някъде, че новозеландският отбор е победил Тонга. Да ни е честито! Чакаме с нетърпение новогодишната заря!
После прочетох някъде, че новозеландският отбор е победил Тонга. Да ни е честито! Чакаме с нетърпение новогодишната заря!
неделя, 4 септември 2011 г.
Още малко за работата
Отново едно лирическо отклонение: това тук ще го пиша по желание на баща ми, който живо се интересува какво се случва с вече не чак толкова новата ми работа. След като преди две седмици ми беше казано, че не съм "Завършил тест инженер" (чети: "току-що завършил и без опит"), а просто "тест инженер" въпреки официалната ми титла положението ми коренно се промени. Очакванията към мен нараснаха стремглаво и дори отминалата седмица просто прелетя, защото бях страшно натоварен.
Отдавна се говори за наемането на още двама човека в екипа и миналата седмица Фарид обяви, че е наел жена от Китай да се присъедини към мъжкия ни екип. Девойчето доколкото разбирам е работило първо за някаква фирма, подизпълнител на Cox Communications (един голям интернет доставчик в САЩ) и после за Майкрософт. Беше ми предложено да й стана buddy и да й я въведа в работата. Това не е малко признание - приема се, че вече знам достатъчно и имам опит да обуча нов човек в екипа. Момичето се оказа симпатично, умно и отворено - тя е наета като тест инженер директно, но мисля че дори и да напредне много в работа, аз ще си остана на по-високо ниво като знания и връзки. Вече ме познава не малка част от сградата. Важно е тя да бъде обучена добре и ще й помагам доколкото мога, за да може да поеме част от моята работа, защото...
Седмицата преди да дойде тя с Фарид обсъдихме плана ми за развитие - подобно нещо имаше в САП. От него не зависи пряко заплатата, но е добре да се знае какво се опитам да постигна в работа на професионално и лично ниво. Целите ми са доста оптимистични - да развия уики-то на екипа и да го структурирам, за да може да се търси информация по-лесно както и да го поддържам доколкото ми е възможно. Решихме също така да променим процедурата как да тестваме. За технически образованите (и ако някой от САП Лабс чете): В момента ситуацията е следната: програмистите пишат код на едно място (DEV код линия и съответната среда), като завършат го пращат на друго (TEST код линия и съответно среда), където ние го тестваме, и ако всичко е наред го даваме на тези, които са го поръчали да потвърдят дали така го искат и ако да, влиза директно в приложенията "на живо" на университета (PROD код линия и среда). Проблемът е, че се губи много време ако трябва да се прехвърлят неща между средите и особено ако има грешки, поправката може да отнеме седмица-две. Та решихме да тествам директно в средата, където пишат програмистите и чак като одобря, да се прехвърля нататък. Уви, нямаме като в САП тази страхотна инфраструктува на VMWare с имиджи, върху които се тества, и които можеш да "намажеш" както си искаш, без да те е страх от последствията. Друго нещо беше да уча един нов програмен език Groovy/Grails - ще видим колко време ще имам и как ще ми се отдаде (на пръв поглед ми харесва). И последно, трябва да организирам система за съхранение и изпълнение на автоматични тестове. Отново някои идеи от САП биха послужили, но да видим дали ще успея да свърша това във времето между стандартната ми работа.
А тя не е малко. Миналата седмица се поставих в положение, в което не искам да попадам. Заради Джени (китайката с истинко име Хуйджуан; хуй = мъдър на китайски) нямах много време да се занимавам с истинската си работа, а съм единственият отговорен за няколко проекта: Federation and Single Sign-On (нещо като приложенията в гугъл - влезеш ли в едно може да достъпваш всичките), Enterprise Person Repository (главната система на университета за обработка на лични данни), IDCards (системата за отпечатка на университетски карти за идентификация на студенти и служители), Alumni Self-Service (уебсайт, където завършилите университета може да се абонират за различни съобщения и да поддържат връзка) както и един започнал скоро проект Rank Score Calculator, който изчислява ранг на кандидатстващите гимназисти базирани на оценки от дипломите и матурите им. И последно, трябва да наглеждам индийчето Шри, което започна работа с мен, да му преглеждам работата и да му възлагам нова. Лошото е, че покрай моите проекти съм зает и още не съм решил (но трябва в много скоро време да го направя) как да му прехвърля част от моята къртовска работа, за да мога да се организирам в постигането на краткосрочните си цели.
Заедно с Джени постъпи една готина млада и умна индийка, която е бизнес анализатор - тя ще бъде буферът между програмистите и "бизнеса" както наричат тук поръчващите и плащащите за софтуера агенции на университета. Примерно регистратурата е поръчала да се създаде уебсайт, където да могат студенти да кандидатстват онлайн. Нашите програмисти ги пишат, но да няма недоразумения по средата се поставя бизнес анализатор, който се среща с бизнеса, разбира изискванията, оформя ги в документ като поставя критерии за завършеност и чак като се подпише от бизнеса, програмистите почват работа. Така няма недоразумения, променящи се изисквания (видиш ли, аз искам това, ти си разбрал друго, а накрая аз искам трето). Вече бях свидетел на последното - как при разработването на нещо се добавят нови и нови изисквания и програмистът не може да го завърши (съответно аз да го предам като готово и изтествано).
Последно, продължавам да получавам похвали от различни страни. Най-интересната случка наскоро беше след срещата с един старши софтуерен архитект (беше той, аз и един друг архитект, където говорихме основно аз и старшия архитект), младшият архитект изказа възхищение как аз всичко съм разбирал и се оправда с това, че е постъпил на работа отскоро. Питах го кога и той ми каза февруари. Не можа да повярва, че аз съм постъпил на работа само преди месец и половина, тоест повече от 5 месеца след него. Това ми каза достатъчно. Ами да видим какво ще донесе новата седмица.
Отдавна се говори за наемането на още двама човека в екипа и миналата седмица Фарид обяви, че е наел жена от Китай да се присъедини към мъжкия ни екип. Девойчето доколкото разбирам е работило първо за някаква фирма, подизпълнител на Cox Communications (един голям интернет доставчик в САЩ) и после за Майкрософт. Беше ми предложено да й стана buddy и да й я въведа в работата. Това не е малко признание - приема се, че вече знам достатъчно и имам опит да обуча нов човек в екипа. Момичето се оказа симпатично, умно и отворено - тя е наета като тест инженер директно, но мисля че дори и да напредне много в работа, аз ще си остана на по-високо ниво като знания и връзки. Вече ме познава не малка част от сградата. Важно е тя да бъде обучена добре и ще й помагам доколкото мога, за да може да поеме част от моята работа, защото...
Седмицата преди да дойде тя с Фарид обсъдихме плана ми за развитие - подобно нещо имаше в САП. От него не зависи пряко заплатата, но е добре да се знае какво се опитам да постигна в работа на професионално и лично ниво. Целите ми са доста оптимистични - да развия уики-то на екипа и да го структурирам, за да може да се търси информация по-лесно както и да го поддържам доколкото ми е възможно. Решихме също така да променим процедурата как да тестваме. За технически образованите (и ако някой от САП Лабс чете): В момента ситуацията е следната: програмистите пишат код на едно място (DEV код линия и съответната среда), като завършат го пращат на друго (TEST код линия и съответно среда), където ние го тестваме, и ако всичко е наред го даваме на тези, които са го поръчали да потвърдят дали така го искат и ако да, влиза директно в приложенията "на живо" на университета (PROD код линия и среда). Проблемът е, че се губи много време ако трябва да се прехвърлят неща между средите и особено ако има грешки, поправката може да отнеме седмица-две. Та решихме да тествам директно в средата, където пишат програмистите и чак като одобря, да се прехвърля нататък. Уви, нямаме като в САП тази страхотна инфраструктува на VMWare с имиджи, върху които се тества, и които можеш да "намажеш" както си искаш, без да те е страх от последствията. Друго нещо беше да уча един нов програмен език Groovy/Grails - ще видим колко време ще имам и как ще ми се отдаде (на пръв поглед ми харесва). И последно, трябва да организирам система за съхранение и изпълнение на автоматични тестове. Отново някои идеи от САП биха послужили, но да видим дали ще успея да свърша това във времето между стандартната ми работа.
А тя не е малко. Миналата седмица се поставих в положение, в което не искам да попадам. Заради Джени (китайката с истинко име Хуйджуан; хуй = мъдър на китайски) нямах много време да се занимавам с истинската си работа, а съм единственият отговорен за няколко проекта: Federation and Single Sign-On (нещо като приложенията в гугъл - влезеш ли в едно може да достъпваш всичките), Enterprise Person Repository (главната система на университета за обработка на лични данни), IDCards (системата за отпечатка на университетски карти за идентификация на студенти и служители), Alumni Self-Service (уебсайт, където завършилите университета може да се абонират за различни съобщения и да поддържат връзка) както и един започнал скоро проект Rank Score Calculator, който изчислява ранг на кандидатстващите гимназисти базирани на оценки от дипломите и матурите им. И последно, трябва да наглеждам индийчето Шри, което започна работа с мен, да му преглеждам работата и да му възлагам нова. Лошото е, че покрай моите проекти съм зает и още не съм решил (но трябва в много скоро време да го направя) как да му прехвърля част от моята къртовска работа, за да мога да се организирам в постигането на краткосрочните си цели.
Заедно с Джени постъпи една готина млада и умна индийка, която е бизнес анализатор - тя ще бъде буферът между програмистите и "бизнеса" както наричат тук поръчващите и плащащите за софтуера агенции на университета. Примерно регистратурата е поръчала да се създаде уебсайт, където да могат студенти да кандидатстват онлайн. Нашите програмисти ги пишат, но да няма недоразумения по средата се поставя бизнес анализатор, който се среща с бизнеса, разбира изискванията, оформя ги в документ като поставя критерии за завършеност и чак като се подпише от бизнеса, програмистите почват работа. Така няма недоразумения, променящи се изисквания (видиш ли, аз искам това, ти си разбрал друго, а накрая аз искам трето). Вече бях свидетел на последното - как при разработването на нещо се добавят нови и нови изисквания и програмистът не може да го завърши (съответно аз да го предам като готово и изтествано).
Последно, продължавам да получавам похвали от различни страни. Най-интересната случка наскоро беше след срещата с един старши софтуерен архитект (беше той, аз и един друг архитект, където говорихме основно аз и старшия архитект), младшият архитект изказа възхищение как аз всичко съм разбирал и се оправда с това, че е постъпил на работа отскоро. Питах го кога и той ми каза февруари. Не можа да повярва, че аз съм постъпил на работа само преди месец и половина, тоест повече от 5 месеца след него. Това ми каза достатъчно. Ами да видим какво ще донесе новата седмица.
четвъртък, 1 септември 2011 г.
"Deals" (далавера) сайтовете
Първо едно кратко лирическо отклонение от темата - и двамата с Иван сме страшно заети, аз особено и затова се извинявам на читателите, че не съм писал. А събота и неделя просто минават неусетно. За развитията в работа ще пиша допълнително.
Сега по темата. Бях чел някъде са сайтове със сделки - някакви ваучери за отстъпки, както и бях гледал реклами по телевизията. Идеята е следната. Отиваш на сайта, купуваш си ваучер, който ти дава определена отстъпка за определено заведение/магазин/стока с определен срок. Като ти скимне, отиваш в заведението, представяш ваучера и консумираш. Бърз пример: последния път - отминалата събота употребихме първите си закупени ваучери (още от средата на юни - мда, малко съм "пропуснал" да споделя тук този факт), които струваха $4 за храна, която струва $10 в http://www.atriumonelliott.co.nz/food.html (ние ядохме в THE GOURMET THAI - тайландска кухня). Ако си поръчаш за повече, просто доплащаш разликата. За нашите $4 получихме голяма чиния с връх от вкусна храна, която едвам изядохме - за НЗ искам да ви кажа, че $4 е нищо, дори $10 си заслужава и много хора бяха насядали наоколо. Засега основно ползваме за храна - вече няколко пъти сме го правили и като научиш как става направо играта е зарибяваща, отделно ти дава възможност да опиташ неща, които или не си знаел, че съществуват, или си се спирал да опиташ заради цената. А заведения и ресторантчета в Окланд има безброй - всяко с уникална атмосфера и храна. Например за идващия уикенд сме решили да използваме един ваучер за $59 дето те нахранва с една голяма паеля за двама, кана сангрия и десерт http://limon.co.nz - отстъпката е 50% от цените в менюто (това го казвам преди да възкликнете колко е скъпо - само вижде в сайта обстановката). Няма да изброявам многото сладки глезотийки дето постоянно рекламират. Не знам как и какво печелят от рекламата в тези сайтове за сделки, но явно има смисъл, защото рекламите не стихват. Едни от най-интересните са за почивки по екзотичните тихоокеански острови или в Бали, Индонезия. Не сме си купили още само защото цената на самолетния билет не е включена, а директни полети до курорта няма. За сметка на това един колега се върна от почивка във Фиджи и мога да го питам как е положението там. Да не забравяме, че лятото и самата Нова Зеландия е прекрасна. Баща ми наскоро ми прати един чудесен линк Изгледи от Нова Зеландия.
Обратно на сайтовете. Без да им правя реклама, изглеждат много cheesy (като сайта на скайп и вече всичко, което аз не одобрявам като дизайн), но определено има сделки, които си заслужават: Yazoom, GrabOne, и други подобни. Вече ни е ясно, че да не плащаш пълната обявена цена, трябва да се играе играта на ваучерите (в САЩ играехме играта на рабатите или на купоните за отстъпка в големите магазини).
неделя, 21 август 2011 г.
Препирнята с интернет доставчика
Не знам дали споделих, че около 2 седмици след като ни включиха интернета, нашият доставчик Слингшот ("Прашката") обяви промоция. Много добра при това, но за нови клиенти: едногодишен договор, при който първите 6 месеца са на половин цена ($41), а остатъка си е на нормалната ($82). За сведение - нашият договор си беше 12 месеца на пълната цена. Как да не се изяде човек от яд? Отделно имаме неустойка от $149, ако решим да прекратим предсрочно. Естествено направих бързо една сметка, че ако платя неустойката и мина на новия план, пак ще спестя близо $100, та реших да им пиша, въпреки че очаквах да ми кажат, че вече не съм нов клиент както ми се беше случило в България с БТК АДСЛ.
Изтъкнах три възможности: 1) да си платя неустойката и да ме прехвърлят на новия договор; 2) да бъдат така добри и да ме прехвърлят на новия договор като само ми увеличат срока на договора с 2 месеца и 3) да не ми намаляват месечната такса, но да ми удвоят трафика (от 25 на 50 ГБ) за първите 6 месеца. Колко съм щедър и колко избор им дадох, нали? Какво получих в замяна? Уважаеми г-н Крис Робертон (кой ли е този, идея си нямам), опции 2 и 3 не са възможни, а опция 1 е възможна, но ще стоите 5 дни без интернет, защото ще дойде техник да ви откачи и после трябва да чакате друг да ви закачи (???) След такова писмо, полудях, но изчаках една седмица и преди няколко дни написах едно хартиено писмо, в което им дадох да се разбере, че не съм много доволен от обслужването и как досега са се държали с мен.
1) казаха, че ще ми инсталират нета от 5-7 работни дни - чаках 18
2) казаха, че ще ми е безплатна инсталацията - взеха ми $79.95
3) наричат ме с неправилно име
4) пълно безумие е да ме откачат за 5 дни (освен ако очакват аз да не откача, но последното им го спестих)
5) описах им накратко икономиката им на бизнеса как те плащат около $0.50 за 1ГБ трафик, и как може поне да обмислят другите ми предложения и няма да са на загуба, а ще ме удовлетворят като клиент
Накрая завърших с една тирада за обслужването на клиенти и ако пак мислят да ми откажат, по-добре да помислят пак или да предадат писмото ми на мениджър. Спестих заплахите, че ще се отнеса до медиите и комуникационния трибунал, но определено мислих това да ми е следващата стъпка.
В неделя получих писмо по емайла, в което ми се извиняват за лошите ми впечатления и:
1) ще ми върнат неправомерно взетите $79.95
2) ще предадат на шефа на злополучния служител, който ме е нарекъл с друго име (малко ми е жал за него като човек, но хич не ми е жал за некомпетентността му)
3) предлагат ми моята опция 2 - без да плащам неустойка и без да ме откачат за 5 дни (признават, че е административна формалност) да ме сложат на нов договор като само ми удължат срока с 2 месеца, все едно че сега го почвам
В крайна сметка ще спестя $250 + отделно ще ми върнат надвзетите $80. Доволен ли съм - и още как :)
Изтъкнах три възможности: 1) да си платя неустойката и да ме прехвърлят на новия договор; 2) да бъдат така добри и да ме прехвърлят на новия договор като само ми увеличат срока на договора с 2 месеца и 3) да не ми намаляват месечната такса, но да ми удвоят трафика (от 25 на 50 ГБ) за първите 6 месеца. Колко съм щедър и колко избор им дадох, нали? Какво получих в замяна? Уважаеми г-н Крис Робертон (кой ли е този, идея си нямам), опции 2 и 3 не са възможни, а опция 1 е възможна, но ще стоите 5 дни без интернет, защото ще дойде техник да ви откачи и после трябва да чакате друг да ви закачи (???) След такова писмо, полудях, но изчаках една седмица и преди няколко дни написах едно хартиено писмо, в което им дадох да се разбере, че не съм много доволен от обслужването и как досега са се държали с мен.
1) казаха, че ще ми инсталират нета от 5-7 работни дни - чаках 18
2) казаха, че ще ми е безплатна инсталацията - взеха ми $79.95
3) наричат ме с неправилно име
4) пълно безумие е да ме откачат за 5 дни (освен ако очакват аз да не откача, но последното им го спестих)
5) описах им накратко икономиката им на бизнеса как те плащат около $0.50 за 1ГБ трафик, и как може поне да обмислят другите ми предложения и няма да са на загуба, а ще ме удовлетворят като клиент
Накрая завърших с една тирада за обслужването на клиенти и ако пак мислят да ми откажат, по-добре да помислят пак или да предадат писмото ми на мениджър. Спестих заплахите, че ще се отнеса до медиите и комуникационния трибунал, но определено мислих това да ми е следващата стъпка.
В неделя получих писмо по емайла, в което ми се извиняват за лошите ми впечатления и:
1) ще ми върнат неправомерно взетите $79.95
2) ще предадат на шефа на злополучния служител, който ме е нарекъл с друго име (малко ми е жал за него като човек, но хич не ми е жал за некомпетентността му)
3) предлагат ми моята опция 2 - без да плащам неустойка и без да ме откачат за 5 дни (признават, че е административна формалност) да ме сложат на нов договор като само ми удължат срока с 2 месеца, все едно че сега го почвам
В крайна сметка ще спестя $250 + отделно ще ми върнат надвзетите $80. Доволен ли съм - и още как :)
събота, 20 август 2011 г.
Интересен петък
Без да ви отегчавам искам да ви кажа, че противопожарната аларма на блока се разврещя в петък в 5:30 сутринта. Естествено беше фалшива тревога. Скоро ще се запознаем всички съседи от етажа, защото по такова време всички са си по домовете - пардон, в коридора на етажа. И да не пропусна, вечерта пак се включи алармата около 20:30 - на нищо не миришеше този път и вече почвам да се чудя какво пък толкова става (вечерната почна от 14тия етаж и постепенно слезе надолу до нашия). Вече в асансьорите освен съобщението да не се простира по балконите има и обяснение как работи противопожарната инсталация и какво да се прави, ако се разврещи в апартамента: никакво отваряне на външната врата - само балконската и като се проветри трябва да си спре сама. И четирицифрената глоба беше спомената. Но стига с тази тема - като има истински пожар, тогава ще пиша специално за него (молете се да няма, за да не ви отегчавам).
Иначе денят наистина мина много бързо и приятно. На обяд се събрахме в едно заведение "Someplace Else" - странно име "Някъде другате", като че ли не сме в него. Само няколко човека бяхме да изпратим Павел (англичанин със славянско име), който идващата седмица ще напуска университета и ще ходи да работи в Телеком. Хубава кръчма, приятна атмосфера, нормални цени. Аз си взех пица и тъмна бира. Фарид си взе голяма салата като замени бекона с пиле - нали е мюсюлманин и не яде свинско. Това не му попречи обаче да обърне 3 големи халби с бира и какъвто е дребен, бързо-бързо му светнаха очите. Малко след като се прибрахме имахме среща с Фарид - на четири очи, за да организираме плана за работата ми. Всичко е наред, добре съм се внедрил, върша работа, допитват се до мен. Идващата седмица пак ще седнем да документираме плана и да го подпишем. Той се ангажира да види дали университета ще може да поеме част от образованието ми по счетоводство, което искам да държа. Също му споменах и за ходенето ми до САЩ през ноември (2 седмици). След това той продължи с бирата - освен мляко, университетът осигурява и бира. Ама нали е петък...
Иначе денят наистина мина много бързо и приятно. На обяд се събрахме в едно заведение "Someplace Else" - странно име "Някъде другате", като че ли не сме в него. Само няколко човека бяхме да изпратим Павел (англичанин със славянско име), който идващата седмица ще напуска университета и ще ходи да работи в Телеком. Хубава кръчма, приятна атмосфера, нормални цени. Аз си взех пица и тъмна бира. Фарид си взе голяма салата като замени бекона с пиле - нали е мюсюлманин и не яде свинско. Това не му попречи обаче да обърне 3 големи халби с бира и какъвто е дребен, бързо-бързо му светнаха очите. Малко след като се прибрахме имахме среща с Фарид - на четири очи, за да организираме плана за работата ми. Всичко е наред, добре съм се внедрил, върша работа, допитват се до мен. Идващата седмица пак ще седнем да документираме плана и да го подпишем. Той се ангажира да види дали университета ще може да поеме част от образованието ми по счетоводство, което искам да държа. Също му споменах и за ходенето ми до САЩ през ноември (2 седмици). След това той продължи с бирата - освен мляко, университетът осигурява и бира. Ама нали е петък...
петък, 12 август 2011 г.
Фалшива тревога
Както си мислех, че нищо интересно не се случва и няма за какво толкова да се пише, ето че снощи бях опроверган. Тъкмо се приключвахме с вечерята, когато чухме двигателя на въртолет (или латиногръцкото: хеликоптер). И преди сме чували, но странното беше, че звукът вместо да намалее и да изчезне се усили, а малко след това беше придружен от още хеликоптери. Стъклата ни в дневната се тресяха, все едно че въртолетите са до нас. Отвесихме и погледнахме навън - четири големи хеликоптера бяха застинали зловещо във въздуха около кулата (на не повече от 50 м от нас) с изключени светлини. Малко се уплаших, но нищо не се случи - след няколко минути бавно се раздвижиха и отлетяха. Споделих с Навин, ментора от Омега, и той каза, че са били военни въртолети, които се приготвят за световното първенство по ръгби, което ще почне тук в Окланд след по-малко от месец.
Тъкмо беше поутихнало всичко и се включиха противопожарните аларми в апартамента: вой, прекъсван на всеки двайсетина секунди от "Моля евакуирайте сградата като използвате най-близкия изход" Аз веднага се облякох, взех документи и излязох - хора се тълпяха по коридора. Иван отказа да тръгне. Минал два етажа усетих, че там алармата не звучеше. Върнах се обратно на моя етаж. Оказа се, че имало пушек в апартамент на моя етаж но от противоположното крило. Това задейства алармите на нашия и всички по-горни етажи - логично, огънят обикновено върви нагоре. По едно време усетих миризмата на пушек и бях готов да се изнеса при нужда, но никой не бягаше, въпреки че доста хора бяха излезли и подготвени. След двайсетина минути пристигнаха и пожарни. Най-вероятната причина е някой да си е изгорил манджата - беше малко след 20:30ч. Съвсем подходящо време за подобна авантюра. Само дето са били глупави да отворят врата към коридора, а не към балкона - ако коридорен датчик усети пушек почва да вие цялата сграда, а иначе - само на квартирата. След още десетина минути алармата млъкна и всички се прибрахме. Добре че не се включиха (поне в нашата квартира) водопръскачките от тавана. Помня, че като наемахме апартамента от агенцията ни предупредиха, че глобата за фалшива тревога е $1500. Не ми се мисли колко горчива ще им е на виновните манджата.
Тъкмо беше поутихнало всичко и се включиха противопожарните аларми в апартамента: вой, прекъсван на всеки двайсетина секунди от "Моля евакуирайте сградата като използвате най-близкия изход" Аз веднага се облякох, взех документи и излязох - хора се тълпяха по коридора. Иван отказа да тръгне. Минал два етажа усетих, че там алармата не звучеше. Върнах се обратно на моя етаж. Оказа се, че имало пушек в апартамент на моя етаж но от противоположното крило. Това задейства алармите на нашия и всички по-горни етажи - логично, огънят обикновено върви нагоре. По едно време усетих миризмата на пушек и бях готов да се изнеса при нужда, но никой не бягаше, въпреки че доста хора бяха излезли и подготвени. След двайсетина минути пристигнаха и пожарни. Най-вероятната причина е някой да си е изгорил манджата - беше малко след 20:30ч. Съвсем подходящо време за подобна авантюра. Само дето са били глупави да отворят врата към коридора, а не към балкона - ако коридорен датчик усети пушек почва да вие цялата сграда, а иначе - само на квартирата. След още десетина минути алармата млъкна и всички се прибрахме. Добре че не се включиха (поне в нашата квартира) водопръскачките от тавана. Помня, че като наемахме апартамента от агенцията ни предупредиха, че глобата за фалшива тревога е $1500. Не ми се мисли колко горчива ще им е на виновните манджата.
сряда, 10 август 2011 г.
Гамените от блока
Първо да кажа, че всичко е повече от наред с работата, живота и т.н. Но вечерното и нощното спокойствие на няколко пъти беше нарушавано след 22 ч. Не говоря за случайното спиране на асансьора на нашия етаж, което се огласява от камбанка или закъснели хора, които говорят на висок глас, но бързо утихват. Когато наемахме апартамента, единствените заинтересовани бяха групички студенти, които да правят "flatting" - да делят квартира, за по-малко разходи.
Ето такава групичка (или може би групички) живее на горния етаж над нас. И тъй като ние сме в затворен ъгъл на етажния коридор, всичко се чува, включително от горния етаж - дори по-добре от панел. Та тез групички си правеха през вечер парти като отварят прозорчето си към външния коридор, пият, говорят на висок глас или се кикотят. Едно е да има повод и да се случва от време на време, или дори един ден уикенда, бих го изтърпял, но през вечер или всяка вечер, не бих.
Една вечер ми писна да не мога да заспя и се качих на горния етаж, защото ги бях чул в коридора. Видях поне 5 момчета, поне 3 от тях с бутилка бира в ръка. Направих забележка и те казаха, че си тръгват. След малко обаче всичко продължи. Обадих се до общината в полунощ (имат денонощен служител, който проверява за шума, издава предписания и може да вика полиция), но никой не отговори. Писах един злъчен емайл (след няколко дни ми писаха обратно да се извинят или по-скоро да се оправдаят, че е трябвало да има човек, но не знаят защо не е вдигнал - дим и огледала както се вика). Явно някой съсед се е оплакал на секюритито на блока, та чух разправия горе и как карат някой да подпише документ. От този момент и няколко дни след това всичко утихна.
Преди няколко дни чух пак, че има сбирка и се качих. Прозорецът им беше отворен и аз почуках на него. Едно момче се показа, леко уплашено, извини се и затвори прозореца. На другия ден казах на управителя на сградата, той си записа и каза, че ще търси собственика (защото повечето апартаменти като нашия се отдават чрез агенция и собствениците не могат да бъдат намерени). Не пропуснах да спомена и за системното нарушаване на правилото да няма сушилки по терасите. Казах му, ако не могат или не желаят да упражняват контрол на това решение на домсъвета, поне да махнат табелите в асансьорите, които предупреждават да не се простира по балконите. Крайният резултат е, че вече имам телефона на секюрити служителя на сградата и няма да се поколебая да се обадя, ако се нарушава спокойствието в сградата.
Ето такава групичка (или може би групички) живее на горния етаж над нас. И тъй като ние сме в затворен ъгъл на етажния коридор, всичко се чува, включително от горния етаж - дори по-добре от панел. Та тез групички си правеха през вечер парти като отварят прозорчето си към външния коридор, пият, говорят на висок глас или се кикотят. Едно е да има повод и да се случва от време на време, или дори един ден уикенда, бих го изтърпял, но през вечер или всяка вечер, не бих.
Една вечер ми писна да не мога да заспя и се качих на горния етаж, защото ги бях чул в коридора. Видях поне 5 момчета, поне 3 от тях с бутилка бира в ръка. Направих забележка и те казаха, че си тръгват. След малко обаче всичко продължи. Обадих се до общината в полунощ (имат денонощен служител, който проверява за шума, издава предписания и може да вика полиция), но никой не отговори. Писах един злъчен емайл (след няколко дни ми писаха обратно да се извинят или по-скоро да се оправдаят, че е трябвало да има човек, но не знаят защо не е вдигнал - дим и огледала както се вика). Явно някой съсед се е оплакал на секюритито на блока, та чух разправия горе и как карат някой да подпише документ. От този момент и няколко дни след това всичко утихна.
Преди няколко дни чух пак, че има сбирка и се качих. Прозорецът им беше отворен и аз почуках на него. Едно момче се показа, леко уплашено, извини се и затвори прозореца. На другия ден казах на управителя на сградата, той си записа и каза, че ще търси собственика (защото повечето апартаменти като нашия се отдават чрез агенция и собствениците не могат да бъдат намерени). Не пропуснах да спомена и за системното нарушаване на правилото да няма сушилки по терасите. Казах му, ако не могат или не желаят да упражняват контрол на това решение на домсъвета, поне да махнат табелите в асансьорите, които предупреждават да не се простира по балконите. Крайният резултат е, че вече имам телефона на секюрити служителя на сградата и няма да се поколебая да се обадя, ако се нарушава спокойствието в сградата.
петък, 29 юли 2011 г.
Powershop - електрическата компания
От няколко дни сме прехвърлени на Powershop, електрическа компания, която намерихме в сайт за сравнение на електрически компании. По груби изчисления за нашето ниво на разход на енергия трябва да пестим на месец около 40% в сравнение с Contact Energy. Да видим дали наистина ще се получи толкова като дойде първата нова сметка за ток.
Може би вие сте свикнали, че токът струва твърда цена, докато Държавната комисия по водно и енергийно регулиране (ДКВЕР) не вдигне цените примерно на 1 юли: като имаме 3 електроразпределителни дружества, не знам колко ВиК-та и няколко ТЕЦ-а в градовете. Ключът е, че нашите електроразпределителни дружества купуват ток от НЕК, които са монополисти. Дори тези, които имат собствен генератор са длъжни да продават тока си на НЕК, но го изкупуват обратно на много по-ниска цена. Когато у нас ЧЕЗ примерно иска да вдигне тока - най-често това се дължи на повишение на цената на основната компонента - производството на ток от монополиста НЕК.
Тук обаче производителите на ток са много и всеки може да поеме брой на клиенти, на които директно да продава в зависимост от капацитета си. Ето че Powershop има няколко електроцентрали и за да станем ние клиенти, най-вероятно има свободен капацитет да произвежда още ток. Цената варира през годината според натоварването, като зимата очевидно е по-скъпо. Но, ето тук идва нещо много интересно, може да си закупиш предварително пакет киловати на фиксирана цена - с 1-2 цента по-евтини от нормалния ток. Постоянно има промоции с подобни пакети. Вярно е, че няма да се спести кой знае колко от тях, но ще видим как ще е лятото. Определено има игра и ако се научим как да я играем - с много малко усилие ще може да се пести.
Може би вие сте свикнали, че токът струва твърда цена, докато Държавната комисия по водно и енергийно регулиране (ДКВЕР) не вдигне цените примерно на 1 юли: като имаме 3 електроразпределителни дружества, не знам колко ВиК-та и няколко ТЕЦ-а в градовете. Ключът е, че нашите електроразпределителни дружества купуват ток от НЕК, които са монополисти. Дори тези, които имат собствен генератор са длъжни да продават тока си на НЕК, но го изкупуват обратно на много по-ниска цена. Когато у нас ЧЕЗ примерно иска да вдигне тока - най-често това се дължи на повишение на цената на основната компонента - производството на ток от монополиста НЕК.
Тук обаче производителите на ток са много и всеки може да поеме брой на клиенти, на които директно да продава в зависимост от капацитета си. Ето че Powershop има няколко електроцентрали и за да станем ние клиенти, най-вероятно има свободен капацитет да произвежда още ток. Цената варира през годината според натоварването, като зимата очевидно е по-скъпо. Но, ето тук идва нещо много интересно, може да си закупиш предварително пакет киловати на фиксирана цена - с 1-2 цента по-евтини от нормалния ток. Постоянно има промоции с подобни пакети. Вярно е, че няма да се спести кой знае колко от тях, но ще видим как ще е лятото. Определено има игра и ако се научим как да я играем - с много малко усилие ще може да се пести.
Две седмици вече на работа
Нямах време да пиша доста време, защото съм уморен - нали ми се налага да ставам и нощем да работя малко и другата ми работа, но като цяло съм много доволен. А и първата заплата дойде вчера, започнал съм да пестя в Kiwisaver.
Впечатленията ми по-скоро напомнят ситуацията в САП Лабс, където витае дух на общност, но не е чак толкова добре развит - забелязва се доста индивидуализъм, но не толкова, колкото в САЩ. Естествено както предполагах, хората с които най-много общувам са индийци, следват китайци и после новозеландци. На обяд ходим малка групичка до food court на университета, където има какво ли не за ядене на пазарни цени. Корекция - вчера ме открехнаха за седмичен благотворителен обяд на Харе Рама, харе Кришна, който е безплатен. Отидохме с трима колеги. Две момчета сипваха от големи казани - ориз с налютяващо къри, пържени картофи на кубчета с някакъв готвен доматен сос. Много вкусно беше, макар и постно. За десерт имаше "халава", което в България съм ял - като тъмен грис е от пшеница, смесено със стафиди, орехи и полято със сладък сос от джинджифил. И другата седмица пак ще отидем. Беше пълно със студенти.
Засега все още уча нови неща - даже вчера ми възложиха да почна да се запознавам с нов проект, тъй като колежката, която се занимаваше с него внезапно напусна. На седмичната среща на екипа Фарид спомена, че са се отворили две постоянни позиции, които засега ще бъдат запълнени с временни хора, но определено намекът беше, че като мине време и се докажем, могат да бъдат предложени и на нас (облагите са сигурна работа, по-висока заплата и още една седмица към 4те платен годишен отпуск). Рано е да мисля за това, но определено би ми било приятно. Започнах да се сблъсквам с нови технологии (или стари такива, които съм пропуснал), с бюрократичната машина (такава не съм виждал още) на бюджетиране, прехвърляне на отговорности, политика. Явно в САП, поради по-високата йерархия съм успявал да стоя в страни от управленската и финансовата част на нещата. Тук няма как да избегна, но ето че ще науча повече за реалния живот на бизнеса.
Впечатленията ми по-скоро напомнят ситуацията в САП Лабс, където витае дух на общност, но не е чак толкова добре развит - забелязва се доста индивидуализъм, но не толкова, колкото в САЩ. Естествено както предполагах, хората с които най-много общувам са индийци, следват китайци и после новозеландци. На обяд ходим малка групичка до food court на университета, където има какво ли не за ядене на пазарни цени. Корекция - вчера ме открехнаха за седмичен благотворителен обяд на Харе Рама, харе Кришна, който е безплатен. Отидохме с трима колеги. Две момчета сипваха от големи казани - ориз с налютяващо къри, пържени картофи на кубчета с някакъв готвен доматен сос. Много вкусно беше, макар и постно. За десерт имаше "халава", което в България съм ял - като тъмен грис е от пшеница, смесено със стафиди, орехи и полято със сладък сос от джинджифил. И другата седмица пак ще отидем. Беше пълно със студенти.
Засега все още уча нови неща - даже вчера ми възложиха да почна да се запознавам с нов проект, тъй като колежката, която се занимаваше с него внезапно напусна. На седмичната среща на екипа Фарид спомена, че са се отворили две постоянни позиции, които засега ще бъдат запълнени с временни хора, но определено намекът беше, че като мине време и се докажем, могат да бъдат предложени и на нас (облагите са сигурна работа, по-висока заплата и още една седмица към 4те платен годишен отпуск). Рано е да мисля за това, но определено би ми било приятно. Започнах да се сблъсквам с нови технологии (или стари такива, които съм пропуснал), с бюрократичната машина (такава не съм виждал още) на бюджетиране, прехвърляне на отговорности, политика. Явно в САП, поради по-високата йерархия съм успявал да стоя в страни от управленската и финансовата част на нещата. Тук няма как да избегна, но ето че ще науча повече за реалния живот на бизнеса.
четвъртък, 21 юли 2011 г.
Започна се...
Днес ще ми е четвърти ден на работа. Иван почна английския. Няма почти никакво свободно време. Дойдоха първите ни сметки за вода ($76) и ток ($77). Да не си помислите, че спим на водно легло и се къпем по пет пъти на ден, перем и препираме и ползваме миялната машина след всяко ядене? Нищо подобно - 4.5 кубика вода само, отделно 190 kWh! Трикът е в една такса за водата от $1.50/ден, която щеш не щеш плащаш. Има и подобна за тока, която е малко по-ниска. С тази разлика, че електрическите компании са много и сега мислим да се прехвърлим на Powershop като може би най-подходяща и най-евтина в нашия случай. Започнахме процедурата по прехвърляне - до две седмици ще сме с новата компания. Сега разбирам защо сме леко изиграни с водата - обикновено е включена в наема, а така средно плащаме с $20/седмица повече (цели 2 печени пилета!)
В работа всичко е наред, харесват ми колегите, работата ще е приятна и ще мога да приложа много от нещата, които знам - отделно ще науча много. Университетът предлага здравни услуги, но още не съм намерил време да се регистрирам, огромна библиотека и сума допълнителни курсове за повишаване на квалификацията. Чак вчера получих вътрешен номер на телефона си, а още нямам права за много от системите, които ще трябва да достъпвам. В САП нещата ставаха за минути - тук за дни. Никой не бърза на пръв поглед. На всеки две седмици (в седмицата, в която няма заплата) идват 1-2 щайги с плодове на етажа и се яде на корем. Както каза една колежка - да ни пазят здрави :)
В работа всичко е наред, харесват ми колегите, работата ще е приятна и ще мога да приложа много от нещата, които знам - отделно ще науча много. Университетът предлага здравни услуги, но още не съм намерил време да се регистрирам, огромна библиотека и сума допълнителни курсове за повишаване на квалификацията. Чак вчера получих вътрешен номер на телефона си, а още нямам права за много от системите, които ще трябва да достъпвам. В САП нещата ставаха за минути - тук за дни. Никой не бърза на пръв поглед. На всеки две седмици (в седмицата, в която няма заплата) идват 1-2 щайги с плодове на етажа и се яде на корем. Както каза една колежка - да ни пазят здрави :)
събота, 16 юли 2011 г.
Последният ни свободен петък
Въпреки че е "свободен", петъкът беше наситен с преживявания. Естествено бях оставил корекциите по резюмето си за най-накрая, и сутринта станах по тъмно да се подготвям - не мога да си позволя да се изложа пред Навин, ако се появя без "домашно". Не мина без инциденти при разпечатката, но успях да се класирам във Водафон в 7:55 - достатъчно време да се регистрирам в електронната система и да чакам Навин.
Разговорът започна непринудено как е минала седмицата и на двамата. Казах му, че вече имам потвърждение и че ще почна в понеделник работа, която ще е от 9 ч. Договорихме се да изместим времето на срещите ни от 7:30 до 8:30 - ще свикна пак да ставам рано. Много хареса как съм направил резюмето и даде още съвсем малко насоки как да се изчисти. В неделя мисля да се захвана и да го оправя окончателно и да го кача в ЛинкдИн, Фейсбук и търсачките за работа дето съм го изложил. Идеята е да се вижда от потенциални работодатели и като ми изтече първата година, да може лесно да се прехвърля на нова работа. Въпреки че Навин каза, че университетът е отлично място и контактите и опитът, който ще добия там може лесно да ме остави на подобна позиция с по-добро заплащане. Като споделих с него, че първоначалната работа, за която кандидатствах е обявена отново (тоест не са си намерили човек) той спомена, че е много вероятно след няколко месеца, ако се справям добре да ме "повишат" - дано да е прав.
Говорихме и за създаване на професионални контакти. Препоръча ми две организации. Едната е доброволческа за всякакви каузи - Лъвския клуб, а другата е Тоустмастерс (няма нищо общо с марката на американската фирма Мидълби), която помога развитието на презентационни умения и говорене пред публика. Идеята е не да станеш професионалист, въпреки че това също може да е цел, а да се запознаеш с много други мотивирани хора-професионалисти. Разгледах им вече сайтовете и в зависимост от натоварването ми в работа, може и да се обърна към някоя от тях.
Отделно говорихме за здравната система. Оказва се, че е болничното лечение е безплатно, но има списъци за неживотоспасяващи манипулации. Примерно счупен крайник може да го гипсират веднага, а да се чака 2-3 дни. Странно нали? Антибиотиците били по $3 в аптеката - останалото си го поема държавата. Преглед при добър личен лекар в града - $60 (в по-крайните квартали има и по $40-50). Не е толкова ужасно като се има предвид стандарта и че в САЩ е двойно, при по-ниски заплати. Може да се купи отделно частна здравна осигуровка, която за семейство е около $3000/година, която покрива абсолютно всички разходи (докторските визити, лекарства), като отделно има договори с частни болници, където много често не се налага въобще да чакаш. По-нататък ще разуча и тези възможности. Да не се налага дотогава да имам нужда от медицинска помощ, еле пък спешна.
Прибрах се, обядвахме с Иван и тръгнахме към неговия приемен изпит в Окландския технологичен уиверситет. Стигнахме както винаги много бързо. Целият изпит на Иван трая около 50 минути - аз чаках на друг етаж в салон за отдих на студенти. Никой нямаше. В крайна сметка се оказа, че Иван е приет в напреднала група, че ще почне в понеделник на обяд и че ще се плаща малко по-късно през седмицата. Единственото му разочарование е, че ще учи само 4 дни по 3 часа и то много шантави: от 12 до 15 ч. Дано има допълнителни занимания и/ли условия за самостоятелна подготовка в университета, досъп до библиотека, компютърна лаборатория по английски и т.н.
В събота Иван се подстрига за първи път в НЗ - доста сполучливо за $20. И този проблем вече е решен :) Ами това е - в понеделник почваме и двамата!
Разговорът започна непринудено как е минала седмицата и на двамата. Казах му, че вече имам потвърждение и че ще почна в понеделник работа, която ще е от 9 ч. Договорихме се да изместим времето на срещите ни от 7:30 до 8:30 - ще свикна пак да ставам рано. Много хареса как съм направил резюмето и даде още съвсем малко насоки как да се изчисти. В неделя мисля да се захвана и да го оправя окончателно и да го кача в ЛинкдИн, Фейсбук и търсачките за работа дето съм го изложил. Идеята е да се вижда от потенциални работодатели и като ми изтече първата година, да може лесно да се прехвърля на нова работа. Въпреки че Навин каза, че университетът е отлично място и контактите и опитът, който ще добия там може лесно да ме остави на подобна позиция с по-добро заплащане. Като споделих с него, че първоначалната работа, за която кандидатствах е обявена отново (тоест не са си намерили човек) той спомена, че е много вероятно след няколко месеца, ако се справям добре да ме "повишат" - дано да е прав.
Говорихме и за създаване на професионални контакти. Препоръча ми две организации. Едната е доброволческа за всякакви каузи - Лъвския клуб, а другата е Тоустмастерс (няма нищо общо с марката на американската фирма Мидълби), която помога развитието на презентационни умения и говорене пред публика. Идеята е не да станеш професионалист, въпреки че това също може да е цел, а да се запознаеш с много други мотивирани хора-професионалисти. Разгледах им вече сайтовете и в зависимост от натоварването ми в работа, може и да се обърна към някоя от тях.
Отделно говорихме за здравната система. Оказва се, че е болничното лечение е безплатно, но има списъци за неживотоспасяващи манипулации. Примерно счупен крайник може да го гипсират веднага, а да се чака 2-3 дни. Странно нали? Антибиотиците били по $3 в аптеката - останалото си го поема държавата. Преглед при добър личен лекар в града - $60 (в по-крайните квартали има и по $40-50). Не е толкова ужасно като се има предвид стандарта и че в САЩ е двойно, при по-ниски заплати. Може да се купи отделно частна здравна осигуровка, която за семейство е около $3000/година, която покрива абсолютно всички разходи (докторските визити, лекарства), като отделно има договори с частни болници, където много често не се налага въобще да чакаш. По-нататък ще разуча и тези възможности. Да не се налага дотогава да имам нужда от медицинска помощ, еле пък спешна.
Прибрах се, обядвахме с Иван и тръгнахме към неговия приемен изпит в Окландския технологичен уиверситет. Стигнахме както винаги много бързо. Целият изпит на Иван трая около 50 минути - аз чаках на друг етаж в салон за отдих на студенти. Никой нямаше. В крайна сметка се оказа, че Иван е приет в напреднала група, че ще почне в понеделник на обяд и че ще се плаща малко по-късно през седмицата. Единственото му разочарование е, че ще учи само 4 дни по 3 часа и то много шантави: от 12 до 15 ч. Дано има допълнителни занимания и/ли условия за самостоятелна подготовка в университета, досъп до библиотека, компютърна лаборатория по английски и т.н.
В събота Иван се подстрига за първи път в НЗ - доста сполучливо за $20. И този проблем вече е решен :) Ами това е - в понеделник почваме и двамата!
Абонамент за:
Публикации (Atom)