понеделник, 24 октомври 2011 г.

Заря по случай президентските избори в България

Снощи имаше спонтанна заря след 23:15 на кея на Окланд да отбележи българските президентски избори. Пардон, да отбележи края на първенството по ръгби и победата на Нова Зеландия. То не беше заря, не бяха викове, клаксони и какво ли не.

Аз обаче искам да напиша с две думи за българските избори. Сутринта мое време (още е било късно вечерта в България) говорих с баща ми, който ми каза, че казали някъде в сутрешните новини, че изборите вече са започнали в Нова Зеландия. Не бях мислил да гласувам, но си викам да проверя къде се намират и може и да се замъкна, не толкова от политическо пристрастие колкото да видя и някой друг българин в таз далечна земя. Оказа се, че има една секция в страната на около 8-9 км от нас. Разгледах маршрутите на автобусите и направих план. Еднопосочен билет - $4.50 (с хоп-карта http://myhop.co.nz има 10% отстъпка - като българските електронни карти).

Иван не пожела да дойде и тръгнах сам. Изпуснах си автобуса и ми се наложи да чакам още половин час за следващия, защото заради световното по ръгби бяха променили мершрутите на автобусите и се оказа, че съм чакал на грешната спирка. Никога не бях ходил толкова далече, но се радвам че отидох. Пътят минаваше през квартал Ремуера (нещо като Ривиера) - страшно зелен, с хубави къщи. Стигнах до някакъв обществен център - неголяма барачка, в едното крило на което бяха организирали изборите, а в другото някакви латиноамериканци празнуваха рожден ден. Дописаха ме в списъка (то за да се създаде избирателна секция трябва да се запишат 100 застъпници, а после в изборния ден гласува който дойде - може никой да не дойде от 100те, ако не иска). Запознах се с един българин, който дошъл април месец и почнал работа юли като мен. Купил наскоро и кола, та поговорихме за разходите около колата - годишната застраховка пълна е само $700 (за разлика от американската, която е около 2-3 пъти повече). Но пък бензинът е $2.10. Може и да си взема кола, когато и ако се преместим да живеем някъде извън центъра. Нямаше много време, защото бързах да се прибера за обяд.

На връщане се загледах в краката на шофьора и си помислих, че газта се натиска с левия крак, а спирачката с десния. Викам си, че никога няма да се науча да карам така, тъй като аз спирам с левия, а подавам газ с десния (шофьорите ми се чудят как карам така, но аз съм си аз - карам само автоматик и само по този начин). Оказа се после, че левият му крак си почивал а газта и спирачката са правилно подредени, но много близо един до друг и от мойта перспектива съм могъл да видя само как натиска спирачката. Успокоих се. Прибрах се с малко закъснение, защото автобусът се наблъска с фенове, въпреки че беше само 13 ч, а мачът почваше в 21. Центърът беше много оживен пълен с хора. Определено имаше настроение.

Зарята вечерта направи победата на НЗ още по-величествена. Да живеят българските избори!

събота, 22 октомври 2011 г.

Вкус от Нова Зеландия

Днес бяхме на едно изложение Taste of New Zealand (http://tasteofnewzealand.co.nz) Бяхме купили предварително билети с включени $40 консумация на човек. Имаше изложители от цялата страна на всякакви храни и вино. За съжаление от виното не опитах, но с Иван разделихме доста храна. Под доста разбирайте разнообразна, защото количеството беше малко. Беше организирано подобно на събития, на които съм бил в САЩ - без кеш - "валутата" бяха жетони като за покер в деноминации от $2 и $10. Всички яденета бяха на четно число, като преобладаваха $10, $12, а тук таме и $14 и $8.

Хапнахме сърна, сьомга, снапер (онази риба дето ядохме в тайландския ресторант), патка, заек, и агнешко. Всичко страхотно подправено, с уханни билки, зеленяш, изтънчени сосове и т.н. - заекът и агнешкото бяха като че ли най-хубавите. Не мога да опиша насладата. Само съжалявам че не си сръбнах малко винце, но ще има време и за него.

Фарид (шефът ми) ни беше поканил на барбекю в неделя по случай световното по ръгби - с финал между Нова Зеландия и Франция, но се отложи, че сестра му се разболяла. Обеща да го направи скоро.

вторник, 18 октомври 2011 г.

Вече и с личен лекар

Миналата седмица се записах в един кабинет с 3-ма доктори близо до работа. Избирах по цена и по удобство и като че ли най-добрата комбинация се оказа тази. За жителите и гражданите цената на посещение при доктора е $32 (като цените варират между $17 в крайните квартали на Окланд, до над $50 в центъра, където живея).

Обикновено си слагам противогрипна ваксина 2 пъти годишно и тъй като ми е време, реших малко да проуча как стоят нещата. Майка ми мислеше да вземе от България ваксина и да ми постави в САЩ след две седмици като си замина, но се оказа, че трябва да я държи при 4С температура през цялото време, а по време на полета няма как да изпълни условието. Отделно разучих как са цените в големите вериги в САЩ - цената е една и съща - $30 американски. Там съм си слагал в Walgreens, но реших да проуча как стоят нещата в НЗ. Първо прочетох на сайта на моя кабинет и там пише за противогрипните ваксини, че ако си в определени рискови групи (примерно над и под определена възраст, или с автоимунно заболяване, и т.н.) или пък има обявена епидемия, то тогава ваксинацията е безплатна. Но за млад, здрав, прав човек като мен (минутка за реклама :)) ваксината се плаща $21 за ваксината и $11 за манипулацията като се прави от сестрата. Тоест пак $32, което си е напълно прилично, и малко по-евтино от САЩ като се има предвид курса на долара. Записах си час още същия ден и го организирах да е точно след обедната ми почивка, за да използвам да го свърша в работно време.

Отидох в кабинета и след малко ме повика сестрата. Тъй като нищо не знаят за мен още ме разпита за алергии, причината, поради която искам да си слагам ваксина, как се чувствам в момента - все стандартни въпроси. Първо ми измери кръвното: 136/82 - обзе ме паника - толкова високо ми беше едно време в САЩ. Обясних й, че това няма как да е моето кръвно и тя ми го премери пак на другата ръка: 110/71 - така вече може. Температурата ми я премери в ухото: 36.5 - и това идеално. Време за ваксината, показа ми срока на годност и ме попита дали искам да ми дезинфекцира с памуче спирт мястото, където ще постави ваксината. Сори ми се странно, но тя обясни, че в Нова Зеландия ако е чиста кожата дезинфекцията е по желание. Е пожелах. После стандартна практика е да чакаш в кабинета след това 20 минути да видят дали няма да имаш алергична реакция и да се задушиш. Всичко нормално, платих,  и после си тръгнах.

По-късно в работа разбрах, че университетът плаща за зимната ваксина - може би април-май месец и тогава ще се възползвам за другата ми годишна доза.

неделя, 9 октомври 2011 г.

Предстоящите избори

Края на ноември има избори. Едно от основните граждански права и необходимо за демократичния процес е упражняването на глас. В България доколкото знам сега също се очакват избори, организират се прояви, кебабчета, 50 лв и какво ли още не. Нищо подобно няма тук. Дори не се чува много за партиите, кандидатите, проблемите. Гледам по спирките в нашия район има реклама, че половината от хората, които имат право на глас не са регистрирани да гласуват. В България автоматично си избирател, а тук и в САЩ трябва да се регистрираш. Регистрацията в НЗ за гласуване е задължителна, ако отговаряш на няколко условия. Формулярът е много кратък и аз попълних и изпратих един. Не отговарям на едно от условията - да съм живял в държавата 1 г. Но пък това условие не съществува в условията, които де дисквалифицират за участие.

За моя изненада получих писмо, че не знаят нищо за мен (не съм очаквал и друго) и искат да попълня формуляра пак, ако мисля, че отговарям на условията и да им го пратя или да им се обадя, ако не отговарям. Ще им се обадя да споделя, че не съм бил тук още 1 г и нека те преценят дали мога да се регистрирам. Ще ми е интересно да участвам в изборите де. Партия Зелените най ми допада, въпреки че е малко по-радикална. Харесва ми, че се борят за социално равенство, че протестират против закона за интернет споделянето (торенти) и т.н. Те са третата по големина. Дано не спечелят National, които наподобяват на републиканците в САЩ.

Между другото сега се сетих нещо, което не му е тук мястото, но ще го спомена. 70% от електричеството в НЗ идва от възобновяеми енергийни източници: вода, вятър, слънце и геотермална енергия. От общата енергия мисля, възобновяемата беше над 1/3, което е чудесно. Погледнах и състоянието на водоизточниците в района - пълни са средно 96%. Суша в Нова Зеландия? Няма такова животно.

Kiwisaver - или новозеландското ДЗПО

ДЗПО, за който не знае е Допълнителното задължително пенсионно осигуряване, въведено в България за хората, родени след 31.12.1959 г., което има за цел да им позволи да решат къде да инвестират 5% удръжки от заплатата общо от работодател и работник в един от няколкото пенсионни фонда (май бяха едно време 11, но бройката може да се е променила). Един вид се даде около 30% контрол на хората (общо социалните удръжки са около 17%) да решават къде и как да им се инвестират парите. Подобна схема има и в НЗ, и тя се нарича Kiwisaver (Кивисейвър).

Много ми харесва системата за социално осигуряване, защото изглежда справедлива. Няма отделни социални или здравни осигуровки - плаща се един данък общ доход, прогресивен от 10.5 до 33% и отделно около 2% за Accident compensation corporation (организацията, която се грижи за всички, които са претърпели злополука и са временно или трайно неработоспособни -- примерно забранено е след катастрофа да се съди виновния за какви ли не болежки и т.н. както в САЩ, ACC покрива лечението/рехабилитацията/физиотерапията, но така че да няма измислени дела). Подхлъзване и счупване => ACC и т.н. Не може да съдиш, но може да си сигурен, че ще си стабилизиран, и с осигурен минимален доход да преживяваш. Това се плаща от всички. Всеки получава една и съща пенсия независимо от трудов стаж или заплата. Единствената разлика е от това дали живееш сам или с някой и дали имаш жив или работещ съпруг/а. Става дума за малко над $1000/месец, което не е много. Пенсионирането е на 65 г. и за двата пола.

Отделно съществува Кивисейвърът, който е сравнително нова схема да позволи на хората да спестяват допълнително за пенсиониране. Всеки може да се присъедини към нея по желание, но веднъж присъединил се не може да я напусне. Положителните характеристики са много:
1) внасяш 2, 4 или 8% от чистия доход (от 1 април 2012 минимално ще стане 3%)
2) работодателят ти внася по закон 2% (от 1 април 2012 също ще стане мин 3%)
3) държавата ти внася $1000 като си откриеш Кивисейвър сметка
4) може да теглиш парите при определени условия: примерно закупуване на първо жилище, финансови затруднения и др.
5) всяка година държавата добавя към твоя Кивисейвър 50% от твоите вноски (максимално $523 в момента)
6) като се пенсионираш парите, които са расли и са се реинвестирали докато са седяли в Кивисейвъра ги получаваш чисти (без данъци).

Примерно аз внасям 8% от дохода ми (максималното) + 2% от работодателя (това ми е едно 2% увеличение на официалната ми заплата). Държавата вече ми внесе $1000. Иван не работи, но на него му внесохме $1050, за да получи и той $1000 (получи ги вече и той) и в края на юни 2012 да получи и $523 по т.5) горе.

Едно грубо изчисление (няма да ви обяснявам как съм го постигнал), но ако внасам по $5800 примерно на година за 30 г. при 4% доходност над инфлацията (реална доходност) и после съм пенсиониран 20 г (65-85), ще мога да си осигуря около 2400/реални на месец отгоре, тоест заедно с държавната пенсия от около $1000 ще си покрия поне 80% от чистия доход в момента. Като се има предвид, че очаквам да пестя по повече, както и да купим и да сме изплатили жилище, ще имаме предостатъчно средства за спокойни старини. Та браво на Кивисейвъра!

Безпочвено обвинение (последна) + карти за достъп до блока

Да приключа с тази тема: всичко е наред. Говорих с управителя на сградата, който ми обясни как всъщност се е получило - кучето е обучено да седне като надуши нещо. Той си записа нещо и каза въобще да не се притеснявам. Не пожела да види нито документите ми за самоличност, нито поиска да дойде да ми види апартамента. С това сагата се прилкючва.

Сега ще напиша кратко писмо на наемодателката да я уведомя за резултатите както и да спомена за изтичащите ни карти за достъп до сградата. Това са карти с магнитна лента, с които влизаме в сградата, в асаньора, във фитнеса. Доколото разбрах ще изтекат в средата или края на ноември и трябва да се подновят. За мое учудване като ходих до офиса ми казаха, че не могат да ми разчетат картата, но ако работи да продължа да я ползвам. След като изтече, обаче, ще се наложи да се бръкнем с по $21 за нови карти. И това ще спомена на наемодателката, защото тя после ще ги иска новите карти - ще се опитам да я убедя да ги плати.

сряда, 5 октомври 2011 г.

Безпочвено обвинение (2)

Да напиша малко какво се случва, че ми извадиха душата роднините. Иван се беше притеснил повече, аз не чак толкова, защото както вече сте видяли отношението ми е разрешаване на проблемите (или минимизиране на риска), според случая. Писах емайл на наемодателката и тя ми каза да се обърна към управителя на сградата (същият е, който ми е подписал обвинението и същият на който се бях оплакал от гамените от блока). Той пък не си вдигаше телефона и неговата фирма-работодател ми казаха, че е на погребение. Ходих сутринта и до офиса на сградата, който се занимава с административни неща и показах копие от обвинението - девойката ми каза да не се притеснявам въобще. Направих същото и привечер след работа - имаше някакъв младеж на смяна, който ми каза същото.

Посъветвах се с колеги новозеландци (кивита) от работа и те ме успокоиха и ми препоръчаха като говоря с управителя да поискам второ мнение от друго куче - хахахаха. Значи планът за действие е: в най-добрия случай - просто да ми вземат думата и примерно да подпиша клетвена декларация, че обвинението не е вярно. Друга възможност е за второ куче да подуши. Трето е да викна полицията и тя да провери и най-крайното е да си направим кръвни проби или да наемем адвокат. Последното ще стане при второ подобно обвинение, ако се стигне до там.

Би могло хората живяли преди да са употребявали и да е останала някаква миризма - това ще се установи скоро надявам се. Наемодателят е длъжен да оправи подобно нещо за негова сметка. Надявам се искрено да е недоразумение, защото отнема енергия и носи отрицателни емоции. Ще пиша като имам някакво разрешение.

понеделник, 3 октомври 2011 г.

Безпочвено обвинение

Прибирам се днес от работа сериозно навалян от дъжд, който продължава втори ден (поне е топъл) и бях неприятно изненадан от един официален фиш за нарушение на правилата на блока. Ние??? Дето може би най-големия ни проблем е когато пералнята центрофугира, но и това се случва в прилично време. И то какво обвинение само! Наличие на наркотици в апартамента ни установено от обучено куче. Направо не е истина.

Това ми напомни на друго безпочвено обвинение в тази държава, за което писах в началото на юни, когато от отдела за киберпрестъпност казаха на Скайп да ми закрият новозеландския номер. Отново без каквото и да било основание. Трябва ли да споменавам, че в нашия апартамент нито са влизали, нито са произвеждани, нито са употребявани наркотици. "Обученото" куче е минало в петък в 10:35 сутринта според фиша, когато Иван си е бил вкъщи. Не вярвам да е пропуснал да сподели с мен какво е правил по това време, за да събуди подозрение у кучето.

Утре сутринта ще ходя да се разправям с мениджъра на блока. Само ми се отваря работа. Бях чел разлепени листове до асансьорите, че са почнали да правят такива проверки. Подозирам, че са го направили това с цел да разберат кой живее в апартамента, защото имат проблем с много наематели, а не знаят кой е собственик и на кой да се оплачат. Много е вероятно да ми поискат договора за наем и лични данни. Писах и до девойката от агенцията, чрез която наехме апартамента да я информирам и да я помоля за съвет. Важно е бързо да се оправи подобно недоразумение, че току-виж се хлопнали сума врати. Че съм възмутен е меко казано. Но сега трябва да се концентрирам върху решението.

събота, 1 октомври 2011 г.

Ново име

Да се поздравим - в НЗ вече ще съм известен като Nick Georgiev, след като официално си смених името (благодаря на един много близък приятел за идеята). С това име ме знаят всичките ми съученици от гимназията и всичките ми познати в САЩ. Аз започнах да го ползвам и в Нова Зеландия и там ми виси над работното място. Харесвам си го, а и много ще ми улесни общуването с всякакви институции и няма да налага постоянно обяснение кой съм, какъв съм, откъде съм. Естествено нито ще забравя на кой съм кръстен, нито ще забравя 6ти декември.

Оказа се, че в Нова Зеландия е прекалено лесно да се направи подобно нещо - попълва се 2 странички формуляр и се подписва клетвена декларация, че искаш да си промениш името. Изпращаш по пощата до МВР, отдел Раждания, смърт и бракове, където те одрусват със $120, вписват те в регистрите и ти изпращат Сертификат за промяна на името. С него вече може да си промениш името навсякъде.

В банката веднага ми смениха името, но засега няма да сменям местните дебитни/кредитни карти, защото ако ми поискат лична карта/паспорт - там съм си със старото име. Ще изчакам догодина да взема шофьорска книжка с новото име без да се явявам на изпити и тогава ще сменя другите неща. Обадих се на данъчните - те се оказаха крайно незаинтересовани. Смениха ми името по телефона, но казаха, че за тях името никак не е важно (???) - явно се оправят чудесно само с данъчния номер и датата на раждане. В работа ще ми го сменят другата седмица официално. Отделно ще трябва да се обадя на вода/ток и т.н., но засега няма да бързам и за там кой знае колко. Без малко да забравя: обадих се и на имиграционните да питам трябва ли да го сменя и при тях. Те казаха, че името във визата трябва да отговаря на името в паспорта, а тъй като той е български и в България процедурата е ужасна (съдиите спокойно могат да ти откажат) реших, че ще си чакам за НЗ паспорт там като си минат годините.

Честити ни 4 месеца вече в НЗ!!