Още малко за изборите

Дойде ми шофьорската книжка - много е готина! Сега остава и да я ползвам поне веднъж, но за тази цел ми трябва кола. Интересно дали да не отскочим на почивка някъде до южния остров и там да наемем? Но сега има малко по-належащи задачи като например да се смени името на всички сметки - вода, ток, кабелна, интернет.

Сега за изборите. Минаха. Почти половината гласуваха за националната партия (дясна), която ще управлява в коалиция с маорите - много странна комбинация, като се има предвид, че маорите като цяло са бедни и разчитат на помощи а националната партия като цяло е антисоциална. По-интересното е, че след като се зачетох как точно работи избирателната система, разбрах че съм направил грешка с единия от двата си гласа. Както и че съм направил грешка и на въпросите на референдума.

За изборите имаш 2 гласа: 1 за човек от твоя избирателен район (примерно централен Окланд, в който съм аз), и 1 за партия. Първият определя кой да спечели в твоя район - печели събралият най-много гласове - балотаж няма. Вторият определя каква пропорция в парламента да има партията, за която си гласувал. Аз гласувах за зелените и в двата случая. Партийно съм доволен, че са ми получили гласа, но в избирателния район беше загуба на гласа ми, защото зелените нямат достатъчно гласове да спечелят място - тоест трябваше да гласувам за по-голяма партия с подобни убеждения, за да не ми се разпилява гласа.

На референдума гласувах да се промени системата, но сега разбирам, че за да има по-добро представителство на всички гласували и да са принудени да се коалират и да работят за приемлив компромис за всички, то системата трябва да си остане. Слава богу, няма проблем с този ми глас, защото дори и повечето хора да гласуват за промяна, следващият референдум ще е избор между старата система и най-предпочетената в този референдум. Като гледам повечето хора мислят като мен (вече), че системата трябва да остане. До следващите избори.

Гласуване за парламент - НЗ

И тук вече наближиха изборите - докато съм бил в САЩ са ми дошли документите за гласуване, които се състоят в едно малко картонче с името, адреса, и някакви числа, които показват по-лесно къде си в списъка. Гласуването е на 26.11.2011 в събота, но две седмици предварително е започнало гласуването за хората, които искат да гласуват по-рано или няма да могат да го направят в изборния ден. Отделно има референдум за промяна на системата на гласуване - хората трябва да решат дали да я променят - не е както в България да се променя *точно* преди избори. На референдума ще се види колко хора искат промяна на системата и коя от 3те алтернативи се радва на най-голяма популярност. После ще има обсъждане в парламента и на следващите избори - след 3 години, ще се даде вече на хората да избират между настоящата система и една от алтернативните. Съвсем цивилизовано, не прибързано и решено от хората, а не от партията на власт, на която видиш ли така й изнася.

В момента системата е мажоритарно-пропорционална. От 120 души парламент, 70 се избират мажоритарно в толкова района (общини да речем), а останалите 50 се разпределят пропорционално според това, коя партия колко гласа общо е спечелила в страната. Но забележете, в пропорцията се включват и мажоритарните мандати. Примерно една партия е спечелила 12 мажоритарни, и общо 10% от националния вот - тъй като 10% от 120 са 12 - тази партия не може да има повече от 12 места в парламента, и тъй като тя е спечелила така или иначе 12 мажоритарни, не получава никакви от останалите 50 (а не както вие може би си помислихте, че ще получи 5 от тях). Много справедливо. Така се дава възможност хем да могат мажоритарно да спечелят местни хора, чиято партия примерно няма достатъчно гласове на национално ниво и пак да има парламентарно представителство, хем да може по-малка партия, която не е фаворит никъде, но има определен % поддръжници да получи мандат от пропорционалната квота (да кажем 10% от националния вот, но нито един мажоритарен кандидат ще даде на партията 12 човека от пропорционалната квота).

Реших да гласувам днес. Носих си само документ за самоличност и картончето. Оказа се, че не ми искат нищо освен картончето - само ме попитаха за името и адреса (въпреки че ги пише на него), дадоха ми две бюлетини: една за кандидатите и една за референдума и ме пратиха да гласувам. Като урните са далече от комисията, не се охраняват и не са затворени. Каква разлика спрямо България! Там се подписваш, пък удрят печат, пък ти задържат личната карта, пък като гласуваш пак ти удрят печат и ти разрешават да пуснеш бюлетината, пък ти нарушават избирателното право с какъв химикал да гласуваш и какъв знак да поставиш - сакън била ти маркирана бюлетината (и какво от това? - да не би да се преброи като 10 гласа вътре??). За 10 мин точно излязох от работа, отидох до една близка сграда, където се провеждаше предварителното гласуване, гласувах без документ за самоличност и се прибрах обратно. Е кажете ми, не е ли ефективно?

Шофьорска книжка

Първия ден след кратката двуседмична ваканция в САЩ, реших най-накрая да си извадя заветната шофьорска книжка, която е единствения национален документ (освен паспорта), който наистина признават навсякъде. Реших да се облажа от американската си шофьорска книжка, която ми дава право да я преобразувам в новозеландска без да държа нито теоретичен изпит, нито практичен (кормуване). Да не говорим, че това спестява и малко пари, защото самата книжка струва $50тина , отделно листовките и те са поне $20 и кормуването също е почти $50.
Условието е американската книжка да е на поне 2 години и да не е изтекла повече от 6 месеца. Моята не отговаря на първото условие, защото я издадох април 2010 и така няма още 2 години. Оригиналната ми книжка обаче беше издадена август 2000 и аз питах Министерството на транспорта (http://www.nzta.govt.nz - което между другото има всякаква достъпна полезна информация) дали мога да взема документ от САЩ, който да удостовери, че наистина ми е издадена книжката 2000та. Казаха, че няма проблем и аз преди да отида в САЩ си поръчах извадка от шофьорското "досие", което показва точно датата и има там оригинални подписи и е отпечатано на любимия официален чаршаф "US Legal".
Въоръжен с паспорт, сертификата за смяна на името, шофьорската книжка, докуметът кога е издадена, и сметка за вода отидох в Автомобилната асоциация, където се подава молба за книжка. Бяха доволни от приготвените документи и ми дадоха да попълня формуляр и ми казаха да направя копия на документите в едно фото отсреща на улицата. Брей, като че ли знаеха, че искам да си сложа новото име на книжката - има си специална секция за това. Снимах документите и се върнах. Всичко мина много бързо - приеха ги, направиха ми снимка, накараха ме да гледам в апарат да ми проверят зрението и ми дадоха временно листче с номера на новата ми шофьорска книжка. Ще чакам максимално 3 седмици, но после вече ще имам документ да се легитимирам с новото име и да го сменя навсякъде. Както и току виж сме спретнали някъде малка ваканция заедно с Иван.

Първото ми околосветско пътешествие

Да се похваля, обиколих света официално на 5 ноември 2011. Накратко: на 17 май летях от Форт Лодърдейл, Флорида, САЩ до София. На 29 май пътувах с влак София - Истанбул. От Истанбул летях до Окланд, Нова Зеландия. И на 5 ноември летях от Окланд до Форт Лодърдейл през Лос Анджелис, Калифорния, САЩ. Летял съм все на изток и официално затворих кръга. Отне ми почти половин година да го завърша, но си заслужаваше - не бях летял над Тихия океан. Не бях стъпвал и в Калифорния. Въобще си заслужаваше. Хубава ваканция се получи. За съжаление не можах да свърша всичко дето бях запланувал и да се срещна с всички, но определено съм удовлетворен.

Първо, успях да прекарам не малко време на басейна да попека малко трътка, че Окланд е малко по-хладен отколкото съм свикнал и плажовете не са ми съвсем подръка. После успях да посетя бюджетната среща на домсъвета (много интересна беше): нещата в нашето кондо са почнали да се оправят, но няма да ви занимавам тук с проблемите му. Прехвърлих колата на името на майка ми, за да може по-лесно да я управляват без моя намеса, намерих и по-изгодна застраховка. На малкото братче отворихме кредитна карта, за да почне да трупа кредитна история. Успяхме и с майка ми да разгледаме едно "бабешко комюнити" - сладки 3-етажни блокчета за хора над 55 г. с евтини апартаменти.

Най-много обаче тача времето прекарано с най-добрия ми приятел Васил. Колко вечери прекарахме в разговори, пийване на вино или по барове с коктейли. Черешката на тортата обаче беше малката ни ваканция, която си направихме в Кий Уест, Флорида - това са група острови в най-южната част, през които върви двупосочно шосе, някъде е на изкуствени насипи, на други места е с мостове, най-дългият от които е 11 км! Бяхме в страноприемница само за мъже, с топъл външен басейн, джакузи и естествено clothing optional (без дрехи е ок :)) Веднага се запознахме с един швейцарец и един американец, който беше дошъл всъщност на работа в Кий Уест - всяка сутрин ходеше да лети в едноместен самолет с огромен банер-реклама вееща се зад опашката му. Тъй като беше на Васил имаше рожден ден, реших да ни подаря една полудневна екскурзия с катамаран, където се гмуркахме с шнорхел и гледахме тропични риби, раци и морски гъби/корали. След това обиколихме един естествен мангров остров с каяк. Бяхме 15тина човека плюс капитана и един матрос, който влизаше и в ролята на сервитьорка - напитките и обядът бяха включени. Уникално преживяване. Благодаря на съседа ми Марк във Форт Лодърдейл, който ме открехна за това преживяване. Вижте повече тук за екскурзийката на катамарана. А ето и няколко снимки:

Малко преди да се натоваря на катамарана

Това е вътрешния двор на страноприемницата при залез

Тук пробвам шнорхела

Вече екипиран в топлоизолационен костюм

Прибиране от САЩ

Ваканцията свърши и почна одисеята по прибиране. Полетите от Форт Лодърдейл до Финикс до Лос Анджелис и до Окланд бяха пълни всичките и американските малко закъсняваха, но в крайна сметка пристигнах благополучно заедно с багажа си. За разлика от перипетиите на влизане в САЩ, влизането в НЗ беше направо песен. Още като кацна самолета и излязохме от ръкава, бяхме посрещнати от няколко служителки, които се усмихваха съвсем естествено и ни поздравяваха с добре дошли. Не се лъжа - правеха го не заради това, че им се плаща (за разлика от ледената учтивост в САЩ), а защото им беше приятно. Викам си - добре дошъл отново вкъщи! Паспортния контрол (имиграцията) мина за секунди - само ми сложиха страницата на паспорта със снимката в едно устройство за няколко секунди, удариха печат и това беше. Нито търсиха, нито погледнаха визата. Младият служител също беше много неподправено любезен. Багажът ми вече се въртеше на лентата. Взех го и се отправих към изхода, където ме чакаше биосигурността. Бях нарамил няколко шоколада от САЩ както и българска домашна чубрица в пликче. Бях и лепнал етикетче с латинското наименование, ако ме спрат да знам какво да им казвам. Естествено бях декларирал "храна" и "растителен материал". Като казах за шоколада, поправиха "храната", че не внасям. За растителния материал им обясних, че е сушена подправка. Само попитаха дали са големи листата като дафинов лист и като казах не, ми казаха да мина на обичайния скенер само (всички винаги минават през него) и с това се приключи. Никой не пожела да ми рови багажа. Отново за 10 мин минах всичко. Наистина добре дошъл обратно в НЗ!

Чух се с Иван, който закъсняваше, защото в центъра на Окланд направили реорганизация на движението заради някакъв триатлон, та нямало откъде да вземе рейса, но пристигна и всичко беше наред с прибирането вкъщи.

Тийм билдинг

В петък ни беше първият тийм билдинг - събиране с колеги да заздравим отношенията и да помогнем за развитие на груповата динамика. Естествено подходът не беше като по големите книги и много от нещата се решаваха на момента. Първоначалната идея беше да идем на лазерна стрелба и после да ходим на ресторант. Единственото ясно беше лазерната стрелба - тъмен лабиринт, където се стреляме с лазерна пушка и събираме точки (http://www.megazone.co.nz) После се бяхме уговорили да идем на ресторант, без да знаем точно в кой.

От работа си тръгнахме в 16 ч вместо в обичайните 17:30 начело с шефа + осем маймуни. Изпуснахме си рейса и вървяхме пеша до Мегазон. Там се разпределихме в три отбора по трима души, за да можем да имаме повече мишени - така изкарваш точки като среляш по другите отбори. Много интересно. Аз се паднах с момите и съответно отборът ни беше на последно място, защото те милите се бяха свряли в един ъгъл и само стреляха, по който ги нападне, а аз тичах из лабиринта. Все пак се класирах в челната тройка - не ставам за войник.

Всичко свърши за 20тина минути и тъй като беше рано за ресторант, решихме да идем на кръчма. Обиколихме няколко и накрая намерихме една, в която имаше място за всички ни. Там се установихме. Биричка, маргарита, мезе от препечен хляб, хумус, маслини и такива неща. Това също както играта беше за сметка на университета. Приключихме и с това и вече беше станало време за ядене.
Наблизо отседнахме в един индийски ресторант - всички май ядем с удоволствие индийска кухня и там се подлютихме и забавлявахме. Може би така щеше да свърши вечерта, ако на някой не му беше хрумнала идеята да пушим наргиле в една турска дюнерджийница на Куин стрийт.

 Натоварихме се на автобуса, който обикаля по вътрешното колело на града (има 3 специални автобуса - безплатен напред-назад по Куин стрийт; вътрешния линк, който обикаля по по-малък кръг за около 40 мин и външния линк, който обикаля по по-широк кръг за час и 20 може би). Както и да е, объркахме посоката и вместо за 10 мин да стигнем до центъра се кандилкахме около половин час.

Изпушихме три наргилета: ябълка, праскова и ягода, като и жените се включиха и непушачите и аз включително. Беше невероятна вечер. Непременно ще благодаря на шефа на шефа за това, че спонсорира (не малка част) от тази вечер. Наистина беше тим билдинг. Ще трябва някой ден пак да се повтори!

Хайде на зъболекар

Тъкмо се прибрах от първи тур на изборите (на втори така и не отидох - бях отвратен от това, което прочетох как описва една датска наблюдателка изборите в Кюстендил) и Иван ме сюрпризира с отчупено парче от последен зъб. В следващите няколко дни се заоплаква, че му се дере езикът. Наистина му се беше образувала раничка, която щипеше и му пречеше да яде. Ясно беше, че без зъболекар няма да мине. Предложих да потърся и да се обадя тук-там, но той ме изпревари - намерил някаква българка, която от много време работи в Нова Зеландия като зъболекар и реши да иде при нея, за да му е по-лесно с обясненията. Аз се обадих и уговорих час. Още по телефона ми казаха, че за "добрутрото" (разбирай първоначален преглед и рентген ако се налага) вземат $90, а останалото е допълнително. На сайта пишеше и 10% отстъпка за студенти, и тъй като на Иван му свършваше училище, реши да се възползва и от това.

Същата вечер научих какво се е случило. Зъбът беше оправен, както и нашата кредитна карта - значи освен добрутрото, за поправката на зъба са му взели $250, а заради притеснението забравил да пита и за отстъпката. Нейсе. За сметка на това му бяха направили и план за още 3 зъба и колко ще му струва. Слава богу засега не се налагат спешни поправки.

Тези цени ме амбицираха да потърся и по-евтини услуги и се оказа, че близо до хотела ни, в който бяхме като пристигнахме има медицински и стоматологичен кабинет. Прегледът при доктор е $16.50 (за разлика от $32, където съм се записал и за където писах преди), а зъболекарският преглед е $40 като при нужда включва и рентгена. Вместо по $250 на зъб твърдо, цените започват от $140 и нагоре - доста по-прилично. Ако нещо се налага вече мисля да се ходи там - в центъра на Окланд се съмнявам, че ще излезе нещо по-евтино, но ще си отваряме очите.