Отново едно лирическо отклонение: това тук ще го пиша по желание на баща ми, който живо се интересува какво се случва с вече не чак толкова новата ми работа. След като преди две седмици ми беше казано, че не съм "Завършил тест инженер" (чети: "току-що завършил и без опит"), а просто "тест инженер" въпреки официалната ми титла положението ми коренно се промени. Очакванията към мен нараснаха стремглаво и дори отминалата седмица просто прелетя, защото бях страшно натоварен.
Отдавна се говори за наемането на още двама човека в екипа и миналата седмица Фарид обяви, че е наел жена от Китай да се присъедини към мъжкия ни екип. Девойчето доколкото разбирам е работило първо за някаква фирма, подизпълнител на Cox Communications (един голям интернет доставчик в САЩ) и после за Майкрософт. Беше ми предложено да й стана buddy и да й я въведа в работата. Това не е малко признание - приема се, че вече знам достатъчно и имам опит да обуча нов човек в екипа. Момичето се оказа симпатично, умно и отворено - тя е наета като тест инженер директно, но мисля че дори и да напредне много в работа, аз ще си остана на по-високо ниво като знания и връзки. Вече ме познава не малка част от сградата. Важно е тя да бъде обучена добре и ще й помагам доколкото мога, за да може да поеме част от моята работа, защото...
Седмицата преди да дойде тя с Фарид обсъдихме плана ми за развитие - подобно нещо имаше в САП. От него не зависи пряко заплатата, но е добре да се знае какво се опитам да постигна в работа на професионално и лично ниво. Целите ми са доста оптимистични - да развия уики-то на екипа и да го структурирам, за да може да се търси информация по-лесно както и да го поддържам доколкото ми е възможно. Решихме също така да променим процедурата как да тестваме. За технически образованите (и ако някой от САП Лабс чете): В момента ситуацията е следната: програмистите пишат код на едно място (DEV код линия и съответната среда), като завършат го пращат на друго (TEST код линия и съответно среда), където ние го тестваме, и ако всичко е наред го даваме на тези, които са го поръчали да потвърдят дали така го искат и ако да, влиза директно в приложенията "на живо" на университета (PROD код линия и среда). Проблемът е, че се губи много време ако трябва да се прехвърлят неща между средите и особено ако има грешки, поправката може да отнеме седмица-две. Та решихме да тествам директно в средата, където пишат програмистите и чак като одобря, да се прехвърля нататък. Уви, нямаме като в САП тази страхотна инфраструктува на VMWare с имиджи, върху които се тества, и които можеш да "намажеш" както си искаш, без да те е страх от последствията. Друго нещо беше да уча един нов програмен език Groovy/Grails - ще видим колко време ще имам и как ще ми се отдаде (на пръв поглед ми харесва). И последно, трябва да организирам система за съхранение и изпълнение на автоматични тестове. Отново някои идеи от САП биха послужили, но да видим дали ще успея да свърша това във времето между стандартната ми работа.
А тя не е малко. Миналата седмица се поставих в положение, в което не искам да попадам. Заради Джени (китайката с истинко име Хуйджуан; хуй = мъдър на китайски) нямах много време да се занимавам с истинската си работа, а съм единственият отговорен за няколко проекта: Federation and Single Sign-On (нещо като приложенията в гугъл - влезеш ли в едно може да достъпваш всичките), Enterprise Person Repository (главната система на университета за обработка на лични данни), IDCards (системата за отпечатка на университетски карти за идентификация на студенти и служители), Alumni Self-Service (уебсайт, където завършилите университета може да се абонират за различни съобщения и да поддържат връзка) както и един започнал скоро проект Rank Score Calculator, който изчислява ранг на кандидатстващите гимназисти базирани на оценки от дипломите и матурите им. И последно, трябва да наглеждам индийчето Шри, което започна работа с мен, да му преглеждам работата и да му възлагам нова. Лошото е, че покрай моите проекти съм зает и още не съм решил (но трябва в много скоро време да го направя) как да му прехвърля част от моята къртовска работа, за да мога да се организирам в постигането на краткосрочните си цели.
Заедно с Джени постъпи една готина млада и умна индийка, която е бизнес анализатор - тя ще бъде буферът между програмистите и "бизнеса" както наричат тук поръчващите и плащащите за софтуера агенции на университета. Примерно регистратурата е поръчала да се създаде уебсайт, където да могат студенти да кандидатстват онлайн. Нашите програмисти ги пишат, но да няма недоразумения по средата се поставя бизнес анализатор, който се среща с бизнеса, разбира изискванията, оформя ги в документ като поставя критерии за завършеност и чак като се подпише от бизнеса, програмистите почват работа. Така няма недоразумения, променящи се изисквания (видиш ли, аз искам това, ти си разбрал друго, а накрая аз искам трето). Вече бях свидетел на последното - как при разработването на нещо се добавят нови и нови изисквания и програмистът не може да го завърши (съответно аз да го предам като готово и изтествано).
Последно, продължавам да получавам похвали от различни страни. Най-интересната случка наскоро беше след срещата с един старши софтуерен архитект (беше той, аз и един друг архитект, където говорихме основно аз и старшия архитект), младшият архитект изказа възхищение как аз всичко съм разбирал и се оправда с това, че е постъпил на работа отскоро. Питах го кога и той ми каза февруари. Не можа да повярва, че аз съм постъпил на работа само преди месец и половина, тоест повече от 5 месеца след него. Това ми каза достатъчно. Ами да видим какво ще донесе новата седмица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар