Да ви е честита Новата 2012 година! Извинявам се предварително, че дълго време не съм писал - сега ще наваксвам, защото се посъбраха малко празници. Искам да обявя тук, че блогът официално ще го преместя на http://www.bg2nz.com/blog.php?u=3 - това е един нов форум, в който се надявам да продължа да съм полезен на хората, които се интересуват от страната Нова Зеландия и за начините за емиграция натам.
Пожелайте на добър път и четете новите неща там.
понеделник, 30 януари 2012 г.
събота, 31 декември 2011 г.
Три неща дето не се развиха както ми се искаше
Уви - setbacks винаги има в този живот. И за трите не се надявах много и се чудя дали искам да продължа да ги искам и търся. Времето ще покаже, но засега ще чакам.
1. Отказаха ми от САЩ да ме включат в програмата доверен пътешественик, където можеш да минаваш през границата на автоматизирана будка само с биометрия и сканиране на паспорт. Причината е миналите ми имиграционни провинения в САЩ. Погрешно са написали, че са от 2006та (а те са от 2003та). Даден ми е адрес на омбудсмана на Гранична служба да обжалвам ако искам. Дали си заслужава да се занимая? Или да пиша до мойта представителка в Конгреса, Деби Васерман-Шулц - все пак е изборна година и ще ми вземат питането присърце.
2. Отказаха ми да ме запишат за следдипломна квалификация по компютърни науки. Причината е, че според тях имам нужда да държа 4 класа от бакалавърката им програма, които да ме "подготвят" за следдипломната квалификация. Което ще рече, че ако искам да направя всичко ще трябва да държа 12 класа - това си е сериозно натоварване като се има предвид работата - а определено искам да наблегна на нея повече. Все пак сега е лятна ваканция и класовете почват след март месец - дотогава ще видя как се развиват нещата и дали да почна да се занимавам.
3. Не покривам условията за Justice of the Peace (това, което в САЩ наричат Notary Public), но тук е с разширени функции, защото освен да изповядва клетвени декларации, да заверява подписи и копия на документи, понякога може да се явява в съда и да отсъжда по маловажни нарушения на шофьори. Основното условие, което не покривам е две препоръки за доброволна работа в обществени организации в Нова Зеландия. Тук доброволчеството се тачи много. Има няколко организации, които са ми интересни, но отново се свежда до липсата на време. Това би помогнало за разширяване на мрежата от социални контакти, но както започнах - времето ще покаже.
1. Отказаха ми от САЩ да ме включат в програмата доверен пътешественик, където можеш да минаваш през границата на автоматизирана будка само с биометрия и сканиране на паспорт. Причината е миналите ми имиграционни провинения в САЩ. Погрешно са написали, че са от 2006та (а те са от 2003та). Даден ми е адрес на омбудсмана на Гранична служба да обжалвам ако искам. Дали си заслужава да се занимая? Или да пиша до мойта представителка в Конгреса, Деби Васерман-Шулц - все пак е изборна година и ще ми вземат питането присърце.
2. Отказаха ми да ме запишат за следдипломна квалификация по компютърни науки. Причината е, че според тях имам нужда да държа 4 класа от бакалавърката им програма, които да ме "подготвят" за следдипломната квалификация. Което ще рече, че ако искам да направя всичко ще трябва да държа 12 класа - това си е сериозно натоварване като се има предвид работата - а определено искам да наблегна на нея повече. Все пак сега е лятна ваканция и класовете почват след март месец - дотогава ще видя как се развиват нещата и дали да почна да се занимавам.
3. Не покривам условията за Justice of the Peace (това, което в САЩ наричат Notary Public), но тук е с разширени функции, защото освен да изповядва клетвени декларации, да заверява подписи и копия на документи, понякога може да се явява в съда и да отсъжда по маловажни нарушения на шофьори. Основното условие, което не покривам е две препоръки за доброволна работа в обществени организации в Нова Зеландия. Тук доброволчеството се тачи много. Има няколко организации, които са ми интересни, но отново се свежда до липсата на време. Това би помогнало за разширяване на мрежата от социални контакти, но както започнах - времето ще покаже.
петък, 30 декември 2011 г.
Коледна картичка от мама
Вчера случайно реших да проверя пощата, и вътре неочаквано получих коледна картичка от мама. Качих се вкъщи, разпечатах плика и седнахме заедно с Иван да я видим и прочетем. Красива картичка с още по-чудесен текст, в който ни се пожелават здраве, любов и успехи. Спогледахме се просълзени. Далеч са ни майките, но как ли мислят за нас. Нека знаят, че и ние мислим за тях.
Благодаря, мамо!
вторник, 27 декември 2011 г.
Среща със съученичка от гимназията
Нещо ми върви със срещите с познати от България. Отново във фейсбук получих съобщение от съученичка от гимназията, че вече е в Окланд и ще бъде тук до 6 ануари. Разбрахме се да се чуем и се уговорихме за среща. С нея не сме се виждали почти 15 години от завършванието ни на гимназията. Тя не дойде на сбирката на випуска за десетгодишнината през 2007ма - сега като се видяхме ми каза, че тъкмо е карала магистратурата в Австралия и не е могла да се организира.
Малко предистория. С Чая бяхме в един клас в подгответо на Американския колеж. Не бяхме много близки, но се оказа, че и на двамата коренът ни е от Плевен. Даже веднъж се бяхме срещнали и в Плевен. След завършването ни през 1997 си загубихме следите. Както се разбра от срещата ни сега, Чая заминала за Сингапур при родителите си, които по-късно пък се прехвърлили в Нова Зеландия. Сега те живеят тук в Окланд, брат й - също. Чая от Сингапур отишла да учи в Австралия, завършила архитектурен дизайн и сега работи в Сидни (пардон, по майчинство е).
На срещата дойде със съпруга си, много умен и симпатичен младеж, сингапурец от индийски произход. Бяхме решили да ходим в съседния квартал някъде на кафе, но в крайна сметка влязохме в една кръчма за вино. С Чая пихме по чаша вино и чаша сайдър (много интересно - като газирана плодова алкохолна напитка с вкус на бира, хмел може би?), мъжът й караше и пи само кола. Разказахме си за преживяванията накратко от завършването насам, а после дълго говорихме за Австралия и Нова Зеландия. И двамата сме с впечатление, че страните са чудесни и двете имат своите положителни страни. Определено стандартът в НЗ е по-нисък особено що се отнася до цените на жилищата - малко като в България е - хората искат да са собственици на всяка цена и влизат в неизгодни условия на кредит. Не е нормално къщите да са 600 хил. при условие, че годишните заплати са средно 50 хил. 12:1 разлика е невъзможна за изплащане. В САЩ е около 4:1 - в Европа нормално е около 6-7:1. В Австралия е малко по-високо от Европа, но пак е много по-достъпно да си купиш жилище от тук. Ще го мисля жилището, когато с Иван имаме два дохода. Оказва се, че има доста българи и в Окланд, но аз някак си не желая засега да създавам контакти с тях - много по-важна е интеграцията с местните (но не маорите), въпреки че местните са по-скоро екзотика (разбирай, почти няма такива заради имигрантите). Приключихме с уговорка ако има време да се видим още веднъж. Ще ми е интересно и приятно.
А ето къде бяхме: Dida's Wine Lounge and Tapas И мезетата си ги биваше!
Малко предистория. С Чая бяхме в един клас в подгответо на Американския колеж. Не бяхме много близки, но се оказа, че и на двамата коренът ни е от Плевен. Даже веднъж се бяхме срещнали и в Плевен. След завършването ни през 1997 си загубихме следите. Както се разбра от срещата ни сега, Чая заминала за Сингапур при родителите си, които по-късно пък се прехвърлили в Нова Зеландия. Сега те живеят тук в Окланд, брат й - също. Чая от Сингапур отишла да учи в Австралия, завършила архитектурен дизайн и сега работи в Сидни (пардон, по майчинство е).
На срещата дойде със съпруга си, много умен и симпатичен младеж, сингапурец от индийски произход. Бяхме решили да ходим в съседния квартал някъде на кафе, но в крайна сметка влязохме в една кръчма за вино. С Чая пихме по чаша вино и чаша сайдър (много интересно - като газирана плодова алкохолна напитка с вкус на бира, хмел може би?), мъжът й караше и пи само кола. Разказахме си за преживяванията накратко от завършването насам, а после дълго говорихме за Австралия и Нова Зеландия. И двамата сме с впечатление, че страните са чудесни и двете имат своите положителни страни. Определено стандартът в НЗ е по-нисък особено що се отнася до цените на жилищата - малко като в България е - хората искат да са собственици на всяка цена и влизат в неизгодни условия на кредит. Не е нормално къщите да са 600 хил. при условие, че годишните заплати са средно 50 хил. 12:1 разлика е невъзможна за изплащане. В САЩ е около 4:1 - в Европа нормално е около 6-7:1. В Австралия е малко по-високо от Европа, но пак е много по-достъпно да си купиш жилище от тук. Ще го мисля жилището, когато с Иван имаме два дохода. Оказва се, че има доста българи и в Окланд, но аз някак си не желая засега да създавам контакти с тях - много по-важна е интеграцията с местните (но не маорите), въпреки че местните са по-скоро екзотика (разбирай, почти няма такива заради имигрантите). Приключихме с уговорка ако има време да се видим още веднъж. Ще ми е интересно и приятно.
А ето къде бяхме: Dida's Wine Lounge and Tapas И мезетата си ги биваше!
петък, 23 декември 2011 г.
Коледните тържества!
Не бях писал дълго време, защото все не ми оставаше такова от множеството тържества в работа. Може би вместо да ги описвам едно по едно, ще напиша за всяко съвсем в журналистичен стил, но да знаете, че всяко беше уникално, с уникална компания, в уникална атмосфера - единственото общо беше, че се ядеше и пиеше и имаше настроение и веселба!
26/11/2011. Първото беше коледното тържество на Отдела по информационни технологии (цялата ни сграда). Мястото беше подходящо, до вода Ето го мястото. С Иван се домъкнахме с влака, че беше най-удобно. Имаше скариди, пилешки шишчета, всякакви салати и сладолед. Отделно имаше въртележка и надуваем замък, фокусник, много пространство и етаж пълен с игри и билярд. Основният етаж беше с банкетни кръгли маси за по десетина човека. Идеята на тези тържества е една година да е "семейна" и за децата (беше тази), където има по-малко алкохол, през деня е има подходящи забавления. Чакам да видя тържеството за "възрастни" догодина, което е без деца, вечерно и може би по-подходящо за мен. Независимо от всичко си изкарахме чудесно!
9/12/2011. Първи опит за празничен обяд на тима. Бяхме се уговорили да се видим в петък целия тим, защото Шри индийчето си заминаваше за Индия. Уви, на Фарид бащата влезе в болница и ние решихме да не пропускаме възможността и се видяхме без Фарид в парка. Купихме си ядене от университета и дойдохме на тази беседка:
15/12/2011 Обяд с другия ми екип. Тъй като основно ме бяха наели за един проект по сигурност, бях поканен от шефката на екипа - общо 4 човека да идем на обяд. Отидохме в една белгийска кръчма (е не бяха белгийци работниците). Много приятно изкарахме и там. Интересните неща бяха: сервитьорка, която тъкмо беше постъпила на работа, и да видиш екипа си в лична, а не професионална светлина. Пих черешова бира - много вкусна. Ето го менюто с напитките и менюто с ястията.
16/12/2011 Коледно парти на етажа. Това беше нещо като закуска, имаше огромна шоколадова торта. Там също прочетоха успехите на екипа, дадоха ми сертификата (описан в друг постинг), и имаше таен дядо Коледа. Аз получих една шапка (то се разбра кой ми я е подарил де - моята най-добра приятелка там Ирина от Беларус). Ето и една групова снимка:
16/12/2011 Продължението. Прилично развеселени си направихме коледно парти вече само на нашата част на отдела - всички под шефа на Фарид (тоест 2 екипа + няколко човека от други екипи). Отидохме в друга кръчма с 3 коли и определено си изкарахме супер. Фарид ми седя в скута (не казвайте на бременната му жена), а Самюел ми направи предложение (не казвайте на Иван). Шоуто наистина беше пълно. Вижте сами:
26/11/2011. Първото беше коледното тържество на Отдела по информационни технологии (цялата ни сграда). Мястото беше подходящо, до вода Ето го мястото. С Иван се домъкнахме с влака, че беше най-удобно. Имаше скариди, пилешки шишчета, всякакви салати и сладолед. Отделно имаше въртележка и надуваем замък, фокусник, много пространство и етаж пълен с игри и билярд. Основният етаж беше с банкетни кръгли маси за по десетина човека. Идеята на тези тържества е една година да е "семейна" и за децата (беше тази), където има по-малко алкохол, през деня е има подходящи забавления. Чакам да видя тържеството за "възрастни" догодина, което е без деца, вечерно и може би по-подходящо за мен. Независимо от всичко си изкарахме чудесно! |
| Беседката в Алберт парк |
15/12/2011 Обяд с другия ми екип. Тъй като основно ме бяха наели за един проект по сигурност, бях поканен от шефката на екипа - общо 4 човека да идем на обяд. Отидохме в една белгийска кръчма (е не бяха белгийци работниците). Много приятно изкарахме и там. Интересните неща бяха: сервитьорка, която тъкмо беше постъпила на работа, и да видиш екипа си в лична, а не професионална светлина. Пих черешова бира - много вкусна. Ето го менюто с напитките и менюто с ястията.
16/12/2011 Коледно парти на етажа. Това беше нещо като закуска, имаше огромна шоколадова торта. Там също прочетоха успехите на екипа, дадоха ми сертификата (описан в друг постинг), и имаше таен дядо Коледа. Аз получих една шапка (то се разбра кой ми я е подарил де - моята най-добра приятелка там Ирина от Беларус). Ето и една групова снимка:
 |
| от ляво: Самюел, Шейхан, Прити, Стив, Рик, Исмаел, Хуйджуан, Арчна и аз |
16/12/2011 Продължението. Прилично развеселени си направихме коледно парти вече само на нашата част на отдела - всички под шефа на Фарид (тоест 2 екипа + няколко човека от други екипи). Отидохме в друга кръчма с 3 коли и определено си изкарахме супер. Фарид ми седя в скута (не казвайте на бременната му жена), а Самюел ми направи предложение (не казвайте на Иван). Шоуто наистина беше пълно. Вижте сами: |
| Фарид ми седи в скута (вече на градус) |
 |
| Фарид се опитва да ме близне |
 |
| Ок, тези всички чаши пред мен не са мои |
 |
| Самюел ми предлага, пръстенът обаче се оказа сребърен и му го върнах. |
22/11/2011. Последното парти в предпоследния работен ден на годината го изпуснах, защото се видях с един американец от български произход в университета. Ще видим - може да пиша по-нататък и за него. Иначе с екипа излязохме на кафе.
Никога не съм очаквал, че ще се забавлявам толкова в работа! Да са живи и здрави колегите ми и да повторя: живея в Нова Зеландия!
петък, 16 декември 2011 г.
Професионални развития
Да започна с това, че Иван си взе първия изпит с 975 от 1000 при минимално изискване от 700. До последно бяха притеснения дали ще се справи и дори не можах да повярвам колко бързо е минало всичко. Почна да учи за следващия изпит.
Аз междувременно получих сертификат за отличие в работата, като бях публично награден на срещата на етажа ни преди няколко дни. Другият награден беше французинът Исмаел, на който благородно завиждам за организираността и професионализма - надявам се да науча нещо от него в бъдеще или поне да се стремя към подобни постижения.
След дълбок размисъл смятам, че счетоводството няма да ми донесе толкова успех, а ще отнеме ценен времеви и паричен ресурс, който няма да се изплати в бъдеще. Ако последвам тази идея ще загубя 6 години докато я постигна, а след това ще изкарвам може би толкова колкото бих изкарвал след година-две в Нова Зеландия. За сметка на това мога да се концентрирам върху информационните технологии повече - хем ще има развитие, хем по-бързо ще го постигна, хем докато съм в университета те могат да ми плащат по един курс на семестър (парите идват от различен бюджет и могат по-лесно да се усвоят). Ще видим точно какво ще запиша, но вече подадох молба да ме приемат в програма за следдипломна квалификация.
Ето го и сертификата :) Отделно дойде с gift card за $120.
Аз междувременно получих сертификат за отличие в работата, като бях публично награден на срещата на етажа ни преди няколко дни. Другият награден беше французинът Исмаел, на който благородно завиждам за организираността и професионализма - надявам се да науча нещо от него в бъдеще или поне да се стремя към подобни постижения.
След дълбок размисъл смятам, че счетоводството няма да ми донесе толкова успех, а ще отнеме ценен времеви и паричен ресурс, който няма да се изплати в бъдеще. Ако последвам тази идея ще загубя 6 години докато я постигна, а след това ще изкарвам може би толкова колкото бих изкарвал след година-две в Нова Зеландия. За сметка на това мога да се концентрирам върху информационните технологии повече - хем ще има развитие, хем по-бързо ще го постигна, хем докато съм в университета те могат да ми плащат по един курс на семестър (парите идват от различен бюджет и могат по-лесно да се усвоят). Ще видим точно какво ще запиша, но вече подадох молба да ме приемат в програма за следдипломна квалификация.
Ето го и сертификата :) Отделно дойде с gift card за $120.
вторник, 13 декември 2011 г.
Среща с бивш колега от САП Лабс
Изненадващо преди няколко дни получих във фейсбук писмо от бивш колега от САП (от друг екип): "привет, в понеделник кацам в Окланд. Там съм до 5-к, ако искаш може да пийнем по една бира след работа?" Направо паднах. Не всеки ден се случва някой познат да долети от Европа. Чухме се, уговорихме се къде да се видим и ето че уреченият ден дойде. Тъй като срещата ни беше в 6:30 вечерта не сметнах да си ходя до вкъщи. На всичкото отгоре заваля и дъжд. Митко закъсня около половин час - аз вече се чудих дали няма да дойде. Оказа се, че имало страшно задръстване заради някакви катастрофи (колко стрес само си спестявам от това, че живея в центъра и се придвижвам пеш!) Реших да го заведа в една кръчма "Someplace Else" - европейска, с нескъпа бира и пица. Вече бях ходил поне два пъти в него с колеги, приятна атмосфера, разнообразни напитки.
Седнахме, разказахме си животите. Той се е преместил в централата на САП в Германия, но не разбрах какво точно прави тук. То САП има навсякъде и след като е командировка какво ли се учудвам. Поговорихме и за Нова Зеландия. На него вече му беше направило впечатление зеленината и спокойствието. Съгласи се с мен, че може би наистина НЗ е прекрасно място за живеене. Поговорихме и за стандарта на живот - оказва се че е близък до немския - там заплатите са по-големи, но данъците са убийствени и като чисто се вземат подобни заплати. Мога да го разбера, защото в САЩ мой приятел сподели, че колежки-германки, които работят за немска авиокомпания едвам свързват двата края. Поръчахме и пица и така пропуснах вечерята вкъщи.
Ако искате да видите снимка от бара и менюто
После реших да го разведа из вечерен Окланд - тръгнахме по Куин Стрийт та чак до пристанището. Видяхме коледната украса, светлините, витрините. Часовниковата кула на общината беше впечатляваща. На Митко му харесаха и старите сгради, заобиколени от небостъргачите на големи офис сгради и банки. Видяхме и фериботите (аз не ги бях виждал) и светлините на отсрещния бряг (Северния бряг - богатия квартал за пенсионери и бели - всеки замогнал се човек отива да живее там). След приятната разходка и разговор го изпратих на автобуса.
Седнахме, разказахме си животите. Той се е преместил в централата на САП в Германия, но не разбрах какво точно прави тук. То САП има навсякъде и след като е командировка какво ли се учудвам. Поговорихме и за Нова Зеландия. На него вече му беше направило впечатление зеленината и спокойствието. Съгласи се с мен, че може би наистина НЗ е прекрасно място за живеене. Поговорихме и за стандарта на живот - оказва се че е близък до немския - там заплатите са по-големи, но данъците са убийствени и като чисто се вземат подобни заплати. Мога да го разбера, защото в САЩ мой приятел сподели, че колежки-германки, които работят за немска авиокомпания едвам свързват двата края. Поръчахме и пица и така пропуснах вечерята вкъщи.
Ако искате да видите снимка от бара и менюто
После реших да го разведа из вечерен Окланд - тръгнахме по Куин Стрийт та чак до пристанището. Видяхме коледната украса, светлините, витрините. Часовниковата кула на общината беше впечатляваща. На Митко му харесаха и старите сгради, заобиколени от небостъргачите на големи офис сгради и банки. Видяхме и фериботите (аз не ги бях виждал) и светлините на отсрещния бряг (Северния бряг - богатия квартал за пенсионери и бели - всеки замогнал се човек отива да живее там). След приятната разходка и разговор го изпратих на автобуса.
Абонамент за:
Публикации (Atom)