Прибирам се аз вчера от работа и Иван ме изненадва с едно писмо от електрическата разпределителна компания (не от нашата, която ни снабдява с ток). За разлика от България където плащаш всичкия ток на разпределителя (ЧЕЗ, Е.ОН, ЕВН), а от своя страна той плаща на НЕК за произведената енергия, тук в Нова Зеландия е обратното - купуваш ток от производителя, а всеки производител си включва в цената наема на електропреносната мрежа. Вероятно разпределението е регулирано, така аз го разбирам, защото явно заради това че живеем в Окланд, където има изградена електропреносна мрежа и населението е концентрирано, не се налагат много инвестиции от страна на разпределителя. Съответно изведнъж в края на фискалната си година, той се оказва с голяма печалба и е принуден да я разпредели под формата на рабат на всеки един електрически консуматор.
Та имаме чек за $320. То толкова хабим за половин година сега с новата ни компания. Почнах да чета условията и се стреснах като видях, че това трябва да се обяви за доход в края на годината пред данъчните. Но за сметка на това после пише, че данъците са платени до 33% - най-високата данъчна ставка, която се прилага за доход над $70К. Моят е по-нисък, така че според следващото изречение може да поискам и възстановяване на данъка. Една груба сметка показва, че мога да си възстановя $9.60 (разликата между 30% моят процент и платените 33%, тоест 3% върху сумата на чека). Не е никак зле. Днес ще депозирам чек за първи път! Докато в САЩ чекът все заема не малка част от разплащанията, в НЗ почти всичко е електронно: банковите транзакции дори между банки са безплатни, а всички магазини, магазинчета, закусвалнички са снабдени с EFTPOS устройства за дебитни и кредитни карти. Досега никой не се е намръщил, ако платиш примерно само $4 с дебитна карта. Пожелайте ми успех с внасянето на чека.
петък, 30 септември 2011 г.
четвъртък, 29 септември 2011 г.
Образованието или счетоводителят в мен
Има нещо странно - още преди да завърша бакалавърската си степен в САЩ по информационни системи, усетих че имам интерес към счетоводството. Не знам дали се дължи на простата логика, на която се основава или защото за един учебен проект създадох информационна система за цветарски магазин, където собственикът ми беше близък приятел, а също и счетоводител. Отделно на един от курсовете ми професорът беше българин и счетоводител. Да не говорим за майката на най-добрата ми приятелка, която почти си ме е "осиновила". И безбройните финансови отчети в американската ми работа, личните финанси, бюджетиране, данъчни декларации и прочие. Като се прибрах в България през 2006та, помагах няколко месеца на майката на приятелката ми, изкарах курс по счетоводство към Нов Български Университет и приготвях и плащах на баща ми осигуровките за неговата фирма. Та не може да се каже, че ми липсва мотивация или интерес.
Като погледна в бъдещето не се виждам много в технологиите. През последните години излязоха толкова много - то не бяха нови езици, мобилни приложения, платформи, таблети, софтуер и какво ли още не. Докато развиеш интерес към едно или дори само го опознаеш малко и ето ти друго по-сложно на хоризонта. Едно е да си на 17 г. и да нямаш какво да правиш, друго е вече да си поостарял (или поузрял) и интересите ти да са разнообразни. Според моята равносметка, трябва да отделям огромна част от свободното си време (което нямам), само за да мога да се държа в крак с ограничени технологии, без да имам възможност да се запознавам с нови. Ако се погледне в пари - ще изкарвам малко повече отколкото изкарвам в момента, но дори да е 50% повече, цената на която бих го постигнал не си заслужава. Не заради това дойдох в Нова Зеландия - кариера от този тип не ми трябва. А и за какво да се бъхтам, след като някой току-що завършил гимназия най-вероятно ще знае повече от мен за най-новите технологии и ще ме измести от пазара на работна ръка?
Затова реших да се отдам на старата си страст - счетоводството. Чух какво ли не: не е добре платено, програмите изместват счетоводителите, има пренасищане от счетоводители. Плюсовете както аз ги виждам са - ако си добър счетоводител, винаги ще имаш работа (то и в информационните технологии е така, но цената да се запазиш добър е непосилно висока), ще имаш повече от добро заплащане. Като се почне от 55К, докъм 80К след 5 г и към 100К после, ако естествено има стремеж в тази насока. Винаги може да се понатрупа малко опит по време на данъчния сезон, когато има нужда от временна работна ръка. Та затова подадох документи в моя университет (тук бакалавърската степен по търговия, в която влиза специалност счетоводство е само 3 г). Отделно ще се опитам да използвам това, че съм служител на университета, за да получа отстъпка от таксата. Одобриха ме преди няколко дни, но сега следва по-трудната част - искам да ми признаят курсовете от бакалавърската степен, които се припокриват: начално счетоводство, маркетинг, мениджмънт, статистика, бизнес право, финанси, икономика и др. Проблемът е, че според правилата на университета, признават до 8 курса - тоест аз ще трябва да си държа другите 16. А и не трябва да са на повече от 5 г - моите са от началото на 2000те, но могат да направят изключение. Това ще е следващата ми задача - да ги признаят.
Ако ли не - ще реша допълнително дали ще си заслужи допълнителната инвестиция във време и пари, защото ако се наложи да уча part-time (непълно време) ще се проточи ужасно много във времето и ще се изтормозя. Да видим какво ще се получи. Ако всичко стане както го искам, ще започна от януари 2012.
Като погледна в бъдещето не се виждам много в технологиите. През последните години излязоха толкова много - то не бяха нови езици, мобилни приложения, платформи, таблети, софтуер и какво ли още не. Докато развиеш интерес към едно или дори само го опознаеш малко и ето ти друго по-сложно на хоризонта. Едно е да си на 17 г. и да нямаш какво да правиш, друго е вече да си поостарял (или поузрял) и интересите ти да са разнообразни. Според моята равносметка, трябва да отделям огромна част от свободното си време (което нямам), само за да мога да се държа в крак с ограничени технологии, без да имам възможност да се запознавам с нови. Ако се погледне в пари - ще изкарвам малко повече отколкото изкарвам в момента, но дори да е 50% повече, цената на която бих го постигнал не си заслужава. Не заради това дойдох в Нова Зеландия - кариера от този тип не ми трябва. А и за какво да се бъхтам, след като някой току-що завършил гимназия най-вероятно ще знае повече от мен за най-новите технологии и ще ме измести от пазара на работна ръка?
Затова реших да се отдам на старата си страст - счетоводството. Чух какво ли не: не е добре платено, програмите изместват счетоводителите, има пренасищане от счетоводители. Плюсовете както аз ги виждам са - ако си добър счетоводител, винаги ще имаш работа (то и в информационните технологии е така, но цената да се запазиш добър е непосилно висока), ще имаш повече от добро заплащане. Като се почне от 55К, докъм 80К след 5 г и към 100К после, ако естествено има стремеж в тази насока. Винаги може да се понатрупа малко опит по време на данъчния сезон, когато има нужда от временна работна ръка. Та затова подадох документи в моя университет (тук бакалавърската степен по търговия, в която влиза специалност счетоводство е само 3 г). Отделно ще се опитам да използвам това, че съм служител на университета, за да получа отстъпка от таксата. Одобриха ме преди няколко дни, но сега следва по-трудната част - искам да ми признаят курсовете от бакалавърската степен, които се припокриват: начално счетоводство, маркетинг, мениджмънт, статистика, бизнес право, финанси, икономика и др. Проблемът е, че според правилата на университета, признават до 8 курса - тоест аз ще трябва да си държа другите 16. А и не трябва да са на повече от 5 г - моите са от началото на 2000те, но могат да направят изключение. Това ще е следващата ми задача - да ги признаят.
Ако ли не - ще реша допълнително дали ще си заслужи допълнителната инвестиция във време и пари, защото ако се наложи да уча part-time (непълно време) ще се проточи ужасно много във времето и ще се изтормозя. Да видим какво ще се получи. Ако всичко стане както го искам, ще започна от януари 2012.
понеделник, 26 септември 2011 г.
Смяна на времето
Минахме и тук в лятното часово време. След като вече дни наред почваше да се развиделява в 6 сутринта, на 25 септември 2011 официално избягахме с още 1 час напред. Поинтересувах се за останалите страни как е и се оказа логично - основно страни в умерения пояс ползват лятно/зимно часово време, защото техния ден варира повече. За страните близо или около екватора денят и нощта са си почти равни по 24 часа целогодишно. Интересно е обаче, че в България ще се смени времето чак на 30 октомври - след 5 седмици, а в САЩ на 6 ноември (за отпуската ми точно там).
Правилото е следното - стои се в лятно часово време колкото се може повече и затова има такива големи разлики в северното и южното полукълбо и повече от месец в "междинно" състояние - страна от едното полукълбо е сменила времето, но друга от другото все още не е. Най-общо подредени във времето са така (в скоби е дадено НЗ време спрямо БГ):
САЩ - лятно - предпоследна седмица на март
Европа - лятно - последна седмица на март (БГ + 10 ч)
НЗ - зимно - първа седмица на април (БГ+9 ч)
НЗ - лятно - последна седмица на септември (БГ+10 ч)
Европа - зимно - последна седмица на октомври (БГ + 11 ч)
САЩ - зимно - първа седмица на ноември
Правилото е следното - стои се в лятно часово време колкото се може повече и затова има такива големи разлики в северното и южното полукълбо и повече от месец в "междинно" състояние - страна от едното полукълбо е сменила времето, но друга от другото все още не е. Най-общо подредени във времето са така (в скоби е дадено НЗ време спрямо БГ):
САЩ - лятно - предпоследна седмица на март
Европа - лятно - последна седмица на март (БГ + 10 ч)
НЗ - зимно - първа седмица на април (БГ+9 ч)
НЗ - лятно - последна седмица на септември (БГ+10 ч)
Европа - зимно - последна седмица на октомври (БГ + 11 ч)
САЩ - зимно - първа седмица на ноември
неделя, 25 септември 2011 г.
Манджата... и интересна пицария
То толкова теми се натрупаха за писане, че трябва да седна и малко по малко да ви разкажа какво се случва.
Миналата седмица с двама колеги бяхме на семинар по интернет сигурност - много интересен и полезен. Имахме директна видеовръзка между Окланд и столицата Уелингтън като представяха експерти и от двата града. Имаше безплатна бира, а след семинара дойде и пица. Каква интересна пица! Тоест не пицата, а кутиите и всички там атрибути по тях. Пицарията е www.hell.co.nz ("hell" като в "ад"). Кутиите са черни с червени дяволчета и червени черепи (по същия начин им е организирана и уеб страничката), телефонът за поръчка е 0800 666 111 - наблягаме на 666, а колата, с която доставят прилича на линейка. Вкусна пица и след почти седмица все още съм жив :)
Помислих си как ли щяха да приемат американците подобна идея. Най-вероятно неделните попове щяха да я заклеймят като сатанинска, а суеверните хора никога нямаше да поръчат и щеше да фалира пицарията. Ако погледнете обаче в НЗ само около Окланд има около 30тина локации и хората си поръчват и казват, че е една от най-добрите.
Вчера пък бяхме в един тайландски ресторант, естествено с ваучер за $32, който включваше 2 предястия, 2 основни ястия и ориз - тук вече си беше ресторант с тежки кожени столове, свещ на масата, чаши за вино (само дето не си бяхме донесли - да, много ресторанти разрешават сам да си донесеш бутилка като плащаш примерно $5 да ти я отворят). Ядохме предимно морска храна като беше много вкусно, особено рибата на Иван - "снаппер" както й казват тук (http://en.wikipedia.org/wiki/Australasian_snapper). Даже съсобственичката дойде при нас да ни пита откъде сме и си поговорихме - тя научи малко къде е България, а ние малко за историята на Тайланд и по-специално защо понякога го споменават като Сиам. Чудесно обслужване и много приятна вечер.
Миналата седмица с двама колеги бяхме на семинар по интернет сигурност - много интересен и полезен. Имахме директна видеовръзка между Окланд и столицата Уелингтън като представяха експерти и от двата града. Имаше безплатна бира, а след семинара дойде и пица. Каква интересна пица! Тоест не пицата, а кутиите и всички там атрибути по тях. Пицарията е www.hell.co.nz ("hell" като в "ад"). Кутиите са черни с червени дяволчета и червени черепи (по същия начин им е организирана и уеб страничката), телефонът за поръчка е 0800 666 111 - наблягаме на 666, а колата, с която доставят прилича на линейка. Вкусна пица и след почти седмица все още съм жив :)
Помислих си как ли щяха да приемат американците подобна идея. Най-вероятно неделните попове щяха да я заклеймят като сатанинска, а суеверните хора никога нямаше да поръчат и щеше да фалира пицарията. Ако погледнете обаче в НЗ само около Окланд има около 30тина локации и хората си поръчват и казват, че е една от най-добрите.
Вчера пък бяхме в един тайландски ресторант, естествено с ваучер за $32, който включваше 2 предястия, 2 основни ястия и ориз - тук вече си беше ресторант с тежки кожени столове, свещ на масата, чаши за вино (само дето не си бяхме донесли - да, много ресторанти разрешават сам да си донесеш бутилка като плащаш примерно $5 да ти я отворят). Ядохме предимно морска храна като беше много вкусно, особено рибата на Иван - "снаппер" както й казват тук (http://en.wikipedia.org/wiki/Australasian_snapper). Даже съсобственичката дойде при нас да ни пита откъде сме и си поговорихме - тя научи малко къде е България, а ние малко за историята на Тайланд и по-специално защо понякога го споменават като Сиам. Чудесно обслужване и много приятна вечер.
неделя, 11 септември 2011 г.
Кредитна карта
Бавно, но методично започна одисеята по издаване на кредитна карта. Първо беше проучването как и кога може да се получи такава; после беше чакането; после подаване на молба; после допълнителни доказателства и накрая одобрение. Малко прилича на подаването на молба за жителство в Нова Зеландия.
Още като пристигнахме през юни ходих до Уестпак (мойта банка) да ги питам дали могат да ми издадат кредитна карта. Тъй като имах голям депозит при тях, предложих да заселя част от него в спестовна сметка, която да гарантира, че дори да достигна лимита на кредитната карта и спра да плащам, банката ще е осигурена. Това е масова практика в САЩ, ако кредитополучателят няма кредитна история. Уви, не ги впечатли това предложение и казаха, че ми трябват поне 3 депозита от заплата да ми постъпят в сметката и тогава може да ме разгледат. Питах ги тогава как стои въпросът, ако доходите са от чужбина - тогава, ми казаха, трябват 3 месеца.
Неусетно времето мина и ето ги вече 3те депозита в сметката. Организирахме се с Иван да идем до банката, за да подадем молба за карта. В САЩ мобата се попълва онлайн (рядко на хартия) и картата идва по пощата. Оказа се, че няма достатъчно обслужващ персонал, защото беше петък (да не говорим, че тук обикновено за повечето неща се организира среща (appointment), а ние нямахме. Препоръчаха ни да подадем онлайн като казаха, че до седмица ще ни отговорят.
Още понеделник имаше емайл да се обадя за повече подробности във връзка с молбата, защото бях включил дохода си и от САЩ, активите там (спестовната ми сметка за пенсия) както и задълженията ми там. Разпитаха ме подробно по телефона и всичко си записаха. Поискаха банкови извлечения от пенсионната сметка и ме помолиха да ги занеса в клон, откъдето да ги факсират до централата. Така и направих. След няколко дни им се обадих да попитам дали са получили документите и дали е необходимо още нещо да предоставя (разбирай: моята част е свършена, къде ми е отговорът?) Потвърдиха и изпратиха емайл от мое име на отдела, който трябва да вземе решение.
Още няколко дена минаха и получих емайл, че съм одобрен и че ще получа картата по пощата, но няма да е активна, а ще трябва да ида отново в клон с картата и документ за самоличност, за да ми я активират. Системата малко прилича на хибрид между БГ и САЩ - в БГ всичко е в клон и на хартия, подписват се сума бумаги, общи условия и т.н., а в САЩ всичко е онлайн и дори не знаеш къде ти е банката (много от издателите на кредитни карти не са банки в смисъла, който ние влагаме - нямат клонове, а оперират само виртуално). След още няколко дни пристигна писмо, в което имаше хубаво описани параметрите на картата като лимит, срокове за погасяване, лихва, годишна такса (да, тук картите имат годишна такса! - това ще е изненада само за американските читатели), но карта нямаше - ще се чака още някой друг ден и се надявам идващата седмица да се сдобия с такова новозеландско чудо. Не че ми трябва, но това съм научил за кредита - дават ти го само, ако докажеш, че нямаш нужда от него и са склонни да го увеличават и да ти дават привилегии, колкото повече доказваш, че нямаш нужда от него ;) Таксата е $44/година, лихвата е 19.95% (аз баланси не държа обикновено), гратисен период до 55 дни и лимит $5К. Е, аз в момента нямам никаква нужда, но е важно догодина като почна да се озъртам за жилище да имам някаква кредитна история. Иван ще го добавим малко по-късно, просто онлайн нямаше възможност да се впише втори човек.
И последно малък съвет към скептиците: кредитът е благословия, която ако се култивира и използва разумно и премерено може да отвори много врати и да направи животът ни по-лек и приятен.
Още като пристигнахме през юни ходих до Уестпак (мойта банка) да ги питам дали могат да ми издадат кредитна карта. Тъй като имах голям депозит при тях, предложих да заселя част от него в спестовна сметка, която да гарантира, че дори да достигна лимита на кредитната карта и спра да плащам, банката ще е осигурена. Това е масова практика в САЩ, ако кредитополучателят няма кредитна история. Уви, не ги впечатли това предложение и казаха, че ми трябват поне 3 депозита от заплата да ми постъпят в сметката и тогава може да ме разгледат. Питах ги тогава как стои въпросът, ако доходите са от чужбина - тогава, ми казаха, трябват 3 месеца.
Неусетно времето мина и ето ги вече 3те депозита в сметката. Организирахме се с Иван да идем до банката, за да подадем молба за карта. В САЩ мобата се попълва онлайн (рядко на хартия) и картата идва по пощата. Оказа се, че няма достатъчно обслужващ персонал, защото беше петък (да не говорим, че тук обикновено за повечето неща се организира среща (appointment), а ние нямахме. Препоръчаха ни да подадем онлайн като казаха, че до седмица ще ни отговорят.
Още понеделник имаше емайл да се обадя за повече подробности във връзка с молбата, защото бях включил дохода си и от САЩ, активите там (спестовната ми сметка за пенсия) както и задълженията ми там. Разпитаха ме подробно по телефона и всичко си записаха. Поискаха банкови извлечения от пенсионната сметка и ме помолиха да ги занеса в клон, откъдето да ги факсират до централата. Така и направих. След няколко дни им се обадих да попитам дали са получили документите и дали е необходимо още нещо да предоставя (разбирай: моята част е свършена, къде ми е отговорът?) Потвърдиха и изпратиха емайл от мое име на отдела, който трябва да вземе решение.
Още няколко дена минаха и получих емайл, че съм одобрен и че ще получа картата по пощата, но няма да е активна, а ще трябва да ида отново в клон с картата и документ за самоличност, за да ми я активират. Системата малко прилича на хибрид между БГ и САЩ - в БГ всичко е в клон и на хартия, подписват се сума бумаги, общи условия и т.н., а в САЩ всичко е онлайн и дори не знаеш къде ти е банката (много от издателите на кредитни карти не са банки в смисъла, който ние влагаме - нямат клонове, а оперират само виртуално). След още няколко дни пристигна писмо, в което имаше хубаво описани параметрите на картата като лимит, срокове за погасяване, лихва, годишна такса (да, тук картите имат годишна такса! - това ще е изненада само за американските читатели), но карта нямаше - ще се чака още някой друг ден и се надявам идващата седмица да се сдобия с такова новозеландско чудо. Не че ми трябва, но това съм научил за кредита - дават ти го само, ако докажеш, че нямаш нужда от него и са склонни да го увеличават и да ти дават привилегии, колкото повече доказваш, че нямаш нужда от него ;) Таксата е $44/година, лихвата е 19.95% (аз баланси не държа обикновено), гратисен период до 55 дни и лимит $5К. Е, аз в момента нямам никаква нужда, но е важно догодина като почна да се озъртам за жилище да имам някаква кредитна история. Иван ще го добавим малко по-късно, просто онлайн нямаше възможност да се впише втори човек.
И последно малък съвет към скептиците: кредитът е благословия, която ако се култивира и използва разумно и премерено може да отвори много врати и да направи животът ни по-лек и приятен.
събота, 10 септември 2011 г.
Зарята вчера
Вчера тук имаше страхотна заря по случай откриването на Световното първенство по ръгби (английски измишльотини, но зарята си я биваше). Ние от 12тия етаж с гледка към пристанището можехме да видим почти всичко. Каква красота! Един час преди да почне зарята, цялото заливче беше осеяно със светещи яхти и някакъв средноголям круз кораб също целия светещ. В 20:00 започна зарята. Първо започна "плахо", но изведнъж от телевизионната кула до нас започнаха да изстрелват всякакви фойерверки. Отделно както кулата свети в различни цветове всяка вечер - тази вечер непрекъснато се сменяха. После се включиха и още поне 3 високи сгради и започнаха и те да бълват огън и цветове в небето. Зарята продължи около 15 минути като гранд финалът беше "spectacular". Накрая включиха по няколко лазера от няколко сгради и играеха като зайчета по задименото небе.
После прочетох някъде, че новозеландският отбор е победил Тонга. Да ни е честито! Чакаме с нетърпение новогодишната заря!
После прочетох някъде, че новозеландският отбор е победил Тонга. Да ни е честито! Чакаме с нетърпение новогодишната заря!
неделя, 4 септември 2011 г.
Още малко за работата
Отново едно лирическо отклонение: това тук ще го пиша по желание на баща ми, който живо се интересува какво се случва с вече не чак толкова новата ми работа. След като преди две седмици ми беше казано, че не съм "Завършил тест инженер" (чети: "току-що завършил и без опит"), а просто "тест инженер" въпреки официалната ми титла положението ми коренно се промени. Очакванията към мен нараснаха стремглаво и дори отминалата седмица просто прелетя, защото бях страшно натоварен.
Отдавна се говори за наемането на още двама човека в екипа и миналата седмица Фарид обяви, че е наел жена от Китай да се присъедини към мъжкия ни екип. Девойчето доколкото разбирам е работило първо за някаква фирма, подизпълнител на Cox Communications (един голям интернет доставчик в САЩ) и после за Майкрософт. Беше ми предложено да й стана buddy и да й я въведа в работата. Това не е малко признание - приема се, че вече знам достатъчно и имам опит да обуча нов човек в екипа. Момичето се оказа симпатично, умно и отворено - тя е наета като тест инженер директно, но мисля че дори и да напредне много в работа, аз ще си остана на по-високо ниво като знания и връзки. Вече ме познава не малка част от сградата. Важно е тя да бъде обучена добре и ще й помагам доколкото мога, за да може да поеме част от моята работа, защото...
Седмицата преди да дойде тя с Фарид обсъдихме плана ми за развитие - подобно нещо имаше в САП. От него не зависи пряко заплатата, но е добре да се знае какво се опитам да постигна в работа на професионално и лично ниво. Целите ми са доста оптимистични - да развия уики-то на екипа и да го структурирам, за да може да се търси информация по-лесно както и да го поддържам доколкото ми е възможно. Решихме също така да променим процедурата как да тестваме. За технически образованите (и ако някой от САП Лабс чете): В момента ситуацията е следната: програмистите пишат код на едно място (DEV код линия и съответната среда), като завършат го пращат на друго (TEST код линия и съответно среда), където ние го тестваме, и ако всичко е наред го даваме на тези, които са го поръчали да потвърдят дали така го искат и ако да, влиза директно в приложенията "на живо" на университета (PROD код линия и среда). Проблемът е, че се губи много време ако трябва да се прехвърлят неща между средите и особено ако има грешки, поправката може да отнеме седмица-две. Та решихме да тествам директно в средата, където пишат програмистите и чак като одобря, да се прехвърля нататък. Уви, нямаме като в САП тази страхотна инфраструктува на VMWare с имиджи, върху които се тества, и които можеш да "намажеш" както си искаш, без да те е страх от последствията. Друго нещо беше да уча един нов програмен език Groovy/Grails - ще видим колко време ще имам и как ще ми се отдаде (на пръв поглед ми харесва). И последно, трябва да организирам система за съхранение и изпълнение на автоматични тестове. Отново някои идеи от САП биха послужили, но да видим дали ще успея да свърша това във времето между стандартната ми работа.
А тя не е малко. Миналата седмица се поставих в положение, в което не искам да попадам. Заради Джени (китайката с истинко име Хуйджуан; хуй = мъдър на китайски) нямах много време да се занимавам с истинската си работа, а съм единственият отговорен за няколко проекта: Federation and Single Sign-On (нещо като приложенията в гугъл - влезеш ли в едно може да достъпваш всичките), Enterprise Person Repository (главната система на университета за обработка на лични данни), IDCards (системата за отпечатка на университетски карти за идентификация на студенти и служители), Alumni Self-Service (уебсайт, където завършилите университета може да се абонират за различни съобщения и да поддържат връзка) както и един започнал скоро проект Rank Score Calculator, който изчислява ранг на кандидатстващите гимназисти базирани на оценки от дипломите и матурите им. И последно, трябва да наглеждам индийчето Шри, което започна работа с мен, да му преглеждам работата и да му възлагам нова. Лошото е, че покрай моите проекти съм зает и още не съм решил (но трябва в много скоро време да го направя) как да му прехвърля част от моята къртовска работа, за да мога да се организирам в постигането на краткосрочните си цели.
Заедно с Джени постъпи една готина млада и умна индийка, която е бизнес анализатор - тя ще бъде буферът между програмистите и "бизнеса" както наричат тук поръчващите и плащащите за софтуера агенции на университета. Примерно регистратурата е поръчала да се създаде уебсайт, където да могат студенти да кандидатстват онлайн. Нашите програмисти ги пишат, но да няма недоразумения по средата се поставя бизнес анализатор, който се среща с бизнеса, разбира изискванията, оформя ги в документ като поставя критерии за завършеност и чак като се подпише от бизнеса, програмистите почват работа. Така няма недоразумения, променящи се изисквания (видиш ли, аз искам това, ти си разбрал друго, а накрая аз искам трето). Вече бях свидетел на последното - как при разработването на нещо се добавят нови и нови изисквания и програмистът не може да го завърши (съответно аз да го предам като готово и изтествано).
Последно, продължавам да получавам похвали от различни страни. Най-интересната случка наскоро беше след срещата с един старши софтуерен архитект (беше той, аз и един друг архитект, където говорихме основно аз и старшия архитект), младшият архитект изказа възхищение как аз всичко съм разбирал и се оправда с това, че е постъпил на работа отскоро. Питах го кога и той ми каза февруари. Не можа да повярва, че аз съм постъпил на работа само преди месец и половина, тоест повече от 5 месеца след него. Това ми каза достатъчно. Ами да видим какво ще донесе новата седмица.
Отдавна се говори за наемането на още двама човека в екипа и миналата седмица Фарид обяви, че е наел жена от Китай да се присъедини към мъжкия ни екип. Девойчето доколкото разбирам е работило първо за някаква фирма, подизпълнител на Cox Communications (един голям интернет доставчик в САЩ) и после за Майкрософт. Беше ми предложено да й стана buddy и да й я въведа в работата. Това не е малко признание - приема се, че вече знам достатъчно и имам опит да обуча нов човек в екипа. Момичето се оказа симпатично, умно и отворено - тя е наета като тест инженер директно, но мисля че дори и да напредне много в работа, аз ще си остана на по-високо ниво като знания и връзки. Вече ме познава не малка част от сградата. Важно е тя да бъде обучена добре и ще й помагам доколкото мога, за да може да поеме част от моята работа, защото...
Седмицата преди да дойде тя с Фарид обсъдихме плана ми за развитие - подобно нещо имаше в САП. От него не зависи пряко заплатата, но е добре да се знае какво се опитам да постигна в работа на професионално и лично ниво. Целите ми са доста оптимистични - да развия уики-то на екипа и да го структурирам, за да може да се търси информация по-лесно както и да го поддържам доколкото ми е възможно. Решихме също така да променим процедурата как да тестваме. За технически образованите (и ако някой от САП Лабс чете): В момента ситуацията е следната: програмистите пишат код на едно място (DEV код линия и съответната среда), като завършат го пращат на друго (TEST код линия и съответно среда), където ние го тестваме, и ако всичко е наред го даваме на тези, които са го поръчали да потвърдят дали така го искат и ако да, влиза директно в приложенията "на живо" на университета (PROD код линия и среда). Проблемът е, че се губи много време ако трябва да се прехвърлят неща между средите и особено ако има грешки, поправката може да отнеме седмица-две. Та решихме да тествам директно в средата, където пишат програмистите и чак като одобря, да се прехвърля нататък. Уви, нямаме като в САП тази страхотна инфраструктува на VMWare с имиджи, върху които се тества, и които можеш да "намажеш" както си искаш, без да те е страх от последствията. Друго нещо беше да уча един нов програмен език Groovy/Grails - ще видим колко време ще имам и как ще ми се отдаде (на пръв поглед ми харесва). И последно, трябва да организирам система за съхранение и изпълнение на автоматични тестове. Отново някои идеи от САП биха послужили, но да видим дали ще успея да свърша това във времето между стандартната ми работа.
А тя не е малко. Миналата седмица се поставих в положение, в което не искам да попадам. Заради Джени (китайката с истинко име Хуйджуан; хуй = мъдър на китайски) нямах много време да се занимавам с истинската си работа, а съм единственият отговорен за няколко проекта: Federation and Single Sign-On (нещо като приложенията в гугъл - влезеш ли в едно може да достъпваш всичките), Enterprise Person Repository (главната система на университета за обработка на лични данни), IDCards (системата за отпечатка на университетски карти за идентификация на студенти и служители), Alumni Self-Service (уебсайт, където завършилите университета може да се абонират за различни съобщения и да поддържат връзка) както и един започнал скоро проект Rank Score Calculator, който изчислява ранг на кандидатстващите гимназисти базирани на оценки от дипломите и матурите им. И последно, трябва да наглеждам индийчето Шри, което започна работа с мен, да му преглеждам работата и да му възлагам нова. Лошото е, че покрай моите проекти съм зает и още не съм решил (но трябва в много скоро време да го направя) как да му прехвърля част от моята къртовска работа, за да мога да се организирам в постигането на краткосрочните си цели.
Заедно с Джени постъпи една готина млада и умна индийка, която е бизнес анализатор - тя ще бъде буферът между програмистите и "бизнеса" както наричат тук поръчващите и плащащите за софтуера агенции на университета. Примерно регистратурата е поръчала да се създаде уебсайт, където да могат студенти да кандидатстват онлайн. Нашите програмисти ги пишат, но да няма недоразумения по средата се поставя бизнес анализатор, който се среща с бизнеса, разбира изискванията, оформя ги в документ като поставя критерии за завършеност и чак като се подпише от бизнеса, програмистите почват работа. Така няма недоразумения, променящи се изисквания (видиш ли, аз искам това, ти си разбрал друго, а накрая аз искам трето). Вече бях свидетел на последното - как при разработването на нещо се добавят нови и нови изисквания и програмистът не може да го завърши (съответно аз да го предам като готово и изтествано).
Последно, продължавам да получавам похвали от различни страни. Най-интересната случка наскоро беше след срещата с един старши софтуерен архитект (беше той, аз и един друг архитект, където говорихме основно аз и старшия архитект), младшият архитект изказа възхищение как аз всичко съм разбирал и се оправда с това, че е постъпил на работа отскоро. Питах го кога и той ми каза февруари. Не можа да повярва, че аз съм постъпил на работа само преди месец и половина, тоест повече от 5 месеца след него. Това ми каза достатъчно. Ами да видим какво ще донесе новата седмица.
четвъртък, 1 септември 2011 г.
"Deals" (далавера) сайтовете
Първо едно кратко лирическо отклонение от темата - и двамата с Иван сме страшно заети, аз особено и затова се извинявам на читателите, че не съм писал. А събота и неделя просто минават неусетно. За развитията в работа ще пиша допълнително.
Сега по темата. Бях чел някъде са сайтове със сделки - някакви ваучери за отстъпки, както и бях гледал реклами по телевизията. Идеята е следната. Отиваш на сайта, купуваш си ваучер, който ти дава определена отстъпка за определено заведение/магазин/стока с определен срок. Като ти скимне, отиваш в заведението, представяш ваучера и консумираш. Бърз пример: последния път - отминалата събота употребихме първите си закупени ваучери (още от средата на юни - мда, малко съм "пропуснал" да споделя тук този факт), които струваха $4 за храна, която струва $10 в http://www.atriumonelliott.co.nz/food.html (ние ядохме в THE GOURMET THAI - тайландска кухня). Ако си поръчаш за повече, просто доплащаш разликата. За нашите $4 получихме голяма чиния с връх от вкусна храна, която едвам изядохме - за НЗ искам да ви кажа, че $4 е нищо, дори $10 си заслужава и много хора бяха насядали наоколо. Засега основно ползваме за храна - вече няколко пъти сме го правили и като научиш как става направо играта е зарибяваща, отделно ти дава възможност да опиташ неща, които или не си знаел, че съществуват, или си се спирал да опиташ заради цената. А заведения и ресторантчета в Окланд има безброй - всяко с уникална атмосфера и храна. Например за идващия уикенд сме решили да използваме един ваучер за $59 дето те нахранва с една голяма паеля за двама, кана сангрия и десерт http://limon.co.nz - отстъпката е 50% от цените в менюто (това го казвам преди да възкликнете колко е скъпо - само вижде в сайта обстановката). Няма да изброявам многото сладки глезотийки дето постоянно рекламират. Не знам как и какво печелят от рекламата в тези сайтове за сделки, но явно има смисъл, защото рекламите не стихват. Едни от най-интересните са за почивки по екзотичните тихоокеански острови или в Бали, Индонезия. Не сме си купили още само защото цената на самолетния билет не е включена, а директни полети до курорта няма. За сметка на това един колега се върна от почивка във Фиджи и мога да го питам как е положението там. Да не забравяме, че лятото и самата Нова Зеландия е прекрасна. Баща ми наскоро ми прати един чудесен линк Изгледи от Нова Зеландия.
Обратно на сайтовете. Без да им правя реклама, изглеждат много cheesy (като сайта на скайп и вече всичко, което аз не одобрявам като дизайн), но определено има сделки, които си заслужават: Yazoom, GrabOne, и други подобни. Вече ни е ясно, че да не плащаш пълната обявена цена, трябва да се играе играта на ваучерите (в САЩ играехме играта на рабатите или на купоните за отстъпка в големите магазини).
Абонамент за:
Публикации (Atom)