Прибирам се аз вчера от работа и Иван ме изненадва с едно писмо от електрическата разпределителна компания (не от нашата, която ни снабдява с ток). За разлика от България където плащаш всичкия ток на разпределителя (ЧЕЗ, Е.ОН, ЕВН), а от своя страна той плаща на НЕК за произведената енергия, тук в Нова Зеландия е обратното - купуваш ток от производителя, а всеки производител си включва в цената наема на електропреносната мрежа. Вероятно разпределението е регулирано, така аз го разбирам, защото явно заради това че живеем в Окланд, където има изградена електропреносна мрежа и населението е концентрирано, не се налагат много инвестиции от страна на разпределителя. Съответно изведнъж в края на фискалната си година, той се оказва с голяма печалба и е принуден да я разпредели под формата на рабат на всеки един електрически консуматор.
Та имаме чек за $320. То толкова хабим за половин година сега с новата ни компания. Почнах да чета условията и се стреснах като видях, че това трябва да се обяви за доход в края на годината пред данъчните. Но за сметка на това после пише, че данъците са платени до 33% - най-високата данъчна ставка, която се прилага за доход над $70К. Моят е по-нисък, така че според следващото изречение може да поискам и възстановяване на данъка. Една груба сметка показва, че мога да си възстановя $9.60 (разликата между 30% моят процент и платените 33%, тоест 3% върху сумата на чека). Не е никак зле. Днес ще депозирам чек за първи път! Докато в САЩ чекът все заема не малка част от разплащанията, в НЗ почти всичко е електронно: банковите транзакции дори между банки са безплатни, а всички магазини, магазинчета, закусвалнички са снабдени с EFTPOS устройства за дебитни и кредитни карти. Досега никой не се е намръщил, ако платиш примерно само $4 с дебитна карта. Пожелайте ми успех с внасянето на чека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар