Кредитна карта

Бавно, но методично започна одисеята по издаване на кредитна карта. Първо беше проучването как и кога може да се получи такава; после беше чакането; после подаване на молба; после допълнителни доказателства и накрая одобрение. Малко прилича на подаването на молба за жителство в Нова Зеландия.

Още като пристигнахме през юни ходих до Уестпак (мойта банка) да ги питам дали могат да ми издадат кредитна карта. Тъй като имах голям депозит при тях, предложих да заселя част от него в спестовна сметка, която да гарантира, че дори да достигна лимита на кредитната карта и спра да плащам, банката ще е осигурена. Това е масова практика в САЩ, ако кредитополучателят няма кредитна история. Уви, не ги впечатли това предложение и казаха, че ми трябват поне 3 депозита от заплата да ми постъпят в сметката и тогава може да ме разгледат. Питах ги тогава как стои въпросът, ако доходите са от чужбина - тогава, ми казаха, трябват 3 месеца.

Неусетно времето мина и ето ги вече 3те депозита в сметката. Организирахме се с Иван да идем до банката, за да подадем молба за карта. В САЩ мобата се попълва онлайн (рядко на хартия) и картата идва по пощата. Оказа се, че няма достатъчно обслужващ персонал, защото беше петък (да не говорим, че тук обикновено за повечето неща се организира среща (appointment), а ние нямахме. Препоръчаха ни да подадем онлайн като казаха, че до седмица ще ни отговорят.

Още понеделник имаше емайл да се обадя за повече подробности във връзка с молбата, защото бях включил дохода си и от САЩ, активите там (спестовната ми сметка за пенсия) както и задълженията ми там. Разпитаха ме подробно по телефона и всичко си записаха. Поискаха банкови извлечения от пенсионната сметка и ме помолиха да ги занеса в клон, откъдето да ги факсират до централата. Така и направих. След няколко дни им се обадих да попитам дали са получили документите и дали е необходимо още нещо да предоставя (разбирай: моята част е свършена, къде ми е отговорът?) Потвърдиха и изпратиха емайл от мое име на отдела, който трябва да вземе решение.

Още няколко дена минаха и получих емайл, че съм одобрен и че ще получа картата по пощата, но няма да е активна, а ще трябва да ида отново в клон с картата и документ за самоличност, за да ми я активират. Системата малко прилича на хибрид между БГ и САЩ - в БГ всичко е в клон и на хартия, подписват се сума бумаги, общи условия и т.н., а в САЩ всичко е онлайн и дори не знаеш къде ти е банката (много от издателите на кредитни карти не са банки в смисъла, който ние влагаме - нямат клонове, а оперират само виртуално). След още няколко дни пристигна писмо, в което имаше хубаво описани параметрите на картата като лимит, срокове за погасяване, лихва, годишна такса (да, тук картите имат годишна такса! - това ще е изненада само за американските читатели), но карта нямаше - ще се чака още някой друг ден и се надявам идващата седмица да се сдобия с такова новозеландско чудо. Не че ми трябва, но това съм научил за кредита - дават ти го само, ако докажеш, че нямаш нужда от него и са склонни да го увеличават и да ти дават привилегии, колкото повече доказваш, че нямаш нужда от него ;) Таксата е $44/година, лихвата е 19.95% (аз баланси не държа обикновено), гратисен период до 55 дни и лимит $5К. Е, аз в момента нямам никаква нужда, но е важно догодина като почна да се озъртам за жилище да имам някаква кредитна история. Иван ще го добавим малко по-късно, просто онлайн нямаше възможност да се впише втори човек.

И последно малък съвет към скептиците: кредитът е благословия, която ако се култивира и използва разумно и премерено може да отвори много врати и да направи животът ни по-лек и приятен.