Да внеса малко яснота, че почнаха да ме питат хората какво става с Иван. Че нещо не си е писал блога, та да напиша два реда от негово име. Ще почна отзад напред. Притеснява се, защото утре е на писмен тест и интервю за ниво в Окландския технологичен университет (http://www.aut.ac.nz). Чете тук една книга и се мъчи като грешен дявол със сума ти нови думи. Отделно си прокарахме сателитна телевизия (то кабелна няма) и сега си гледа любимите готварски предавания (още го чакам да ми наготви нещо от тях), научнопопулярни предавания за вселената и такива за животни.
Малко нещата с неговия английски не се развиха както очаквахме и това води до допълнителни притеснения. Миналата седмица му се обадиха да му кажат, че в Манукау технологичния институт няма толкова напреднала група като за него и казаха, че ще му върнат парите. Тъй като началото на семестъра е 18 юли за всички учебни заведения, нямаше много време и веднага подадохме за Окландския ТУ. Ходихме да дадем снимка и копие от паспорт и виза, за да го запишат като местен студент (за по-малко пари), както и копие от ИЕЛТСа и зачакахме. В уебсайта им миналата седмица се промени статуса, че разглеждат документите, но ни кост, ни вест че е приет или на какво ниво. Той си беше избрал 3 програми, за които прецени, че ще са му полезни. Чак във вторник получихме писмо вкъщи (тук доста неща си вървят нормално по пощата за разлика от САЩ, където все повече неща се правят по емайл), в което го уведомяват да се яви в утре в петък в 13 ч. на писмен изпит, и малко след него на интервю. Той се притеснява доста, а и от това, че пише в писмото, че резултатите ще са готови след 1-2 седмици. Все пак началото на семестъра е този понеделник, кога ще го оценят, кога ще се запише и кога ще плати. Аз го успокоявам. Ще съм с него утре на изпита да разпитам за тези въпроси, поне да се внесе малко яснота. Отделно ще се ходи на пазар и на първата му подстрижка (аз вече си направих сам две, ама нали съм лесен).
Според мен всичко си е наред. Утре ми е втората среща с ментора и трябва да пиша домашно :) Тоест да си оправя резюмето. Айде, малко остана да почна работа.
четвъртък, 14 юли 2011 г.
събота, 9 юли 2011 г.
РАБОТА!
Какво да кажа - май ваканцията ще свърши. И то скоро. Още в четвъртък ми се обадиха да ми кажат, че мислят да ме вземат на работа, но не като Test Engineer, а като Graduate Test Engineer. Разликата, че първото е с опита, който на тях им трябва (повече тестване под натоварване, малко повече програмиране), а аз не отговарям точно на него. Второто, което ми предложиха е подобна роля, но с по-малко опит. Като ми казаха за заплатата ми се сви сърцето - определено ми надминаха очакванията. Съгласих се веднага. Дори беше интересно, че Фарид докато говореше с мен се опита да се презастрахова - един вид: "Да не би да решиш, че са ти малко парите и да хукнеш да си търсиш друга работа след 3-4 месеца". Ами, определено няма да направя това. За мен е важно да се внедря, да се докажа, да науча повече неща и да получа добри отзиви и бъдещи референции от Университета. Оттам насетне всичко ще си се нареди както трябва.
Досега мълчах, защото все още не можех да повярвам. Знам, че са пратили запитвания към шефката ми в САЩ и бившия ми ръководител отдел в САП Лабс. Днес, обаче получих по пощата един дебел пакет - съвсем официален договор, подписан от служителка в Човешки ресурси. Трябва и аз да го подпиша, да попълня малко формуляри къде да се превежда заплатата (ще плащат на всеки 2 седмици), декларация за данъчен номер (добре че вече го имам), Kiwisaver (за него ще пиша друг път), и колективни условия според законите и синдикални договорки - мога да се присъединя към 2 профсъюза. Никога не съм бил член, но просто ще разгледам условията. Отделно има и пенсионна схема на университета. Едно от по-веселите неща: на служителите се осигурява безплатно кафе, чай, мляко и захар :) Точно тези неща, които обичам! Ми това е, в понеделник ще нося попълнените формуляри в пощата да ги пратя и от другия понеделник да се задействам.
Досега мълчах, защото все още не можех да повярвам. Знам, че са пратили запитвания към шефката ми в САЩ и бившия ми ръководител отдел в САП Лабс. Днес, обаче получих по пощата един дебел пакет - съвсем официален договор, подписан от служителка в Човешки ресурси. Трябва и аз да го подпиша, да попълня малко формуляри къде да се превежда заплатата (ще плащат на всеки 2 седмици), декларация за данъчен номер (добре че вече го имам), Kiwisaver (за него ще пиша друг път), и колективни условия според законите и синдикални договорки - мога да се присъединя към 2 профсъюза. Никога не съм бил член, но просто ще разгледам условията. Отделно има и пенсионна схема на университета. Едно от по-веселите неща: на служителите се осигурява безплатно кафе, чай, мляко и захар :) Точно тези неща, които обичам! Ми това е, в понеделник ще нося попълнените формуляри в пощата да ги пратя и от другия понеделник да се задействам.
Първа среща с ментора
Вчера, според уговорката в 8 ч. на ръмяща сутрин стигнах до сградата на Водафон, голяма и стъклена. Стигнах точно за 10 минути пеша от къщи - вече почва да ми харесва как всичко е сравнително близо като живееш в центъра. Естествено, в замяна на лично пространство, защото в централната част освен офис сгради и "кошери" (огромни жилищни сгради с малки кутийки-апартаменти) друго няма. Интересна беше процедурата за вписване. На тъчскрийн си въвеждаш името и при кой отиваш. Системата изпраща смс на човека и ти отпечатва етикетче с името и баркод. С това минаваш дверите и чакаш в едно обширно фоайе. Не след дълго дойде и Навин - типичен индиец.
Влязохме в една малка конферентна стая и започна менторването. Разказах му набързо за патилата си в САЩ и България, за настоящата ми работа, за идеите ми за бъдещето. Споделих и за работата в Университета, за която бях разбрал в четвъртък. В края на разказа той ми каза усмихнато "Ти нямаш нужда от менторване, оправяш се идеално сам". Не се съгласих напълно - тоест има още много неща, които имам нужда да науча. На първо време ще си оправя резюмето, така че да му се обръща по-голямо внимание. Имам резюмето на Навин и напътствия как да си оформя моето. Между другото, Навин е от 24 години в Нова Зеландия, и от програмист, софтуерен архитект и други се е издигнал до Мениджър на домейн архитектурата на Водафон Нова Зеландия.
Друго нещо, което живо ме интересува е какво да казвам като ме питат за извънработни занимания. Трудно ми е да измисля нещо, при условие, че нищо не правя. Той ме попита съвсем директно: "Какво правиш като се прибереш?" Аз помислих и казах, че като бях в САЩ 1-2 пъти седмично излизахме с приятели на бар, или ходех на басейна да поплувам. Други дни чета за удоволствие или техническа литература, или пък се ровя по новинарските сайтове или играя компютърни игри. Чудесно, ми каза той: да се виждаш с приятели и да излезете на ресторант или да пийнете нещо е съвсем валидно занимание - прието е и се прави от почти всички, както и показва, че си общителен човек. Четенето също е валидно хоби, и показва че желаеш да научиш нови неща, а компютърните игри също са разпространени в НЗ и показва, че умееш да се забавляваш (по-добре отколкото да гледаш телевизия, например). За плуването - можеш винаги да кажеш, че обичаш да плуваш, но не си намерил подходящ басейн все още. (Кой знае, може пък и да проплувам). Стана ми ясно, че всъщност нещата, които се притеснявам да споделя, са съвсем естесвени отговори и споменати простичко и искрено само могат да усилят една потенциална кандидатура за работа.
Следващия петък ще проверим новото ми резюме и ще продължим с изграждането на мрежа от професионални контакти. Малко ще поговорим за етикета, за работното място, за технологиите и така. Наистина имам още какво да уча и ще се радвам да го науча именно от Навин.
Веднага след срещата той писа на Омега да се отчетем, че е минала първата среща и че е с прекрасни впечатления от мен (а аз от него да не говорим) и че въпреки това, че съм си намерил работа, ще продължим да работим докато аз реша. Има време.
Влязохме в една малка конферентна стая и започна менторването. Разказах му набързо за патилата си в САЩ и България, за настоящата ми работа, за идеите ми за бъдещето. Споделих и за работата в Университета, за която бях разбрал в четвъртък. В края на разказа той ми каза усмихнато "Ти нямаш нужда от менторване, оправяш се идеално сам". Не се съгласих напълно - тоест има още много неща, които имам нужда да науча. На първо време ще си оправя резюмето, така че да му се обръща по-голямо внимание. Имам резюмето на Навин и напътствия как да си оформя моето. Между другото, Навин е от 24 години в Нова Зеландия, и от програмист, софтуерен архитект и други се е издигнал до Мениджър на домейн архитектурата на Водафон Нова Зеландия.
Друго нещо, което живо ме интересува е какво да казвам като ме питат за извънработни занимания. Трудно ми е да измисля нещо, при условие, че нищо не правя. Той ме попита съвсем директно: "Какво правиш като се прибереш?" Аз помислих и казах, че като бях в САЩ 1-2 пъти седмично излизахме с приятели на бар, или ходех на басейна да поплувам. Други дни чета за удоволствие или техническа литература, или пък се ровя по новинарските сайтове или играя компютърни игри. Чудесно, ми каза той: да се виждаш с приятели и да излезете на ресторант или да пийнете нещо е съвсем валидно занимание - прието е и се прави от почти всички, както и показва, че си общителен човек. Четенето също е валидно хоби, и показва че желаеш да научиш нови неща, а компютърните игри също са разпространени в НЗ и показва, че умееш да се забавляваш (по-добре отколкото да гледаш телевизия, например). За плуването - можеш винаги да кажеш, че обичаш да плуваш, но не си намерил подходящ басейн все още. (Кой знае, може пък и да проплувам). Стана ми ясно, че всъщност нещата, които се притеснявам да споделя, са съвсем естесвени отговори и споменати простичко и искрено само могат да усилят една потенциална кандидатура за работа.
Следващия петък ще проверим новото ми резюме и ще продължим с изграждането на мрежа от професионални контакти. Малко ще поговорим за етикета, за работното място, за технологиите и така. Наистина имам още какво да уча и ще се радвам да го науча именно от Навин.
Веднага след срещата той писа на Омега да се отчетем, че е минала първата среща и че е с прекрасни впечатления от мен (а аз от него да не говорим) и че въпреки това, че съм си намерил работа, ще продължим да работим докато аз реша. Има време.
вторник, 5 юли 2011 г.
Второто интервю
В понеделник ми се обадиха да ме уведомят, че съм достигнал до краткия списък на кандидати, които са поканени на второ интервю и определиха днес от 13 ч среща в офиса. Този път с Applications Delivery Manager и Security Architect. Доколкото ми беше ясно в университета се опитват да въведат нова система за сигурност при логин базирана на SAML2. Точно това правих в САП Лабс България и само преди да отида бях прочел отново да си припомня някои основни понятия - все пак година и половина не съм близвал контрол по качеството.
Срещата мина много приятно - въпросите бяха лесни и по-скоро личеше, че вече си мислят, че ще им свърша работа, но да не казвам голяма дума, до петък ще знам. Докато на предното интервю въпросите бяха по-скоро технически ориентирани и ме проверяваха доколко знам и съм работил с различни технологии, то второто бяха какви решения ще взема в дадена ситуация. Примерно, бих ли допуснал програмист да си предаде кода по-бързо под негов натиск (не, защото не съм го тествал и няма да поема отговорност и да взема неговите думи на доверие). Как предпочитам да работя в тиха и спокойна или натоварена среда (за мен по-скоро тиха). Говорихме и за Agile/Scrum - една парадигма на разработване на софтуер взаимствана от японските автомобилни компании, и т.н. Архитектът ми обясни накратко какво ще правим и нарисува малка схема. Показах знанията, си, с които той се съгласяваше. Те двамата доста често се споглеждаха и лукаво се усмихваха, което за мен беше добър знак. Това че нямаше въпроси, а според мен задоволително отговорих на всички зададени ми дава основание да си мисля, че решението отдавна е било взето и това интервю е само да бъде потвърдено от "шефа" (който е шеф на Фарид от предишното интервю).
Накрая се здрависахме като ми казаха, че най-късно в петък ще се свържат с мен да ми кажат дали съм избран, защото "имали да интервюират още кандидати", което според мен е по-скоро блъф. Но да не съм толкова самоуверен, за да не бъда разочарован.
Във връзка с ОМЕГА - менторът също помага и ако вече си си намерил работа, за да обяснява и насочва при въпроси/проблеми с динамиката на новото работно място.
Срещата мина много приятно - въпросите бяха лесни и по-скоро личеше, че вече си мислят, че ще им свърша работа, но да не казвам голяма дума, до петък ще знам. Докато на предното интервю въпросите бяха по-скоро технически ориентирани и ме проверяваха доколко знам и съм работил с различни технологии, то второто бяха какви решения ще взема в дадена ситуация. Примерно, бих ли допуснал програмист да си предаде кода по-бързо под негов натиск (не, защото не съм го тествал и няма да поема отговорност и да взема неговите думи на доверие). Как предпочитам да работя в тиха и спокойна или натоварена среда (за мен по-скоро тиха). Говорихме и за Agile/Scrum - една парадигма на разработване на софтуер взаимствана от японските автомобилни компании, и т.н. Архитектът ми обясни накратко какво ще правим и нарисува малка схема. Показах знанията, си, с които той се съгласяваше. Те двамата доста често се споглеждаха и лукаво се усмихваха, което за мен беше добър знак. Това че нямаше въпроси, а според мен задоволително отговорих на всички зададени ми дава основание да си мисля, че решението отдавна е било взето и това интервю е само да бъде потвърдено от "шефа" (който е шеф на Фарид от предишното интервю).
Накрая се здрависахме като ми казаха, че най-късно в петък ще се свържат с мен да ми кажат дали съм избран, защото "имали да интервюират още кандидати", което според мен е по-скоро блъф. Но да не съм толкова самоуверен, за да не бъда разочарован.
Във връзка с ОМЕГА - менторът също помага и ако вече си си намерил работа, за да обяснява и насочва при въпроси/проблеми с динамиката на новото работно място.
понеделник, 4 юли 2011 г.
Организация за подкрепа на имигранти ОМЕГА
Днес бях на среща в ОМЕГА (www.omega.org.nz) - интересна организация предимно от доброволци, които помагат на новодошли имигранти. Малко предистория:
Преди повече от седмица на път за супера реших да посетя тази организация. Бях чел на сайта им, а и от добри отзиви в други форуми, че наистина помагат. Координаторката се оказа германка, Бетина и с нея си поговорихме надълго и нашироко. Представи ми организацията и каза, че за информационни технологии е лесно да се намери както ментор (наставник), така и работа. Работят по 2 програми - едната е менторската, а другата е да те предлагат на работодатели. Всъщност ако видите сайта им, всичките им спонсори са и работодатели, които се възползват от знанията и уменията на новоимигрантите. Бетина ме помоли като се прибера да попълня електронен формуляр с информация за мен, образование и трудов стаж, да прикача резюме и да пратя. Това се прави основно да ми се намери наставник. А отделно поиска на по-късен етап да се представя в 30 думи (това упражнение малко го сгафих, защото написах много общи неща, вместо точно какъв ми е опита и в какви индустрии и се наложи после да пращам наново).
Миналата седмица от ОМЕГА пратиха емайл, че имаме ориентационна среща днес от 14:30. Бяхме общо 7 души: индиец, индийка, белорускиня, казахстанка, англичанка, китайка и аз. Няма да ги описвам подробно, но най ми стана мила индийката - живяла 15 г в САЩ, с перфектен и разбираем английски и уви, лоша ситуация - от 6 месеца в НЗ с 9-месечна работна виза и за да остане, трябва преди края да си намери работа по специалността. Тя беше кандидатствала на най-много места за работа - над 100. Те питаха на колко места сме кандидатствали като започнаха 5-10-20-50-100... Аз никъде не вдигнах ръка, защото бях кандидатствал реално само на едно място, но пък тъкмо ми се бяха обадили, че са ме одобрили за второ интервю.
Менторската програма наистина ще е много полезна. Продължава 16 седмици като се срещаме с ментора веднъж седмично за 1 час. Не изглежда много, но си е задължение и не всички успяват да го спазят. За сметка на това успеваемостта на програмата (намиране на работа по специалността) е около 80%, което си е впечатляващо. Менторът обяснява, насърчава, помага при приготвянето на резюме, подготвя за интервю, учи на телефонен етикет, обяснава за НЗ култура, помага при разработката на мрежа от професионални контакти (много важно в НЗ). Най-интересното е, че менторът си избира човек - мен ме е избрал един индиец, който е Мениджър на домейн архитектурата на Водафон. Обадих му се същата вечер (ОМЕГА препоръча да се свържем с менторите си по телефон възможно най-бързо и да уговорим първата среща) и вече сме насрочили срещи всеки петък в 8 ч в неговия офис. Дори имам впечатлението, че някои от менторите всъщност си търсят кандидати за работа, но това остава да се провери в бъдещето.
събота, 2 юли 2011 г.
Едно интервю за работа
В сряда бях на интервю за работа. Първото ми тук. Реших по малко да започна да се оглеждам, за да свикна с обстановката, да видя какви въпроси задават, какви знания и умения се търсят. Моите знания и умения са малко закърнели и ще ми трябва известно време да вляза в крак, но нали все отнякъде трябва да се започне. Работите, които гледам по сайтовете са представени най-вече от рекрутъри, което ще рече, че се търсят предимно над средно (или по-скоро високо) ниво на опит, които аз нямам. Няма смисъл взаимно да си губим времето като не отговарям на условията. Може би най-много опит съм натрупал в САП Лабс България.
Обожавам академичната среда и реших да погледна обявите за работа в Окландския университет. Какво да видиш: работа за тест инженер (разборай софтуерен качествен контрол). И най-интереснто, че изглеждаше отговарям на едно 90% от условията, което си е идеално. Обявата беше публикувана предната седмица и важеше до следващата. За ден успях да си оправя резюмето, че не го бях пипал няколко месеца. Написах и едно хубаво cover letter и пратих в понеделник. След около 5 часа получих емайл от мениджъра на екипа по качество, че искат да ме чуят по телефона. Обади ми се той и накратко си представих опита. Явно му хареса, защото ме покани на интервю в сряда като поканата беше изпратена до още двама негови колеги да присъстват. Няма да описвам драмата какво да облека за интервюто - тези, които ме познават, знаят че хич не ме бива в обличането, подбор на дрехи, гладене и т.н. Да благодаря на майка ми, че ми стегна багажа и намерих подходящи дрехи (панталон, едно тънко пуловерче, полуофициални обувки).
Дойде денят. Забравих да спомена, че ми направи впечатление, че университетът е и много близо до нас - на около 17 мин пеша по удобни тротоари. Бях там около 20 минути предварително и използвах времето да прочета отново описанието на длъжността, както и да си проверя резюмето и да си припомня определени неща какво съм правил, които да използвам. В 10 ч дойдоха да ме вземат от рецепцията. Единият от 3мата липсваше. Двамата се оказаха индийци, като единият имаше малко иранско име/фамилия и после видях че е мюсюлманин (Кашмир може би? но това не е важно). Викам си, то качеството на САП основно беше в Индия. Бях ги проверил предварително двамата в интернет и горе-долу имах представа какви са им интересите. И двамата бяха много приветливи. Задаваха си спокойно въпросите. Най-интересното е, че и аз не се притеснявах. Давах колкото се може повече подробности. По време на интервюто прецених, че отговарям на 70% от нещата, които ще им трябват - пак добре като се има предвид, че очаквах малко повече. Единственото, от което малко се страхувам, ако започна работа, че съм позабравил доста неща.
Въпросите продължиха около час. Обясниха ми какъв е проектът - ще отнеме една година, което мен напълно ме устройва, защото искам да добия някакъв опит в Нова Зеландия без да се налага първата ми работа да е и последна. Питаха къде живея да се уверят, че ще мога да идвам на работа. Поискаха да видят и визата ми. Зададоха и един очакван въпрос (чел съм къде ли не, че питат и за хобита, спорт, и т.н. извънработни интереси - идеята е, че не се интересуват само от качествата, а и доколко ще се впише човек в тима и организационната култура). Последно интервюто завърши, че имат още да интервюират, но пък отворените позиции за тази длъжност са 2, тоест увеличават се шансовете за наемане. Казаха ми, че до следващата сряда ще насрочат второ интервю, ако съм избран, на което е запознаване с тима (тези непознати още за мен хора, ще имат голяма тежест при назначаването ми), а също е възможно да се налага да демонстрирам някакви знания/умения. Като се прибрах веднага изпратих кратко благодарствено съобщение както препоръчват дебелите книги. Утре сядам да попрочета малко. Ми да си пожелая успех - не си правя илюзии, че от едно интервю мога да попадна на работа, но съм много оптимистично настроен. Пожелайте ми успех!
Обожавам академичната среда и реших да погледна обявите за работа в Окландския университет. Какво да видиш: работа за тест инженер (разборай софтуерен качествен контрол). И най-интереснто, че изглеждаше отговарям на едно 90% от условията, което си е идеално. Обявата беше публикувана предната седмица и важеше до следващата. За ден успях да си оправя резюмето, че не го бях пипал няколко месеца. Написах и едно хубаво cover letter и пратих в понеделник. След около 5 часа получих емайл от мениджъра на екипа по качество, че искат да ме чуят по телефона. Обади ми се той и накратко си представих опита. Явно му хареса, защото ме покани на интервю в сряда като поканата беше изпратена до още двама негови колеги да присъстват. Няма да описвам драмата какво да облека за интервюто - тези, които ме познават, знаят че хич не ме бива в обличането, подбор на дрехи, гладене и т.н. Да благодаря на майка ми, че ми стегна багажа и намерих подходящи дрехи (панталон, едно тънко пуловерче, полуофициални обувки).
Дойде денят. Забравих да спомена, че ми направи впечатление, че университетът е и много близо до нас - на около 17 мин пеша по удобни тротоари. Бях там около 20 минути предварително и използвах времето да прочета отново описанието на длъжността, както и да си проверя резюмето и да си припомня определени неща какво съм правил, които да използвам. В 10 ч дойдоха да ме вземат от рецепцията. Единият от 3мата липсваше. Двамата се оказаха индийци, като единият имаше малко иранско име/фамилия и после видях че е мюсюлманин (Кашмир може би? но това не е важно). Викам си, то качеството на САП основно беше в Индия. Бях ги проверил предварително двамата в интернет и горе-долу имах представа какви са им интересите. И двамата бяха много приветливи. Задаваха си спокойно въпросите. Най-интересното е, че и аз не се притеснявах. Давах колкото се може повече подробности. По време на интервюто прецених, че отговарям на 70% от нещата, които ще им трябват - пак добре като се има предвид, че очаквах малко повече. Единственото, от което малко се страхувам, ако започна работа, че съм позабравил доста неща.
Въпросите продължиха около час. Обясниха ми какъв е проектът - ще отнеме една година, което мен напълно ме устройва, защото искам да добия някакъв опит в Нова Зеландия без да се налага първата ми работа да е и последна. Питаха къде живея да се уверят, че ще мога да идвам на работа. Поискаха да видят и визата ми. Зададоха и един очакван въпрос (чел съм къде ли не, че питат и за хобита, спорт, и т.н. извънработни интереси - идеята е, че не се интересуват само от качествата, а и доколко ще се впише човек в тима и организационната култура). Последно интервюто завърши, че имат още да интервюират, но пък отворените позиции за тази длъжност са 2, тоест увеличават се шансовете за наемане. Казаха ми, че до следващата сряда ще насрочат второ интервю, ако съм избран, на което е запознаване с тима (тези непознати още за мен хора, ще имат голяма тежест при назначаването ми), а също е възможно да се налага да демонстрирам някакви знания/умения. Като се прибрах веднага изпратих кратко благодарствено съобщение както препоръчват дебелите книги. Утре сядам да попрочета малко. Ми да си пожелая успех - не си правя илюзии, че от едно интервю мога да попадна на работа, но съм много оптимистично настроен. Пожелайте ми успех!
петък, 1 юли 2011 г.
Малко развития
Дойдоха IRD номерата както и HANZ18+ картите. Вече имаме НЗ идентификация. Стана ми смешно от писмото на ХАНЗ, че ме поздравяват, че вече съм достатъчно върастен да имам правото да пия алкохол и че това е привилегия, която трябва да използвам разумно. Още не съм близвал алкохол тук, но сега благодарение на картата може и да го направя ;) ИРД номерата ги занесох в банката веднага, за да може да ги добавят към сметката ни и да не начисляват толкова много данък върху лихвите. Също казаха, че ще ни отворят и KiwiSaver сметките - държавно доброволно пенсионно осигуряване, в които правителството слага първите $1000.
Бях пратил и запитване до Министерство на транспорта как стоят нещата с изваждане на шофьорска книжка. За мой късмет благодарение на това, че имам книжка от САЩ може да си извадя тукашна без да ми се налага да държа теория и кормуване. Само че книжката ми трябва да е била валидна в САЩ поне 2 години, а мойта е само на година и два месеца. Питах ги допълнително по какъв начин може да се докаже, че всъщност съм правоспособен от август 2000 и те ми отговориха, че ще приемат само потвърждение за това мое твърдение от властите във Флорида. Прегледах уебсайта във Флорида и видях, че ако не си си подновил книжката в рамките на 15 месеца, информацията се затрива автоматично. Уви, докато бях в България минаха почти три години - тоест Флорида има информация в момента само за новата ми книжка. Добрата новина е, че май 2012 се навършват 2 години откак имам щатската книжка и тогава ще отговарям на НЗ условия - ще подам тогава.
Малко за интернета - леко съм разочарован, но за три дни почвам да свиквам. Оказва се, че нощния интернет, който не се брои към 25ГБ месечен лимит всъщност е страшно ограничен за торент файлове (скоростите варират между 30-80кб/с), но за сметка на това всичко останало си върви с максималната скорост на линията - до около 680 кб/с. Не се смейте - тук това е бърз интернет! И последното в таз връзка е buyer's remorse (психологичен феномен, при който след като си купил нещо си видял нещо по-добро, но не може да се отървеш от старото). Вчера излезе неочаквано съобщение от Водафон НЗ, че вдигат трафик лимитите на плановете си с 50% от 1 юли (ауууу, от днес!) за нови и стари клиенти без промяна на цената. Аз сега плащам $82 за 25ГБ, а с Водафон щях да имам за $95 - 45ГБ. И това ще си остане за следващата една година, защото съм на договор със Слингшот. Единственото ми успокоение е, че ако продължи да се разраства конкуренцията, може би след някой друг месец ще ни предложат и на нас по-добри условия.
Бях пратил и запитване до Министерство на транспорта как стоят нещата с изваждане на шофьорска книжка. За мой късмет благодарение на това, че имам книжка от САЩ може да си извадя тукашна без да ми се налага да държа теория и кормуване. Само че книжката ми трябва да е била валидна в САЩ поне 2 години, а мойта е само на година и два месеца. Питах ги допълнително по какъв начин може да се докаже, че всъщност съм правоспособен от август 2000 и те ми отговориха, че ще приемат само потвърждение за това мое твърдение от властите във Флорида. Прегледах уебсайта във Флорида и видях, че ако не си си подновил книжката в рамките на 15 месеца, информацията се затрива автоматично. Уви, докато бях в България минаха почти три години - тоест Флорида има информация в момента само за новата ми книжка. Добрата новина е, че май 2012 се навършват 2 години откак имам щатската книжка и тогава ще отговарям на НЗ условия - ще подам тогава.
Малко за интернета - леко съм разочарован, но за три дни почвам да свиквам. Оказва се, че нощния интернет, който не се брои към 25ГБ месечен лимит всъщност е страшно ограничен за торент файлове (скоростите варират между 30-80кб/с), но за сметка на това всичко останало си върви с максималната скорост на линията - до около 680 кб/с. Не се смейте - тук това е бърз интернет! И последното в таз връзка е buyer's remorse (психологичен феномен, при който след като си купил нещо си видял нещо по-добро, но не може да се отървеш от старото). Вчера излезе неочаквано съобщение от Водафон НЗ, че вдигат трафик лимитите на плановете си с 50% от 1 юли (ауууу, от днес!) за нови и стари клиенти без промяна на цената. Аз сега плащам $82 за 25ГБ, а с Водафон щях да имам за $95 - 45ГБ. И това ще си остане за следващата една година, защото съм на договор със Слингшот. Единственото ми успокоение е, че ако продължи да се разраства конкуренцията, може би след някой друг месец ще ни предложат и на нас по-добри условия.
Абонамент за:
Публикации (Atom)