Едно интервю за работа

В сряда бях на интервю за работа. Първото ми тук. Реших по малко да започна да се оглеждам, за да свикна с обстановката, да видя какви въпроси задават, какви знания и умения се търсят. Моите знания и умения са малко закърнели и ще ми трябва известно време да вляза в крак, но нали все отнякъде трябва да се започне. Работите, които гледам по сайтовете са представени най-вече от рекрутъри, което ще рече, че се търсят предимно над средно (или по-скоро високо) ниво на опит, които аз нямам. Няма смисъл взаимно да си губим времето като не отговарям на условията. Може би най-много опит съм натрупал в САП Лабс България.

Обожавам академичната среда и реших да погледна обявите за работа в Окландския университет. Какво да видиш: работа за тест инженер (разборай софтуерен качествен контрол). И най-интереснто, че изглеждаше отговарям на едно 90% от условията, което си е идеално. Обявата беше публикувана предната седмица и важеше до следващата. За ден успях да си оправя резюмето, че не го бях пипал няколко месеца. Написах и едно хубаво cover letter и пратих в понеделник. След около 5 часа получих емайл от мениджъра на екипа по качество, че искат да ме чуят по телефона. Обади ми се той и накратко си представих опита. Явно му хареса, защото ме покани на интервю в сряда като поканата беше изпратена до още двама негови колеги да присъстват. Няма да описвам драмата какво да облека за интервюто - тези, които ме познават, знаят че хич не ме бива в обличането, подбор на дрехи, гладене и т.н. Да благодаря на майка ми, че ми стегна багажа и намерих подходящи дрехи (панталон, едно тънко пуловерче, полуофициални обувки).

Дойде денят. Забравих да спомена, че ми направи впечатление, че университетът е и много близо до нас - на около 17 мин пеша по удобни тротоари. Бях там около 20 минути предварително и използвах времето да прочета отново описанието на длъжността, както и да си проверя резюмето и да си припомня определени неща какво съм правил, които да използвам. В 10 ч дойдоха да ме вземат от рецепцията. Единият от 3мата липсваше. Двамата се оказаха индийци, като единият имаше малко иранско име/фамилия и после видях че е мюсюлманин (Кашмир може би? но това не е важно). Викам си, то качеството на САП основно беше в Индия. Бях ги проверил предварително двамата в интернет и горе-долу имах представа какви са им интересите. И двамата бяха много приветливи. Задаваха си спокойно въпросите. Най-интересното е, че и аз не се притеснявах. Давах колкото се може повече подробности. По време на интервюто прецених, че отговарям на 70% от нещата, които ще им трябват - пак добре като се има предвид, че очаквах малко повече. Единственото, от което малко се страхувам, ако започна работа, че съм позабравил доста неща.

Въпросите продължиха около час. Обясниха ми какъв е проектът - ще отнеме една година, което мен напълно ме устройва, защото искам да добия някакъв опит в Нова Зеландия без да се налага първата ми работа да е и последна. Питаха къде живея да се уверят, че ще мога да идвам на работа. Поискаха да видят и визата ми. Зададоха и един очакван въпрос (чел съм къде ли не, че питат и за хобита, спорт, и т.н. извънработни интереси - идеята е, че не се интересуват само от качествата, а и доколко ще се впише човек в тима и организационната култура). Последно интервюто завърши, че имат още да интервюират, но пък отворените позиции за тази длъжност са 2, тоест увеличават се шансовете за наемане. Казаха ми, че до следващата сряда ще насрочат второ интервю, ако съм избран, на което е запознаване с тима (тези непознати още за мен хора, ще имат голяма тежест при назначаването ми), а също е възможно да се налага да демонстрирам някакви знания/умения. Като се прибрах веднага изпратих кратко благодарствено съобщение както препоръчват дебелите книги. Утре сядам да попрочета малко. Ми да си пожелая успех - не си правя илюзии, че от едно интервю мога да попадна на работа, но съм много оптимистично настроен. Пожелайте ми успех!