Прибирам се днес от работа сериозно навалян от дъжд, който продължава втори ден (поне е топъл) и бях неприятно изненадан от един официален фиш за нарушение на правилата на блока. Ние??? Дето може би най-големия ни проблем е когато пералнята центрофугира, но и това се случва в прилично време. И то какво обвинение само! Наличие на наркотици в апартамента ни установено от обучено куче. Направо не е истина.
Това ми напомни на друго безпочвено обвинение в тази държава, за което писах в началото на юни, когато от отдела за киберпрестъпност казаха на Скайп да ми закрият новозеландския номер. Отново без каквото и да било основание. Трябва ли да споменавам, че в нашия апартамент нито са влизали, нито са произвеждани, нито са употребявани наркотици. "Обученото" куче е минало в петък в 10:35 сутринта според фиша, когато Иван си е бил вкъщи. Не вярвам да е пропуснал да сподели с мен какво е правил по това време, за да събуди подозрение у кучето.
Утре сутринта ще ходя да се разправям с мениджъра на блока. Само ми се отваря работа. Бях чел разлепени листове до асансьорите, че са почнали да правят такива проверки. Подозирам, че са го направили това с цел да разберат кой живее в апартамента, защото имат проблем с много наематели, а не знаят кой е собственик и на кой да се оплачат. Много е вероятно да ми поискат договора за наем и лични данни. Писах и до девойката от агенцията, чрез която наехме апартамента да я информирам и да я помоля за съвет. Важно е бързо да се оправи подобно недоразумение, че току-виж се хлопнали сума врати. Че съм възмутен е меко казано. Но сега трябва да се концентрирам върху решението.
понеделник, 3 октомври 2011 г.
събота, 1 октомври 2011 г.
Ново име
Да се поздравим - в НЗ вече ще съм известен като Nick Georgiev, след като официално си смених името (благодаря на един много близък приятел за идеята). С това име ме знаят всичките ми съученици от гимназията и всичките ми познати в САЩ. Аз започнах да го ползвам и в Нова Зеландия и там ми виси над работното място. Харесвам си го, а и много ще ми улесни общуването с всякакви институции и няма да налага постоянно обяснение кой съм, какъв съм, откъде съм. Естествено нито ще забравя на кой съм кръстен, нито ще забравя 6ти декември.
Оказа се, че в Нова Зеландия е прекалено лесно да се направи подобно нещо - попълва се 2 странички формуляр и се подписва клетвена декларация, че искаш да си промениш името. Изпращаш по пощата до МВР, отдел Раждания, смърт и бракове, където те одрусват със $120, вписват те в регистрите и ти изпращат Сертификат за промяна на името. С него вече може да си промениш името навсякъде.
В банката веднага ми смениха името, но засега няма да сменям местните дебитни/кредитни карти, защото ако ми поискат лична карта/паспорт - там съм си със старото име. Ще изчакам догодина да взема шофьорска книжка с новото име без да се явявам на изпити и тогава ще сменя другите неща. Обадих се на данъчните - те се оказаха крайно незаинтересовани. Смениха ми името по телефона, но казаха, че за тях името никак не е важно (???) - явно се оправят чудесно само с данъчния номер и датата на раждане. В работа ще ми го сменят другата седмица официално. Отделно ще трябва да се обадя на вода/ток и т.н., но засега няма да бързам и за там кой знае колко. Без малко да забравя: обадих се и на имиграционните да питам трябва ли да го сменя и при тях. Те казаха, че името във визата трябва да отговаря на името в паспорта, а тъй като той е български и в България процедурата е ужасна (съдиите спокойно могат да ти откажат) реших, че ще си чакам за НЗ паспорт там като си минат годините.
Честити ни 4 месеца вече в НЗ!!
Оказа се, че в Нова Зеландия е прекалено лесно да се направи подобно нещо - попълва се 2 странички формуляр и се подписва клетвена декларация, че искаш да си промениш името. Изпращаш по пощата до МВР, отдел Раждания, смърт и бракове, където те одрусват със $120, вписват те в регистрите и ти изпращат Сертификат за промяна на името. С него вече може да си промениш името навсякъде.
В банката веднага ми смениха името, но засега няма да сменям местните дебитни/кредитни карти, защото ако ми поискат лична карта/паспорт - там съм си със старото име. Ще изчакам догодина да взема шофьорска книжка с новото име без да се явявам на изпити и тогава ще сменя другите неща. Обадих се на данъчните - те се оказаха крайно незаинтересовани. Смениха ми името по телефона, но казаха, че за тях името никак не е важно (???) - явно се оправят чудесно само с данъчния номер и датата на раждане. В работа ще ми го сменят другата седмица официално. Отделно ще трябва да се обадя на вода/ток и т.н., но засега няма да бързам и за там кой знае колко. Без малко да забравя: обадих се и на имиграционните да питам трябва ли да го сменя и при тях. Те казаха, че името във визата трябва да отговаря на името в паспорта, а тъй като той е български и в България процедурата е ужасна (съдиите спокойно могат да ти откажат) реших, че ще си чакам за НЗ паспорт там като си минат годините.
Честити ни 4 месеца вече в НЗ!!
петък, 30 септември 2011 г.
Неочакван доход
Прибирам се аз вчера от работа и Иван ме изненадва с едно писмо от електрическата разпределителна компания (не от нашата, която ни снабдява с ток). За разлика от България където плащаш всичкия ток на разпределителя (ЧЕЗ, Е.ОН, ЕВН), а от своя страна той плаща на НЕК за произведената енергия, тук в Нова Зеландия е обратното - купуваш ток от производителя, а всеки производител си включва в цената наема на електропреносната мрежа. Вероятно разпределението е регулирано, така аз го разбирам, защото явно заради това че живеем в Окланд, където има изградена електропреносна мрежа и населението е концентрирано, не се налагат много инвестиции от страна на разпределителя. Съответно изведнъж в края на фискалната си година, той се оказва с голяма печалба и е принуден да я разпредели под формата на рабат на всеки един електрически консуматор.
Та имаме чек за $320. То толкова хабим за половин година сега с новата ни компания. Почнах да чета условията и се стреснах като видях, че това трябва да се обяви за доход в края на годината пред данъчните. Но за сметка на това после пише, че данъците са платени до 33% - най-високата данъчна ставка, която се прилага за доход над $70К. Моят е по-нисък, така че според следващото изречение може да поискам и възстановяване на данъка. Една груба сметка показва, че мога да си възстановя $9.60 (разликата между 30% моят процент и платените 33%, тоест 3% върху сумата на чека). Не е никак зле. Днес ще депозирам чек за първи път! Докато в САЩ чекът все заема не малка част от разплащанията, в НЗ почти всичко е електронно: банковите транзакции дори между банки са безплатни, а всички магазини, магазинчета, закусвалнички са снабдени с EFTPOS устройства за дебитни и кредитни карти. Досега никой не се е намръщил, ако платиш примерно само $4 с дебитна карта. Пожелайте ми успех с внасянето на чека.
Та имаме чек за $320. То толкова хабим за половин година сега с новата ни компания. Почнах да чета условията и се стреснах като видях, че това трябва да се обяви за доход в края на годината пред данъчните. Но за сметка на това после пише, че данъците са платени до 33% - най-високата данъчна ставка, която се прилага за доход над $70К. Моят е по-нисък, така че според следващото изречение може да поискам и възстановяване на данъка. Една груба сметка показва, че мога да си възстановя $9.60 (разликата между 30% моят процент и платените 33%, тоест 3% върху сумата на чека). Не е никак зле. Днес ще депозирам чек за първи път! Докато в САЩ чекът все заема не малка част от разплащанията, в НЗ почти всичко е електронно: банковите транзакции дори между банки са безплатни, а всички магазини, магазинчета, закусвалнички са снабдени с EFTPOS устройства за дебитни и кредитни карти. Досега никой не се е намръщил, ако платиш примерно само $4 с дебитна карта. Пожелайте ми успех с внасянето на чека.
четвъртък, 29 септември 2011 г.
Образованието или счетоводителят в мен
Има нещо странно - още преди да завърша бакалавърската си степен в САЩ по информационни системи, усетих че имам интерес към счетоводството. Не знам дали се дължи на простата логика, на която се основава или защото за един учебен проект създадох информационна система за цветарски магазин, където собственикът ми беше близък приятел, а също и счетоводител. Отделно на един от курсовете ми професорът беше българин и счетоводител. Да не говорим за майката на най-добрата ми приятелка, която почти си ме е "осиновила". И безбройните финансови отчети в американската ми работа, личните финанси, бюджетиране, данъчни декларации и прочие. Като се прибрах в България през 2006та, помагах няколко месеца на майката на приятелката ми, изкарах курс по счетоводство към Нов Български Университет и приготвях и плащах на баща ми осигуровките за неговата фирма. Та не може да се каже, че ми липсва мотивация или интерес.
Като погледна в бъдещето не се виждам много в технологиите. През последните години излязоха толкова много - то не бяха нови езици, мобилни приложения, платформи, таблети, софтуер и какво ли още не. Докато развиеш интерес към едно или дори само го опознаеш малко и ето ти друго по-сложно на хоризонта. Едно е да си на 17 г. и да нямаш какво да правиш, друго е вече да си поостарял (или поузрял) и интересите ти да са разнообразни. Според моята равносметка, трябва да отделям огромна част от свободното си време (което нямам), само за да мога да се държа в крак с ограничени технологии, без да имам възможност да се запознавам с нови. Ако се погледне в пари - ще изкарвам малко повече отколкото изкарвам в момента, но дори да е 50% повече, цената на която бих го постигнал не си заслужава. Не заради това дойдох в Нова Зеландия - кариера от този тип не ми трябва. А и за какво да се бъхтам, след като някой току-що завършил гимназия най-вероятно ще знае повече от мен за най-новите технологии и ще ме измести от пазара на работна ръка?
Затова реших да се отдам на старата си страст - счетоводството. Чух какво ли не: не е добре платено, програмите изместват счетоводителите, има пренасищане от счетоводители. Плюсовете както аз ги виждам са - ако си добър счетоводител, винаги ще имаш работа (то и в информационните технологии е така, но цената да се запазиш добър е непосилно висока), ще имаш повече от добро заплащане. Като се почне от 55К, докъм 80К след 5 г и към 100К после, ако естествено има стремеж в тази насока. Винаги може да се понатрупа малко опит по време на данъчния сезон, когато има нужда от временна работна ръка. Та затова подадох документи в моя университет (тук бакалавърската степен по търговия, в която влиза специалност счетоводство е само 3 г). Отделно ще се опитам да използвам това, че съм служител на университета, за да получа отстъпка от таксата. Одобриха ме преди няколко дни, но сега следва по-трудната част - искам да ми признаят курсовете от бакалавърската степен, които се припокриват: начално счетоводство, маркетинг, мениджмънт, статистика, бизнес право, финанси, икономика и др. Проблемът е, че според правилата на университета, признават до 8 курса - тоест аз ще трябва да си държа другите 16. А и не трябва да са на повече от 5 г - моите са от началото на 2000те, но могат да направят изключение. Това ще е следващата ми задача - да ги признаят.
Ако ли не - ще реша допълнително дали ще си заслужи допълнителната инвестиция във време и пари, защото ако се наложи да уча part-time (непълно време) ще се проточи ужасно много във времето и ще се изтормозя. Да видим какво ще се получи. Ако всичко стане както го искам, ще започна от януари 2012.
Като погледна в бъдещето не се виждам много в технологиите. През последните години излязоха толкова много - то не бяха нови езици, мобилни приложения, платформи, таблети, софтуер и какво ли още не. Докато развиеш интерес към едно или дори само го опознаеш малко и ето ти друго по-сложно на хоризонта. Едно е да си на 17 г. и да нямаш какво да правиш, друго е вече да си поостарял (или поузрял) и интересите ти да са разнообразни. Според моята равносметка, трябва да отделям огромна част от свободното си време (което нямам), само за да мога да се държа в крак с ограничени технологии, без да имам възможност да се запознавам с нови. Ако се погледне в пари - ще изкарвам малко повече отколкото изкарвам в момента, но дори да е 50% повече, цената на която бих го постигнал не си заслужава. Не заради това дойдох в Нова Зеландия - кариера от този тип не ми трябва. А и за какво да се бъхтам, след като някой току-що завършил гимназия най-вероятно ще знае повече от мен за най-новите технологии и ще ме измести от пазара на работна ръка?
Затова реших да се отдам на старата си страст - счетоводството. Чух какво ли не: не е добре платено, програмите изместват счетоводителите, има пренасищане от счетоводители. Плюсовете както аз ги виждам са - ако си добър счетоводител, винаги ще имаш работа (то и в информационните технологии е така, но цената да се запазиш добър е непосилно висока), ще имаш повече от добро заплащане. Като се почне от 55К, докъм 80К след 5 г и към 100К после, ако естествено има стремеж в тази насока. Винаги може да се понатрупа малко опит по време на данъчния сезон, когато има нужда от временна работна ръка. Та затова подадох документи в моя университет (тук бакалавърската степен по търговия, в която влиза специалност счетоводство е само 3 г). Отделно ще се опитам да използвам това, че съм служител на университета, за да получа отстъпка от таксата. Одобриха ме преди няколко дни, но сега следва по-трудната част - искам да ми признаят курсовете от бакалавърската степен, които се припокриват: начално счетоводство, маркетинг, мениджмънт, статистика, бизнес право, финанси, икономика и др. Проблемът е, че според правилата на университета, признават до 8 курса - тоест аз ще трябва да си държа другите 16. А и не трябва да са на повече от 5 г - моите са от началото на 2000те, но могат да направят изключение. Това ще е следващата ми задача - да ги признаят.
Ако ли не - ще реша допълнително дали ще си заслужи допълнителната инвестиция във време и пари, защото ако се наложи да уча part-time (непълно време) ще се проточи ужасно много във времето и ще се изтормозя. Да видим какво ще се получи. Ако всичко стане както го искам, ще започна от януари 2012.
понеделник, 26 септември 2011 г.
Смяна на времето
Минахме и тук в лятното часово време. След като вече дни наред почваше да се развиделява в 6 сутринта, на 25 септември 2011 официално избягахме с още 1 час напред. Поинтересувах се за останалите страни как е и се оказа логично - основно страни в умерения пояс ползват лятно/зимно часово време, защото техния ден варира повече. За страните близо или около екватора денят и нощта са си почти равни по 24 часа целогодишно. Интересно е обаче, че в България ще се смени времето чак на 30 октомври - след 5 седмици, а в САЩ на 6 ноември (за отпуската ми точно там).
Правилото е следното - стои се в лятно часово време колкото се може повече и затова има такива големи разлики в северното и южното полукълбо и повече от месец в "междинно" състояние - страна от едното полукълбо е сменила времето, но друга от другото все още не е. Най-общо подредени във времето са така (в скоби е дадено НЗ време спрямо БГ):
САЩ - лятно - предпоследна седмица на март
Европа - лятно - последна седмица на март (БГ + 10 ч)
НЗ - зимно - първа седмица на април (БГ+9 ч)
НЗ - лятно - последна седмица на септември (БГ+10 ч)
Европа - зимно - последна седмица на октомври (БГ + 11 ч)
САЩ - зимно - първа седмица на ноември
Правилото е следното - стои се в лятно часово време колкото се може повече и затова има такива големи разлики в северното и южното полукълбо и повече от месец в "междинно" състояние - страна от едното полукълбо е сменила времето, но друга от другото все още не е. Най-общо подредени във времето са така (в скоби е дадено НЗ време спрямо БГ):
САЩ - лятно - предпоследна седмица на март
Европа - лятно - последна седмица на март (БГ + 10 ч)
НЗ - зимно - първа седмица на април (БГ+9 ч)
НЗ - лятно - последна седмица на септември (БГ+10 ч)
Европа - зимно - последна седмица на октомври (БГ + 11 ч)
САЩ - зимно - първа седмица на ноември
неделя, 25 септември 2011 г.
Манджата... и интересна пицария
То толкова теми се натрупаха за писане, че трябва да седна и малко по малко да ви разкажа какво се случва.
Миналата седмица с двама колеги бяхме на семинар по интернет сигурност - много интересен и полезен. Имахме директна видеовръзка между Окланд и столицата Уелингтън като представяха експерти и от двата града. Имаше безплатна бира, а след семинара дойде и пица. Каква интересна пица! Тоест не пицата, а кутиите и всички там атрибути по тях. Пицарията е www.hell.co.nz ("hell" като в "ад"). Кутиите са черни с червени дяволчета и червени черепи (по същия начин им е организирана и уеб страничката), телефонът за поръчка е 0800 666 111 - наблягаме на 666, а колата, с която доставят прилича на линейка. Вкусна пица и след почти седмица все още съм жив :)
Помислих си как ли щяха да приемат американците подобна идея. Най-вероятно неделните попове щяха да я заклеймят като сатанинска, а суеверните хора никога нямаше да поръчат и щеше да фалира пицарията. Ако погледнете обаче в НЗ само около Окланд има около 30тина локации и хората си поръчват и казват, че е една от най-добрите.
Вчера пък бяхме в един тайландски ресторант, естествено с ваучер за $32, който включваше 2 предястия, 2 основни ястия и ориз - тук вече си беше ресторант с тежки кожени столове, свещ на масата, чаши за вино (само дето не си бяхме донесли - да, много ресторанти разрешават сам да си донесеш бутилка като плащаш примерно $5 да ти я отворят). Ядохме предимно морска храна като беше много вкусно, особено рибата на Иван - "снаппер" както й казват тук (http://en.wikipedia.org/wiki/Australasian_snapper). Даже съсобственичката дойде при нас да ни пита откъде сме и си поговорихме - тя научи малко къде е България, а ние малко за историята на Тайланд и по-специално защо понякога го споменават като Сиам. Чудесно обслужване и много приятна вечер.
Миналата седмица с двама колеги бяхме на семинар по интернет сигурност - много интересен и полезен. Имахме директна видеовръзка между Окланд и столицата Уелингтън като представяха експерти и от двата града. Имаше безплатна бира, а след семинара дойде и пица. Каква интересна пица! Тоест не пицата, а кутиите и всички там атрибути по тях. Пицарията е www.hell.co.nz ("hell" като в "ад"). Кутиите са черни с червени дяволчета и червени черепи (по същия начин им е организирана и уеб страничката), телефонът за поръчка е 0800 666 111 - наблягаме на 666, а колата, с която доставят прилича на линейка. Вкусна пица и след почти седмица все още съм жив :)
Помислих си как ли щяха да приемат американците подобна идея. Най-вероятно неделните попове щяха да я заклеймят като сатанинска, а суеверните хора никога нямаше да поръчат и щеше да фалира пицарията. Ако погледнете обаче в НЗ само около Окланд има около 30тина локации и хората си поръчват и казват, че е една от най-добрите.
Вчера пък бяхме в един тайландски ресторант, естествено с ваучер за $32, който включваше 2 предястия, 2 основни ястия и ориз - тук вече си беше ресторант с тежки кожени столове, свещ на масата, чаши за вино (само дето не си бяхме донесли - да, много ресторанти разрешават сам да си донесеш бутилка като плащаш примерно $5 да ти я отворят). Ядохме предимно морска храна като беше много вкусно, особено рибата на Иван - "снаппер" както й казват тук (http://en.wikipedia.org/wiki/Australasian_snapper). Даже съсобственичката дойде при нас да ни пита откъде сме и си поговорихме - тя научи малко къде е България, а ние малко за историята на Тайланд и по-специално защо понякога го споменават като Сиам. Чудесно обслужване и много приятна вечер.
неделя, 11 септември 2011 г.
Кредитна карта
Бавно, но методично започна одисеята по издаване на кредитна карта. Първо беше проучването как и кога може да се получи такава; после беше чакането; после подаване на молба; после допълнителни доказателства и накрая одобрение. Малко прилича на подаването на молба за жителство в Нова Зеландия.
Още като пристигнахме през юни ходих до Уестпак (мойта банка) да ги питам дали могат да ми издадат кредитна карта. Тъй като имах голям депозит при тях, предложих да заселя част от него в спестовна сметка, която да гарантира, че дори да достигна лимита на кредитната карта и спра да плащам, банката ще е осигурена. Това е масова практика в САЩ, ако кредитополучателят няма кредитна история. Уви, не ги впечатли това предложение и казаха, че ми трябват поне 3 депозита от заплата да ми постъпят в сметката и тогава може да ме разгледат. Питах ги тогава как стои въпросът, ако доходите са от чужбина - тогава, ми казаха, трябват 3 месеца.
Неусетно времето мина и ето ги вече 3те депозита в сметката. Организирахме се с Иван да идем до банката, за да подадем молба за карта. В САЩ мобата се попълва онлайн (рядко на хартия) и картата идва по пощата. Оказа се, че няма достатъчно обслужващ персонал, защото беше петък (да не говорим, че тук обикновено за повечето неща се организира среща (appointment), а ние нямахме. Препоръчаха ни да подадем онлайн като казаха, че до седмица ще ни отговорят.
Още понеделник имаше емайл да се обадя за повече подробности във връзка с молбата, защото бях включил дохода си и от САЩ, активите там (спестовната ми сметка за пенсия) както и задълженията ми там. Разпитаха ме подробно по телефона и всичко си записаха. Поискаха банкови извлечения от пенсионната сметка и ме помолиха да ги занеса в клон, откъдето да ги факсират до централата. Така и направих. След няколко дни им се обадих да попитам дали са получили документите и дали е необходимо още нещо да предоставя (разбирай: моята част е свършена, къде ми е отговорът?) Потвърдиха и изпратиха емайл от мое име на отдела, който трябва да вземе решение.
Още няколко дена минаха и получих емайл, че съм одобрен и че ще получа картата по пощата, но няма да е активна, а ще трябва да ида отново в клон с картата и документ за самоличност, за да ми я активират. Системата малко прилича на хибрид между БГ и САЩ - в БГ всичко е в клон и на хартия, подписват се сума бумаги, общи условия и т.н., а в САЩ всичко е онлайн и дори не знаеш къде ти е банката (много от издателите на кредитни карти не са банки в смисъла, който ние влагаме - нямат клонове, а оперират само виртуално). След още няколко дни пристигна писмо, в което имаше хубаво описани параметрите на картата като лимит, срокове за погасяване, лихва, годишна такса (да, тук картите имат годишна такса! - това ще е изненада само за американските читатели), но карта нямаше - ще се чака още някой друг ден и се надявам идващата седмица да се сдобия с такова новозеландско чудо. Не че ми трябва, но това съм научил за кредита - дават ти го само, ако докажеш, че нямаш нужда от него и са склонни да го увеличават и да ти дават привилегии, колкото повече доказваш, че нямаш нужда от него ;) Таксата е $44/година, лихвата е 19.95% (аз баланси не държа обикновено), гратисен период до 55 дни и лимит $5К. Е, аз в момента нямам никаква нужда, но е важно догодина като почна да се озъртам за жилище да имам някаква кредитна история. Иван ще го добавим малко по-късно, просто онлайн нямаше възможност да се впише втори човек.
И последно малък съвет към скептиците: кредитът е благословия, която ако се култивира и използва разумно и премерено може да отвори много врати и да направи животът ни по-лек и приятен.
Още като пристигнахме през юни ходих до Уестпак (мойта банка) да ги питам дали могат да ми издадат кредитна карта. Тъй като имах голям депозит при тях, предложих да заселя част от него в спестовна сметка, която да гарантира, че дори да достигна лимита на кредитната карта и спра да плащам, банката ще е осигурена. Това е масова практика в САЩ, ако кредитополучателят няма кредитна история. Уви, не ги впечатли това предложение и казаха, че ми трябват поне 3 депозита от заплата да ми постъпят в сметката и тогава може да ме разгледат. Питах ги тогава как стои въпросът, ако доходите са от чужбина - тогава, ми казаха, трябват 3 месеца.
Неусетно времето мина и ето ги вече 3те депозита в сметката. Организирахме се с Иван да идем до банката, за да подадем молба за карта. В САЩ мобата се попълва онлайн (рядко на хартия) и картата идва по пощата. Оказа се, че няма достатъчно обслужващ персонал, защото беше петък (да не говорим, че тук обикновено за повечето неща се организира среща (appointment), а ние нямахме. Препоръчаха ни да подадем онлайн като казаха, че до седмица ще ни отговорят.
Още понеделник имаше емайл да се обадя за повече подробности във връзка с молбата, защото бях включил дохода си и от САЩ, активите там (спестовната ми сметка за пенсия) както и задълженията ми там. Разпитаха ме подробно по телефона и всичко си записаха. Поискаха банкови извлечения от пенсионната сметка и ме помолиха да ги занеса в клон, откъдето да ги факсират до централата. Така и направих. След няколко дни им се обадих да попитам дали са получили документите и дали е необходимо още нещо да предоставя (разбирай: моята част е свършена, къде ми е отговорът?) Потвърдиха и изпратиха емайл от мое име на отдела, който трябва да вземе решение.
Още няколко дена минаха и получих емайл, че съм одобрен и че ще получа картата по пощата, но няма да е активна, а ще трябва да ида отново в клон с картата и документ за самоличност, за да ми я активират. Системата малко прилича на хибрид между БГ и САЩ - в БГ всичко е в клон и на хартия, подписват се сума бумаги, общи условия и т.н., а в САЩ всичко е онлайн и дори не знаеш къде ти е банката (много от издателите на кредитни карти не са банки в смисъла, който ние влагаме - нямат клонове, а оперират само виртуално). След още няколко дни пристигна писмо, в което имаше хубаво описани параметрите на картата като лимит, срокове за погасяване, лихва, годишна такса (да, тук картите имат годишна такса! - това ще е изненада само за американските читатели), но карта нямаше - ще се чака още някой друг ден и се надявам идващата седмица да се сдобия с такова новозеландско чудо. Не че ми трябва, но това съм научил за кредита - дават ти го само, ако докажеш, че нямаш нужда от него и са склонни да го увеличават и да ти дават привилегии, колкото повече доказваш, че нямаш нужда от него ;) Таксата е $44/година, лихвата е 19.95% (аз баланси не държа обикновено), гратисен период до 55 дни и лимит $5К. Е, аз в момента нямам никаква нужда, но е важно догодина като почна да се озъртам за жилище да имам някаква кредитна история. Иван ще го добавим малко по-късно, просто онлайн нямаше възможност да се впише втори човек.
И последно малък съвет към скептиците: кредитът е благословия, която ако се култивира и използва разумно и премерено може да отвори много врати и да направи животът ни по-лек и приятен.
Абонамент за:
Публикации (Atom)