Реших да се поинтересувам как стоят нещата с кредита в Нова Зеландия. От САЩ съм научил, че всичко зависи от добрата кредитна история - навременно плащане на сметки, но и кандидатстване за и употреба на различни кредитни продукти (кредитни карти, кредит от големи вериги магазини, потребителски кредит, лизинг за кола, ипотека, студентски и други заеми и т.н.) Там нещата се докладват всеки месец в 3 големи частни фирми, които акумулират информация за потребителя, колко кредит му е отпуснат, каква част е усвоена, дали плаща навреме. Доколкото знам в България засега само БНБ събира такава информация и то само от банките, но не и от частни лица. В Нова Зеландия се поинтересувах как е и ми казаха, че информацията се събира от частна компания - Veda Advantage. Моля, ако някой има по-подробна информация за други компании да сподели. Днес пратих с обикновена поща един формуляр до Веда Адвантидж да питам дали и каква информация са натрупали за мен - то не би трябвало да има нищо, защото не са дошли още първите сметки за комунални услуги, но ще ми е интересно дали записват и проверките в кредитното досие, когато решават дали да ти открият сметката, да те одобрят за наем и т.н. Ще пиша пак като се получи отговор.
Минах и през банката да ги питам за кредитна карта, за да може да почне да тече време и след някоя и друга година да съм на ниво за ипотека или каквото ми трябва. Тъй като още нямам работа в НЗ се чудех дали е възможно да заделят част от парите в сметката ми в някакъв блокиран депозит като залог за това, че ще им върна парите. Примерно блокират $1000 и ми издават карта с $1000 лимит. Аз ползвам картата година като плащам редовно на банката и след година ми отблокират мойте $1000 и оставам с една кредитна карта и добра кредитна история. Уви, оказва се, че ако нямаш местна работа и 3 депозита в сметката карта не биха издали. При наличие на чуждестранен доход го вземат предвид само ако постъпва по НЗ сметка в банката и постъпва поне 3 месеца. Засега тази информация ме устройва - остава значи само да се разшетам за някаква работа.
понеделник, 27 юни 2011 г.
четвъртък, 23 юни 2011 г.
Обзавеждането продължава
Бяхме си поръчали конвекторен радиатор, микровълнова и бюро. Отделно мултифункционален принтер. Идеята е, че като нямаме кола да ни ги доставят вкъщи. Доставката на "обзавеждането" беше $6, а на принтера - безплатно. Дотук идеално. Бях получил и емайл с тракинг номер за обзавеждането, който за мое голямо учудване беше на пощите. От САЩ съм свикнал по пощите да се движат много неща като кредитни карти и малки пакети, но пък чак мебел (за тях FedEx или UPS). Е в Нова Зеландия не бяха точно с пощата, а с куриерската им услуга CourierPost, която отговаря на българския Булпост. Знаех и кой ден ще ги доставят и чаках търпеливо вкъщи. След като обядвахме вчера реших да проверя дали има някакви новини и се оказа, че са били на адреса около час преди това и не са могли да влязат - нарочно бях написал инструкция да звъннат като са тук, но уви, никой не си беше направил труда. Обадих се веднага и се оказа, че автоматично ще се опитат да доставят пак в събота - не мога да чакам толкова, а и щом не са звъннали веднъж, каква е гаранцията че ще звъннат втори път. Казах им, че искам да си го взема от пощата - около 600 м от нас (бедна ми е фантазията какво ме е чакало. Ако знаех, щях да си ги купя от магазина и да ги влача 1100 м, да си спестя $6 и допълнително още $10, защото се оказа в момента, че бюрото вече е намалено).
Отидох до пощата следващия ден да си взема нещата - дадох тракинг номера и ми връчиха конвекторния радиатор. Чудесно, казах, ама къде са другите неща към този тракинг номер - нямало други. Домъкнах се до вкъщи и пак проверих емайла - 1 тракинг номер, логнах се на сайта - 3 тракинг номера: по един за всяко нещо. Пак обаждане, пак пренасочване, на следващия ден си ги взехме. Вече ще знам какво ме чака, ако поръчвам онлайн.
За принтера бях написал инструкция да звъннат на домофона (научих си кода и как се борави с него) или на телефона ми. Дойде с DHL и звъннаха - бях много щастлив. Вече сме що-годе обзаведени.
'
сряда, 22 юни 2011 г.
Проблемите с интернета
Интернетът беше (и все още е) най-голямата одисея. На всичкото отгоре се плаща на трафик - има пакети с различно количество: примерно от 5-60ГБ като ако искаш още може да си плащаш за блокове 10-20ГБ данни (около $2 за 1ГБ). Още като подписахме договора на 10.6.2011 се обадих на Слингшот да ми прокарат интернет на новия адрес, защото бях чел на сайта им, че отнема около 7 работни дни. Отделно за да провериш цените на сайта им даваш адрес и домашен телефон. Е да де, ама аз като нямам - давах моя скайп-ин номер за Нова Зеландия. Работи като обикновен градски телефон в Окланд - само ми звъни на скайпа. Ден след като бях подал поръчката получих известие от Скайп:
Ихаааа - кибер престъпник ли станах за 10 дни в Нова Зеландия? Явно го нямат регистриран по телекомите номера и съм ударил червените флагчета. Голям брат бди! Вече ми е ясно, че всичко се следи. Обадих се по телефона на детектива и му обясних кой съм, къде съм ползвал номера и на другия ден скайп ми писаха, че всичко е наред и мога да си ползвам номера нормално.
Слингшот също ми се обадиха да ме питат за адреса отново, защото не го намирали в базите данни - обясних им точно къде е и каква сграда е и зачаках. След още няколко дни получих смс да им се обадя, че имало пак проблеми - накараха ме да намеря номер на парцела на сградата. Аз писах емайл до агенцията да ги питам, но отделно знам къде да се поровя в интернет - в данъчната страница на общината и намерих правното описание на моя апартамент с някакъв номер. Обадих се пак на Слингшот и им го дадох. Скоро дойде емайл със същите данни от агенцията - показах на Иван, който не искаше преди да повярва, че номерът ще свърши работа. Днес пак им звънях - вече има "дата", на която да пуснат нета, но не е окончателна (може и да не се случи на 28.6.2011). Аз се надявах вече да е пуснат за рождения ми ден утре, но уви. Ще пратят и ДСЛ модема.
"Our telecom partner received the request from the local police department to have your number blocked. We will have to remove the number from your account. We will compensate the unused period of your subscription.
For further information, please kindly contact the person in charge directly. Your number could have been marked incorrectly. Here are the details of the officer, who requested to block your number. You may contact him for further information: [името на човека го махам] | Technical Investigator | National Cyber Crime Centre (NC3)"
Ихаааа - кибер престъпник ли станах за 10 дни в Нова Зеландия? Явно го нямат регистриран по телекомите номера и съм ударил червените флагчета. Голям брат бди! Вече ми е ясно, че всичко се следи. Обадих се по телефона на детектива и му обясних кой съм, къде съм ползвал номера и на другия ден скайп ми писаха, че всичко е наред и мога да си ползвам номера нормално.
Слингшот също ми се обадиха да ме питат за адреса отново, защото не го намирали в базите данни - обясних им точно къде е и каква сграда е и зачаках. След още няколко дни получих смс да им се обадя, че имало пак проблеми - накараха ме да намеря номер на парцела на сградата. Аз писах емайл до агенцията да ги питам, но отделно знам къде да се поровя в интернет - в данъчната страница на общината и намерих правното описание на моя апартамент с някакъв номер. Обадих се пак на Слингшот и им го дадох. Скоро дойде емайл със същите данни от агенцията - показах на Иван, който не искаше преди да повярва, че номерът ще свърши работа. Днес пак им звънях - вече има "дата", на която да пуснат нета, но не е окончателна (може и да не се случи на 28.6.2011). Аз се надявах вече да е пуснат за рождения ми ден утре, но уви. Ще пратят и ДСЛ модема.
Бяхме видяли, че има жакове във всяка стая, но днес на Иван му направи впечатление, че за нет, а не за телефон. Даже вкара някакъв мрежови кабел да ми покаже. Ужасих се - дали за това от Слингшот не са намерили сградата в базите си данни? Но тогава как има ДСЛ от Водафон. И се досетих. Това са комбинирани жакове - виждал съм и друг път. Имам телефонен кабел (RJ-11) и проверих - щракна перфектно в жака. Добре че не им писах. Сега остана само още седмица чакане. Вчера купих 3ГБ мобилен трафик, защото предните 3ГБ от 2degreesmobile свършиха.
Свързване на комуналните услуги
Още при подписването на договора, в агенцията за недвижими имоти ни предложиха една напълно безплатна услуга - свързване на комунални услуги. Единствено се подписва кратък формуляр за съгласие и се оставя мобилен телефон. Обадиха ми се почти веднага. Процедурата е следната: предлагат ти определен брой доставчици за всяка комунална услуга като ти препоръчват една, но ти може да си избереш друга.
Така може да свържеш ток (в Нова Зеландия както и в САЩ услугата е прикачена към име и се доставя на адрес). Каква е разликата ще кажете с България? Ами просто - услугата се води на името на наемателя и той е отговорен за плащането й, нищо че се доставя на адрес, на който друг е собственик. В България няма практика да се прехвърля ток и телефон на името на наемателя и за какво да се прехвърля, след като по закон вземания се търсят от собственика .Чували сте за ужасните истории на измамени хазяи със сметки за парно в България или за нови собственици на панелни апартаменти с честитка от Топлофикация за няколко хиляди за последните години.
За ток избрахме препоръчаната ни компания, защото не бяхме правили разучване. Аз после направих и се оказа, че може да получаваме до 16% по-евтин ток от друга компания. Да мине месец-два и сигурно ще сменим. Особено сега зимата заради отоплението (на ток). Вода не се предлагаше, даже на човека му стана интересно как наемател ще плаща вода - обикновено е включена. За следващия път ще знаем - това може да спести около $20/седмица. Сателитна телевизия засега сметнахме, че е неоправдан разход, и съответно отказахме. Кабелна телевизия в Окланд няма. Интернет ни предложиха от Водафон, но и него отказахме. Искахме си Слингшот, за да може да смучем нощем неограничен трафик.
Водата оправихме миналия понеделник. В стара сграда баш в административния център в едно мърляво офисче с пукнати прозорци облепени с тиксо (естествено гледащи към задния двор, а не към главната улица) имаше точно двама човека. Този, който ни обслужи имаше някакъв психологичен недъг - малко заекваше, малко като бавно развиващ говореше, но беше бял, чист, симпатичен и дружелюбен. Личеше че отскоро е на работа, защото като исках да се плаща водата автоматично му се наложи да звъни в централата в Уелингтън (столицата) и да пита как става. В крайна сметка не стана. Ще го свърша аз сам като ми дойде първата сметка за вода. Бях неприятно изненадан от $300 депозит, който трябваше да платя, който ми го връщат като се преместя и всички сметки са уредени. В САЩ съм плащал депозит за ток в началото, но за вода - никога. Явно е по-сложно да се спре водата на неизряден платец. Както и да е.
Така може да свържеш ток (в Нова Зеландия както и в САЩ услугата е прикачена към име и се доставя на адрес). Каква е разликата ще кажете с България? Ами просто - услугата се води на името на наемателя и той е отговорен за плащането й, нищо че се доставя на адрес, на който друг е собственик. В България няма практика да се прехвърля ток и телефон на името на наемателя и за какво да се прехвърля, след като по закон вземания се търсят от собственика .Чували сте за ужасните истории на измамени хазяи със сметки за парно в България или за нови собственици на панелни апартаменти с честитка от Топлофикация за няколко хиляди за последните години.
За ток избрахме препоръчаната ни компания, защото не бяхме правили разучване. Аз после направих и се оказа, че може да получаваме до 16% по-евтин ток от друга компания. Да мине месец-два и сигурно ще сменим. Особено сега зимата заради отоплението (на ток). Вода не се предлагаше, даже на човека му стана интересно как наемател ще плаща вода - обикновено е включена. За следващия път ще знаем - това може да спести около $20/седмица. Сателитна телевизия засега сметнахме, че е неоправдан разход, и съответно отказахме. Кабелна телевизия в Окланд няма. Интернет ни предложиха от Водафон, но и него отказахме. Искахме си Слингшот, за да може да смучем нощем неограничен трафик.
Водата оправихме миналия понеделник. В стара сграда баш в административния център в едно мърляво офисче с пукнати прозорци облепени с тиксо (естествено гледащи към задния двор, а не към главната улица) имаше точно двама човека. Този, който ни обслужи имаше някакъв психологичен недъг - малко заекваше, малко като бавно развиващ говореше, но беше бял, чист, симпатичен и дружелюбен. Личеше че отскоро е на работа, защото като исках да се плаща водата автоматично му се наложи да звъни в централата в Уелингтън (столицата) и да пита как става. В крайна сметка не стана. Ще го свърша аз сам като ми дойде първата сметка за вода. Бях неприятно изненадан от $300 депозит, който трябваше да платя, който ми го връщат като се преместя и всички сметки са уредени. В САЩ съм плащал депозит за ток в началото, но за вода - никога. Явно е по-сложно да се спре водата на неизряден платец. Както и да е.
петък, 17 юни 2011 г.
Нанасяне в новата квартира!
Петък. Предната вечер вече бяхме стегнали багажа, защото трябваше след 9 сутринта да ида да взема ключовете за апартамента от агенцията. Точно в 9 бях пред рецепцията. Единственият жив човек беше секретарката, която беше учудена, че никой не ми се е обадил предния ден от агенцията да се уговорим за ключовете. Тъй като мойта агентка беше предупредила, че ще е в отпуска - явно заместничката й не си беше свършила работата. Секретарката предложи да ми се обади като има новини и каза, че обикновено агентката идва на работа между 9:30 и 10. Това ме устройваше, защото освобождавахме хотела в 10.
Към 9:30 ми звънна секретарката да ми каже, че в момента в квартирата паропочистват мокетите и да ида да взема ключовете в 12. Ами сега? Къде да се денем 2 ч. със сума багаж, след като освободим стаята. Налагало ми се е да го правя няколко пъти в САЩ и викам да пробвам и тук: да си поискам късно напускане - да получа някой друг час. Беше същата несговорчива рецепционистка от преди 6 дни. Първата й реакция беше - не може, петък е, натоварени сме, трябва да се освободят стаите за почистване! После малко поомекна и каза 11 ч. Аз благодарих и не пропуснах да й спомена, че 17 нощувки имаме в хотела и се запътих към асансьора. Тя ми подвикна да ме пита в коя стая съм и след отговора ми каза, че няма проблем да напуснем в 12. Това вече напълно ме устройваше. Бухнах се в креватчето изморен (не бях и спал, че нали съм и на работа).
В 11:40 вече бяхме долу с всичкия багаж. Купих някакви сандвичи да имаме за обяд, заради промяната в плановете. Оригиналните бяха да се нанесем в 10, да идем на пазар и да обядваме нещо в новата квартира. Припнах до агенцията. Ключовете вече ме чакаха и един подпис ги прехвърли в моя джоб. Прибрах се в хотела, нарамихме дисагите и без довиждане вече сме на улицата. Следваше веселба с такси. От четири спрели се спряхме на второто (първото беше лъскав мерцедес, но нашите сакове определено не подхождаха). Шофьорът беше сравнително възрастен и по акцента познах, че е земляк. Оказа се Милан от Нови Сад, Сърбия. Много се зарадва, разказа ни как е дошъл преди 15 години чрез сина си, който дошъл 2 години преди него, бягали от войната. Неусетно стигнахме до квартирата - въпреки че беше сравнително близо си излезе почти $10.
Добре дошли! Набързо прегледахме какво има. Хапнахме и решихме да идем на пазар. Междувременно намерих пощенските кутии и взех първите ни търпеливо чакащи писма: електрическата компания, "Прашка"-та (интернет компанията), и потвърждението от института на Иван за платена такса. Засега толкова. В супера купихме освен храна, препарати за почистване и прах за пране. Всъщност бяхме приятно изненадани, че има чинии, тенджери, тигани, прибори, завивки и чаршафи, но всичко трябваше добре да се измие, изчисти и изпере преди да се използва. Иван се зае с кухнята, а аз с прането. Тук е моментът да отбележа, че е доста тесничко и липсват кой знае какви удобства, но с времето се свиква. Бюро за мен, електрическа печка и микровълнова поръчахме онлайн, че нямаме транспорт да ги мъкнем от магазина. Нека подреждането на багажа да почне сега!
вторник, 14 юни 2011 г.
Изкарване на HANZ 18+ карта
Решихме в последните дни пребиваване в хотела да извадим и документи за идентификация. Писва навсякъде да размахваш паспорта си, въпреки че като гледам как ги размахват другите (в този Окланд други освен имигранти има ли?) почва да не ми прави впечатление. Е нищо де, от имигрантски опит знам, че е много по-добре да се идентифицираш с местен документ - токава отпадат неудобни въпроси, не че има от какво да се срамувам или какво да крия, но просто по-лесно те приемат като "един от тях" и съответно ти се налага да разбиваш една стена по-малко.
HANZ - e Hospitality Association New Zealand, която е съсловната хотелиерска организация. Идеята на тези карти е да показват, че си над 18 години, за да те пускат в заведения и да ти продават алкохол (предполагам и цигари, въпреки че честно не виждам да пушат хората). НЗ няма лична карта, а само шофьорска книжка като документ за идентификация, и въпреки че ХАНЗ е частна организация, картите й са се наложили като де факто документ за самоличност (това го забелязах и на формуляра за IRD номер от вчера - приема се съвсем равноправно 18+ карта като документ за самоличност)
Та от банката услужливо ни бяха разпечатали една молба за такава карта да видим какво се иска. Ами 1 документ за идентификация, 1 документ за доказателство за постоянен адрес и 1 снимка. Пишеше, че се подава в пощата (не се изненадвате предполагам вече, нали?) За всеки случай вчера след като подадохме за IRD номер, аз минах през пощата и взех 2 оригинални бланки за 18+ карта, както и разпитах пак какво е необходимо. Оказа се, че в бланката накрая има клетвена декларация, която трябва да се подпише пред Justice of the Peace, или адвокат или много други длъжности, на които по закон им е разрешено да са свидетели на такива декларации. Питах къде може да се намери JP и служителката ми каза къде е сградата на районния съд (на другия ъгъл от хотела ни!) или в полицията. Вкъщи аз се порових да разбера що за чудо е JP-то. Оказа се, че е напълно безплатна услуга, която не може да ти откажат. Погледнах и няколко адреса, но сградата на съда си беше най-обещаваща.
Отидохме с Иван към 11 сутринта в сградата на съда, спокойно, чисто, питах на КППто дали се предлага услугата JP и ми отговориха положително. Влязохме и тъй като не знаехме къде е се запътихме право към информацията, където имаше малка опашка от хора и табела... Justice of the Peace. Оправиха хората, като видях, че също заверяват и копия - и това безплатно. Дойде моят ред: учтива жена ми взе и прегледа документите и ме накара да прочета стандартния текст на клетвената декларация. След това ме попита дали всичко, което съм написал е вярно и като отговорих положително подписа и подпечата бланката. Голямо шоу като дойде редът на Иван - той после ми разказа как е имал проблем да прочете думата "conscientiously" ("коншиеншъсли" = съзнателно), но всичко мина наистина бързо и безболезнено.
Върнахме се в пощата да подадем вече така готовите бланки. Аз си дадох паспорта и лист отпечатан от банката адреса ми, а Иван даде паспорт и писмото от института по английски (не направиха копия - само погледнаха дали отговаря написаното в бланката на това, което представяме). Имаше малко проблем със снимките, че искат 50х40мм, а нашите бяха български паспортни с някой друг милиметър по-малки. За малко да не ги приемат, но аз спорих, че в бланката пише "approximately" и те ги приеха, с уговорката, че ако ги отхвърлят от HANZ, ще ни напишат писмо. Мен това хич не ме притеснява - предполагам, че вместо да си правят труда да ги откажат, така или иначе ще ги обработват на компютър и могат малко да ги разтеглят, вместо да пратят отказ и да се налага да им пращаме нови снимки. Платихме по $20 за картите и си заминахме.
HANZ - e Hospitality Association New Zealand, която е съсловната хотелиерска организация. Идеята на тези карти е да показват, че си над 18 години, за да те пускат в заведения и да ти продават алкохол (предполагам и цигари, въпреки че честно не виждам да пушат хората). НЗ няма лична карта, а само шофьорска книжка като документ за идентификация, и въпреки че ХАНЗ е частна организация, картите й са се наложили като де факто документ за самоличност (това го забелязах и на формуляра за IRD номер от вчера - приема се съвсем равноправно 18+ карта като документ за самоличност)
Та от банката услужливо ни бяха разпечатали една молба за такава карта да видим какво се иска. Ами 1 документ за идентификация, 1 документ за доказателство за постоянен адрес и 1 снимка. Пишеше, че се подава в пощата (не се изненадвате предполагам вече, нали?) За всеки случай вчера след като подадохме за IRD номер, аз минах през пощата и взех 2 оригинални бланки за 18+ карта, както и разпитах пак какво е необходимо. Оказа се, че в бланката накрая има клетвена декларация, която трябва да се подпише пред Justice of the Peace, или адвокат или много други длъжности, на които по закон им е разрешено да са свидетели на такива декларации. Питах къде може да се намери JP и служителката ми каза къде е сградата на районния съд (на другия ъгъл от хотела ни!) или в полицията. Вкъщи аз се порових да разбера що за чудо е JP-то. Оказа се, че е напълно безплатна услуга, която не може да ти откажат. Погледнах и няколко адреса, но сградата на съда си беше най-обещаваща.
Отидохме с Иван към 11 сутринта в сградата на съда, спокойно, чисто, питах на КППто дали се предлага услугата JP и ми отговориха положително. Влязохме и тъй като не знаехме къде е се запътихме право към информацията, където имаше малка опашка от хора и табела... Justice of the Peace. Оправиха хората, като видях, че също заверяват и копия - и това безплатно. Дойде моят ред: учтива жена ми взе и прегледа документите и ме накара да прочета стандартния текст на клетвената декларация. След това ме попита дали всичко, което съм написал е вярно и като отговорих положително подписа и подпечата бланката. Голямо шоу като дойде редът на Иван - той после ми разказа как е имал проблем да прочете думата "conscientiously" ("коншиеншъсли" = съзнателно), но всичко мина наистина бързо и безболезнено.
Върнахме се в пощата да подадем вече така готовите бланки. Аз си дадох паспорта и лист отпечатан от банката адреса ми, а Иван даде паспорт и писмото от института по английски (не направиха копия - само погледнаха дали отговаря написаното в бланката на това, което представяме). Имаше малко проблем със снимките, че искат 50х40мм, а нашите бяха български паспортни с някой друг милиметър по-малки. За малко да не ги приемат, но аз спорих, че в бланката пише "approximately" и те ги приеха, с уговорката, че ако ги отхвърлят от HANZ, ще ни напишат писмо. Мен това хич не ме притеснява - предполагам, че вместо да си правят труда да ги откажат, така или иначе ще ги обработват на компютър и могат малко да ги разтеглят, вместо да пратят отказ и да се налага да им пращаме нови снимки. Платихме по $20 за картите и си заминахме.
понеделник, 13 юни 2011 г.
Изкарване на IRD номер
Днес беше денят, в който да се изкара IRD номер - данъчния номер, приличен на нашето ЕГН, което ти дава правото на работа. Малка неточност: номерът всъщност дава възможност да не ти удържат данък от 47%, който се удържа при липса на декларация към работодателя с IRD номер. По същия начин номерът се дава в банката, за да не удържат този убийствен данък върху лихви от спестявания. За разлика от България тук лихвата се смята за доход на данъкоплатеца и съответно се облага. Видях го нагледно като си преглеждах банковото извлечение от спестовната сметка, в която съм прехвърлил пари за началното установяване - има постъпили от лихви, и удържани за данък. Няма мърдане.
Бях прочел, че се попълва бланка и се подава в пощата безплатно. Искат паспорт с резидент виза и втори документ за идентификация. Има си отделна опашка специално за подобни молби до данъчните и за КивиБанк, които са къси или липсват за разлика от нормалната нестихваща опашка за поща (освен за писма, колети, пощата се ползва за много други неща, плащане на сметки и т.н.). За втори документ аз си дадох шофьорската книжка от Флорида, а Иван даде писмо от института, където го приеха да учи английски. Всичко мина бързо и безболезнено - и безплатно. Казаха ни да си очакваме номера по пощата на домашния адрес, на който ни предстои да се пренесем, а ако не го получим навреме - да звъннем до Inland Revenue и да ни го кажат по телефона.
Бях прочел, че се попълва бланка и се подава в пощата безплатно. Искат паспорт с резидент виза и втори документ за идентификация. Има си отделна опашка специално за подобни молби до данъчните и за КивиБанк, които са къси или липсват за разлика от нормалната нестихваща опашка за поща (освен за писма, колети, пощата се ползва за много други неща, плащане на сметки и т.н.). За втори документ аз си дадох шофьорската книжка от Флорида, а Иван даде писмо от института, където го приеха да учи английски. Всичко мина бързо и безболезнено - и безплатно. Казаха ни да си очакваме номера по пощата на домашния адрес, на който ни предстои да се пренесем, а ако не го получим навреме - да звъннем до Inland Revenue и да ни го кажат по телефона.
Абонамент за:
Публикации (Atom)