Нанасяне в новата квартира!

Петък. Предната вечер вече бяхме стегнали багажа, защото трябваше след 9 сутринта да ида да взема ключовете за апартамента от агенцията. Точно в 9 бях пред рецепцията. Единственият жив човек беше секретарката, която беше учудена, че никой не ми се е обадил предния ден от агенцията да се уговорим за ключовете. Тъй като мойта агентка беше предупредила, че ще е в отпуска - явно заместничката й не си беше свършила работата. Секретарката предложи да ми се обади като има новини и каза, че обикновено агентката идва на работа между 9:30 и 10. Това ме устройваше, защото освобождавахме хотела в 10.

Към 9:30 ми звънна секретарката да ми каже, че в момента в квартирата паропочистват мокетите и да ида да взема ключовете в 12. Ами сега? Къде да се денем 2 ч. със сума багаж, след като освободим стаята. Налагало ми се е да го правя няколко пъти в САЩ и викам да пробвам и тук: да си поискам късно напускане - да получа някой друг час. Беше същата несговорчива рецепционистка от преди 6 дни. Първата й реакция беше - не може, петък е, натоварени сме, трябва да се освободят стаите за почистване! После малко поомекна и каза 11 ч. Аз благодарих и не пропуснах да й спомена, че 17 нощувки имаме в хотела и се запътих към асансьора. Тя ми подвикна да ме пита в коя стая съм и след отговора ми каза, че няма проблем да напуснем в 12. Това вече напълно ме устройваше. Бухнах се в креватчето изморен (не бях и спал, че нали съм и на работа).

В 11:40 вече бяхме долу с всичкия багаж. Купих някакви сандвичи да имаме за обяд, заради промяната в плановете. Оригиналните бяха да се нанесем в 10, да идем на пазар и да обядваме нещо в новата квартира. Припнах до агенцията. Ключовете вече ме чакаха и един подпис ги прехвърли в моя джоб. Прибрах се в хотела, нарамихме дисагите и без довиждане вече сме на улицата. Следваше веселба с такси. От четири спрели се спряхме на второто (първото беше лъскав мерцедес, но нашите сакове определено не подхождаха). Шофьорът беше сравнително възрастен и по акцента познах, че е земляк. Оказа се Милан от Нови Сад, Сърбия. Много се зарадва, разказа ни как е дошъл преди 15 години чрез сина си, който дошъл 2 години преди него, бягали от войната. Неусетно стигнахме до квартирата - въпреки че беше сравнително близо си излезе почти $10.

Добре дошли! Набързо прегледахме какво има. Хапнахме и решихме да идем на пазар. Междувременно намерих пощенските кутии и взех първите ни търпеливо чакащи писма: електрическата компания, "Прашка"-та (интернет компанията), и потвърждението от института на Иван за платена такса. Засега толкова. В супера купихме освен храна, препарати за почистване и прах за пране. Всъщност бяхме приятно изненадани, че има чинии, тенджери, тигани, прибори, завивки и чаршафи, но всичко трябваше добре да се измие, изчисти и изпере преди да се използва. Иван се зае с кухнята, а аз с прането. Тук е моментът да отбележа, че е доста тесничко и липсват кой знае какви удобства, но с времето се свиква. Бюро за мен, електрическа печка и микровълнова поръчахме онлайн, че нямаме транспорт да ги мъкнем от магазина. Нека подреждането на багажа да почне сега!