Решихме в последните дни пребиваване в хотела да извадим и документи за идентификация. Писва навсякъде да размахваш паспорта си, въпреки че като гледам как ги размахват другите (в този Окланд други освен имигранти има ли?) почва да не ми прави впечатление. Е нищо де, от имигрантски опит знам, че е много по-добре да се идентифицираш с местен документ - токава отпадат неудобни въпроси, не че има от какво да се срамувам или какво да крия, но просто по-лесно те приемат като "един от тях" и съответно ти се налага да разбиваш една стена по-малко.
HANZ - e Hospitality Association New Zealand, която е съсловната хотелиерска организация. Идеята на тези карти е да показват, че си над 18 години, за да те пускат в заведения и да ти продават алкохол (предполагам и цигари, въпреки че честно не виждам да пушат хората). НЗ няма лична карта, а само шофьорска книжка като документ за идентификация, и въпреки че ХАНЗ е частна организация, картите й са се наложили като де факто документ за самоличност (това го забелязах и на формуляра за IRD номер от вчера - приема се съвсем равноправно 18+ карта като документ за самоличност)
Та от банката услужливо ни бяха разпечатали една молба за такава карта да видим какво се иска. Ами 1 документ за идентификация, 1 документ за доказателство за постоянен адрес и 1 снимка. Пишеше, че се подава в пощата (не се изненадвате предполагам вече, нали?) За всеки случай вчера след като подадохме за IRD номер, аз минах през пощата и взех 2 оригинални бланки за 18+ карта, както и разпитах пак какво е необходимо. Оказа се, че в бланката накрая има клетвена декларация, която трябва да се подпише пред Justice of the Peace, или адвокат или много други длъжности, на които по закон им е разрешено да са свидетели на такива декларации. Питах къде може да се намери JP и служителката ми каза къде е сградата на районния съд (на другия ъгъл от хотела ни!) или в полицията. Вкъщи аз се порових да разбера що за чудо е JP-то. Оказа се, че е напълно безплатна услуга, която не може да ти откажат. Погледнах и няколко адреса, но сградата на съда си беше най-обещаваща.
Отидохме с Иван към 11 сутринта в сградата на съда, спокойно, чисто, питах на КППто дали се предлага услугата JP и ми отговориха положително. Влязохме и тъй като не знаехме къде е се запътихме право към информацията, където имаше малка опашка от хора и табела... Justice of the Peace. Оправиха хората, като видях, че също заверяват и копия - и това безплатно. Дойде моят ред: учтива жена ми взе и прегледа документите и ме накара да прочета стандартния текст на клетвената декларация. След това ме попита дали всичко, което съм написал е вярно и като отговорих положително подписа и подпечата бланката. Голямо шоу като дойде редът на Иван - той после ми разказа как е имал проблем да прочете думата "conscientiously" ("коншиеншъсли" = съзнателно), но всичко мина наистина бързо и безболезнено.
Върнахме се в пощата да подадем вече така готовите бланки. Аз си дадох паспорта и лист отпечатан от банката адреса ми, а Иван даде паспорт и писмото от института по английски (не направиха копия - само погледнаха дали отговаря написаното в бланката на това, което представяме). Имаше малко проблем със снимките, че искат 50х40мм, а нашите бяха български паспортни с някой друг милиметър по-малки. За малко да не ги приемат, но аз спорих, че в бланката пише "approximately" и те ги приеха, с уговорката, че ако ги отхвърлят от HANZ, ще ни напишат писмо. Мен това хич не ме притеснява - предполагам, че вместо да си правят труда да ги откажат, така или иначе ще ги обработват на компютър и могат малко да ги разтеглят, вместо да пратят отказ и да се налага да им пращаме нови снимки. Платихме по $20 за картите и си заминахме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар