Ваканцията свърши и почна одисеята по прибиране. Полетите от Форт Лодърдейл до Финикс до Лос Анджелис и до Окланд бяха пълни всичките и американските малко закъсняваха, но в крайна сметка пристигнах благополучно заедно с багажа си. За разлика от перипетиите на влизане в САЩ, влизането в НЗ беше направо песен. Още като кацна самолета и излязохме от ръкава, бяхме посрещнати от няколко служителки, които се усмихваха съвсем естествено и ни поздравяваха с добре дошли. Не се лъжа - правеха го не заради това, че им се плаща (за разлика от ледената учтивост в САЩ), а защото им беше приятно. Викам си - добре дошъл отново вкъщи! Паспортния контрол (имиграцията) мина за секунди - само ми сложиха страницата на паспорта със снимката в едно устройство за няколко секунди, удариха печат и това беше. Нито търсиха, нито погледнаха визата. Младият служител също беше много неподправено любезен. Багажът ми вече се въртеше на лентата. Взех го и се отправих към изхода, където ме чакаше биосигурността. Бях нарамил няколко шоколада от САЩ както и българска домашна чубрица в пликче. Бях и лепнал етикетче с латинското наименование, ако ме спрат да знам какво да им казвам. Естествено бях декларирал "храна" и "растителен материал". Като казах за шоколада, поправиха "храната", че не внасям. За растителния материал им обясних, че е сушена подправка. Само попитаха дали са големи листата като дафинов лист и като казах не, ми казаха да мина на обичайния скенер само (всички винаги минават през него) и с това се приключи. Никой не пожела да ми рови багажа. Отново за 10 мин минах всичко. Наистина добре дошъл обратно в НЗ!
Чух се с Иван, който закъсняваше, защото в центъра на Окланд направили реорганизация на движението заради някакъв триатлон, та нямало откъде да вземе рейса, но пристигна и всичко беше наред с прибирането вкъщи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар