сряда, 1 юни 2011 г.

Първи ден в Окланд

Ние вече сме в Нова Зеландия! Тиха еуфория, бодрост.

Уви, бях казал на шефката си, че ще направя всичко възможно да имам интернет, за да мога да работя като пристигна и дори в София бях готов да приема мизерните условия на хотела в Окланд - $15/ден за интернет, но разучих за флашка за мобилен интернет с 2degreesmobile.co.nz дето дава 3GB за 30 дни (60 дни при презареждане) за $69 и това определено звучеше по-приемливо. Излязох сам, беше слънчево и хладината не се усещаше - някъде около 15 градуса (а все едно е 1 декември в София - кога там има такива температури и слънце на 1 декември?) Магазинът, от който купих е dicksmith.co.nz - жалко подобие на BestBuy  в САЩ, но вече почнах да свиквам, че всичко в НЗ е малко по-малко и доста по-скъпо от САЩ. Флашката проработи веднага. И изведнъж се оказах отново част от света, да не говорим че имам и мобилен номер и възможността да пращам и да получавам смс-и. Както и да звъня на 0800 номера безплатно в Нова Зеландия.

Към 11 ч с Иван решихме да се разходим и да намерим някой супермаркет да купим нещо за ядене. Един от недостатъците на центъра в голям град е, че е пълно с малки магазинчета и заведения и малки мартс (marts) или суперчета (superettes), в които има полуфабрикати, плодове и зеленчуци на бройка и убийствени цени.

Междувременно минахме през Westpac - новата ни банка, за да си отключим сметката, която бяхме открили и солидно заредили преди да дойдем в Окланд. Веднага ни дадоха дебитни карти или както тук им казват eftpos (= electronic funds transfer at point of sale) без име, но работещи! Казаха, че ако много държим може и с име да ни издадат, но отказахме... засега.

Намерихме един супермаркет Countdown, който ни се стори малко далеч в началото, въпреки че е на 15тина минути път пеша от хотела. Бяхме стреснати от цените, но си купихме печено цяло пиле, малко готови салати, china and silverware (разбирай: пластмасови чинийки и прибори, а не фин китайски порцелан и сребърни прибори), някои тоалетни принадлежности за бръснене - след 3 дни вече можеше да се каже, че приличаме на аборигени, пардон те са в Австралия :) Останалата част мина без особени впечатления - град с много азиатци, високи сгради, но някак си приятен и не без приноса на слънцето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар