За следващия ден уговорихме един оглед за 12:30 ч и един за 15 ч като в промеждутъка записахме Иван на английски. В 12:30 китайка (въобще много китайци и страшно много надписи на китайски в Окланд) ни показа апартамента, който въобще не харесахме. Нямаше и сушилня. Усетихме, че явно в центъра на тази цена, която бяхме готови да платим нямаше да получим кой знае какво. И друго - апартаментите са кутийки, но по-скоро функционални за разлика от новото строителство в София например. В 15 ч. беше огледа на апартамента във високата сграда със Скот. Отново освен нас чакаха двойка китайци-студенти и някаква жена от Аржентина. Видяхме нашия бъдещ апартамент. Беше светъл със северно изложение - всеки ден през годината цял ден има слънце, сравнително чист и въпреки теснотията, която усетихме в първия момент - обитаем. Решихме да го вземем, защото видяхме бърлогите за същата цена и почти се убедихме, че по-добро надали ще намерим, Казах на Скот съвсем безсрамно пред всички, че искам молба. Предвидливо си бях взел и референциите от САЩ от банката ми и от домсъвета. Скот каза само да взема извлечение от новозеландската ни банка.
На път за агенцията му минахме през Уестпак и си взехме извлечението. Подадохме молбата към 16 ч с всички документи и се прибрахме в хотела. В 16:30 Скот потвърди получаването със смс, а в 16:55 прати смс, че сме одобрени и само трябва да платим неговата комисионната първи, за да бием китайците-студенти, които явно също бяха го харесали. Излетях от хотела и в 17:01 бях в агенцията. Платих $391 (един седмичен наем от $340 + 15% ДДС) и зачакахме.
Отделно си ктуализирах и бюджета, защото бях предвидил само $300/седмица за квартира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар