Снощи имаше спонтанна заря след 23:15 на кея на Окланд да отбележи българските президентски избори. Пардон, да отбележи края на първенството по ръгби и победата на Нова Зеландия. То не беше заря, не бяха викове, клаксони и какво ли не.
Аз обаче искам да напиша с две думи за българските избори. Сутринта мое време (още е било късно вечерта в България) говорих с баща ми, който ми каза, че казали някъде в сутрешните новини, че изборите вече са започнали в Нова Зеландия. Не бях мислил да гласувам, но си викам да проверя къде се намират и може и да се замъкна, не толкова от политическо пристрастие колкото да видя и някой друг българин в таз далечна земя. Оказа се, че има една секция в страната на около 8-9 км от нас. Разгледах маршрутите на автобусите и направих план. Еднопосочен билет - $4.50 (с хоп-карта http://myhop.co.nz има 10% отстъпка - като българските електронни карти).
Иван не пожела да дойде и тръгнах сам. Изпуснах си автобуса и ми се наложи да чакам още половин час за следващия, защото заради световното по ръгби бяха променили мершрутите на автобусите и се оказа, че съм чакал на грешната спирка. Никога не бях ходил толкова далече, но се радвам че отидох. Пътят минаваше през квартал Ремуера (нещо като Ривиера) - страшно зелен, с хубави къщи. Стигнах до някакъв обществен център - неголяма барачка, в едното крило на което бяха организирали изборите, а в другото някакви латиноамериканци празнуваха рожден ден. Дописаха ме в списъка (то за да се създаде избирателна секция трябва да се запишат 100 застъпници, а после в изборния ден гласува който дойде - може никой да не дойде от 100те, ако не иска). Запознах се с един българин, който дошъл април месец и почнал работа юли като мен. Купил наскоро и кола, та поговорихме за разходите около колата - годишната застраховка пълна е само $700 (за разлика от американската, която е около 2-3 пъти повече). Но пък бензинът е $2.10. Може и да си взема кола, когато и ако се преместим да живеем някъде извън центъра. Нямаше много време, защото бързах да се прибера за обяд.
На връщане се загледах в краката на шофьора и си помислих, че газта се натиска с левия крак, а спирачката с десния. Викам си, че никога няма да се науча да карам така, тъй като аз спирам с левия, а подавам газ с десния (шофьорите ми се чудят как карам така, но аз съм си аз - карам само автоматик и само по този начин). Оказа се после, че левият му крак си почивал а газта и спирачката са правилно подредени, но много близо един до друг и от мойта перспектива съм могъл да видя само как натиска спирачката. Успокоих се. Прибрах се с малко закъснение, защото автобусът се наблъска с фенове, въпреки че беше само 13 ч, а мачът почваше в 21. Центърът беше много оживен пълен с хора. Определено имаше настроение.
Зарята вечерта направи победата на НЗ още по-величествена. Да живеят българските избори!
Няма коментари:
Публикуване на коментар