Да напиша малко какво се случва, че ми извадиха душата роднините. Иван се беше притеснил повече, аз не чак толкова, защото както вече сте видяли отношението ми е разрешаване на проблемите (или минимизиране на риска), според случая. Писах емайл на наемодателката и тя ми каза да се обърна към управителя на сградата (същият е, който ми е подписал обвинението и същият на който се бях оплакал от гамените от блока). Той пък не си вдигаше телефона и неговата фирма-работодател ми казаха, че е на погребение. Ходих сутринта и до офиса на сградата, който се занимава с административни неща и показах копие от обвинението - девойката ми каза да не се притеснявам въобще. Направих същото и привечер след работа - имаше някакъв младеж на смяна, който ми каза същото.
Посъветвах се с колеги новозеландци (кивита) от работа и те ме успокоиха и ми препоръчаха като говоря с управителя да поискам второ мнение от друго куче - хахахаха. Значи планът за действие е: в най-добрия случай - просто да ми вземат думата и примерно да подпиша клетвена декларация, че обвинението не е вярно. Друга възможност е за второ куче да подуши. Трето е да викна полицията и тя да провери и най-крайното е да си направим кръвни проби или да наемем адвокат. Последното ще стане при второ подобно обвинение, ако се стигне до там.
Би могло хората живяли преди да са употребявали и да е останала някаква миризма - това ще се установи скоро надявам се. Наемодателят е длъжен да оправи подобно нещо за негова сметка. Надявам се искрено да е недоразумение, защото отнема енергия и носи отрицателни емоции. Ще пиша като имам някакво разрешение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар