Последният ни свободен петък

Въпреки че е "свободен", петъкът беше наситен с преживявания. Естествено бях оставил корекциите по резюмето си за най-накрая, и сутринта станах по тъмно да се подготвям - не мога да си позволя да се изложа пред Навин, ако се появя без "домашно". Не мина без инциденти при разпечатката, но успях да се класирам във Водафон в 7:55 - достатъчно време да се регистрирам в електронната система и да чакам Навин.

Разговорът започна непринудено как е минала седмицата и на двамата. Казах му, че вече имам потвърждение и че ще почна в понеделник работа, която ще е от 9 ч. Договорихме се да изместим времето на срещите ни от 7:30 до 8:30 - ще свикна пак да ставам рано. Много хареса как съм направил резюмето и даде още съвсем малко насоки как да се изчисти. В неделя мисля да се захвана и да го оправя окончателно и да го кача в ЛинкдИн, Фейсбук и търсачките за работа дето съм го изложил. Идеята е да се вижда от потенциални работодатели и като ми изтече първата година, да може лесно да се прехвърля на нова работа. Въпреки че Навин каза, че университетът е отлично място и контактите и опитът, който ще добия там може лесно да ме остави на подобна позиция с по-добро заплащане. Като споделих с него, че първоначалната работа, за която кандидатствах е обявена отново (тоест не са си намерили човек) той спомена, че е много вероятно след няколко месеца, ако се справям добре да ме "повишат" - дано да е прав.

Говорихме и за създаване на професионални контакти. Препоръча ми две организации. Едната е доброволческа за всякакви каузи - Лъвския клуб, а другата е Тоустмастерс (няма нищо общо с марката на американската фирма Мидълби), която помога развитието на презентационни умения и говорене пред публика. Идеята е не да станеш професионалист, въпреки че това също може да е цел, а да се запознаеш с много други мотивирани хора-професионалисти. Разгледах им вече сайтовете и в зависимост от натоварването ми в работа, може и да се обърна към някоя от тях.

Отделно говорихме за здравната система. Оказва се, че е болничното лечение е безплатно, но има списъци за неживотоспасяващи манипулации. Примерно счупен крайник може да го гипсират веднага, а да се чака 2-3 дни. Странно нали? Антибиотиците били по $3 в аптеката - останалото си го поема държавата. Преглед при добър личен лекар в града - $60 (в по-крайните квартали има и по $40-50). Не е толкова ужасно като се има предвид стандарта и че в САЩ е двойно, при по-ниски заплати. Може да се купи отделно частна здравна осигуровка, която за семейство е около $3000/година, която покрива абсолютно всички разходи (докторските визити, лекарства), като отделно има договори с частни болници, където много често не се налага въобще да чакаш. По-нататък ще разуча и тези възможности. Да не се налага дотогава да имам нужда от медицинска помощ, еле пък спешна.

Прибрах се, обядвахме с Иван и тръгнахме към неговия приемен изпит в Окландския технологичен уиверситет. Стигнахме както винаги много бързо. Целият изпит на Иван трая около 50 минути - аз чаках на друг етаж в салон за отдих на студенти. Никой нямаше. В крайна сметка се оказа, че Иван е приет в напреднала група, че ще почне в понеделник на обяд и че ще се плаща малко по-късно през седмицата. Единственото му разочарование е, че ще учи само 4 дни по 3 часа и то много шантави: от 12 до 15 ч. Дано има допълнителни занимания и/ли условия за самостоятелна подготовка в университета, досъп до библиотека, компютърна лаборатория по английски и т.н.

В събота Иван се подстрига за първи път в НЗ - доста сполучливо за $20. И този проблем вече е решен :) Ами това е - в понеделник почваме и двамата!